Днес честваме една свята дата в следосвобожденската история на България. Почитаме паметта на героите – наши и чужди, принесли себе си в жертва за святия идеал за „братство, равенство и свобода“. Прекланяме глави пред подвига им, непосилен и днес за повечето от нас – днешните българи, които „йоще носим срама по челото“… Устояваме безхаберно на „присмехи обидни“, на отрицанието, омразата и алчността, на чуждите нам щения, които раздират дните ни, проядени от апатия, безпросветност и еголюбие…
Днес България звучи гордо само в минало
време. Днешните „герои“ на деня не въздигат дните ни, а само себе си. Не носят
„духа на Караджата“, не милеят за българщината, гасят и онуй, що не гасне, в
стремлението си да ни обезличат до толкова, че от онзи някога славен народ, да
останат само географските очертания…
Чий празник честваме днес?! Кому са нужни
високопарните, гръмки слова за минала слава, величие и подвиг?! Кому са нужни колизиите
„за“ и „против“ Националния ни празник?! На окъсаните ни дни, разпънати на
кръстопътя на вечното очакване и надежда, или на смутното бъдеще, което вещаят
безродните ни управници в разбунения от войни, недоимък и болести, свят?!
Днес не бихме дръзнали на ничия битка, на
ничий идеал, отвъд себе си. Българи по националност, но не и по дух и по корени,
които спомняме само в навечерието на някоя годишнина и след това удобно
зариваме в пепелта на забравата, оправдавайки онези четири въпросителни на
Апостола…
Вечна им памет на именните и безименните
герои – наши и чужди, оставили костите си по бойните полета в името на България
– онази България, която все повече губим…
И честит
празник на родолюбците по ум, сърце и дух, не по шаблон, които искрено и свято
милеят и болеят, не на думи, а на дела, за достойна, просветена и духовно
възвисена България!
Галина Иванова
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.