„Всичко обаче, което иди отъ вънъ, всичко което не е направено отъ народътъ самъ, то докарва малка полза на този народъ“

Бѣше едно време - което днесъ ни се струва че е отколѣшно - когато, смазани отъ турското иго нравственно и материално Българитѣ улавяха съ удоволствие и прочитаха съ жажда всяка европейска книга която говоряше за Турция. Да, ние съ жажда и удоволствие четяхме тия европейски книги, защото въ тѣхъ намирахме утѣшение за тѣшкитѣ си болки, защото тѣ распръсваха нашето отчаяние, защото тѣ въздигаха испадналитѣ наши надѣжди за бъдущето на България.

Не само правдолюбивитѣ пътници, не само славянофилскитѣ описатели, но даже и нашитѣ неприятели и защитницитѣ на нашитѣ угнетатели бѣха принудени, ако не да ни предскажатъ една добра бъдущность, - тази бъдущность тѣ я запазваха само за Турцитѣ - то поне да исповядатъ добритѣ качества на Българитѣ.

Да, тѣ имаха тогази и за какво да ни хвалятъ. Лишени отъ предводителството на правителството, отъ подпорната на мѣстната власть, жестоко гонени даже отъ всички които ни окружаваха, ние намирахме средства да си отваряме училища, да държимъ по дѣсетъ и по пѣтнадесеть учители и учителки; ние имахме женски дружества, които се грижаха за образованьето на женскийтъ полъ, ние имахме нѣколко вѣстника и периодически списания, ние имахме ученици въ европейските училища и университети, ние отваряхме всѣка година по стотина селски училища, ние имахме тукъ-тамѣ недѣлни преподавания, физически и минерални кабинети и проч. Съ една дума ние работихме за успѣхътъ на нашето отечество по-много отъ всѣкий други народъ, като вземемъ въ съображение труднитѣ обстоятелства въ които се намирахме. Твърде често срѣщахме въ сръбскитѣ и влашкитѣ вѣстници да показватъ на своитѣ единородци като примѣръ Българитѣ и Българскитѣ жени, и твърдѣ често самитѣ русски вѣстници даже исповѣдаха, че първоначалното учение е повече распространено въ България отъ колкото въ Россия. Славянофилскитѣ и безпристрастнитѣ пътници, които идѣха въ Турция да изучватъ народйтѣ и които виждаха достопохвалнитѣ усилия на Българитѣ къмъ напредъкътъ и образованьето, предсказваха „че Българскийтъ народъ, съ качествата който той показва, е повиканъ да играе голѣма рола на балканскийтъ полуостровъ?“.

Такива похвали, които не бѣха фантастически, но които, напротивъ, бѣха основани на очевидни и неоспорими фактове, разлюляваха сърдцето на всѣкий Българинъ и всѣкий намираше въ тѣхъ едно голѣмо утѣшение за тогавашнитѣ зли времена. По нѣкой пъть се питахме обаче дали тия добри качества на нашийтъ народъ нѣматъ нѣкоя временна причина? дали тѣ нѣма да изчезнатъ когато изчезни и тая причина? дали Българина не е трудолюбивъ и ученолюбивъ само защото е угнетенъ и защото той търси въ учението и въ трудолюбието си цѣрь за злощастната си? дали когато тия злощастия престанатъ той нѣма да стани мързеливъ, пияница и немарливъ, както нѣкои нему съсѣдни народи? дали той тогази нѣма да посѣщава повече кръчмата отъ колкото нивата си и лозето си?

На тия важни въпроси, които си предлагаше всѣкий който обичаше отечеството си, отговаряше всѣкий отрицателно; родолюбието не му позволяваше да развали хубавата картина която той си съставяше за България или послѣ своитѣ собственни наблюдения или слѣдъ като четеше разсказитѣ на страннитѣ пътници. Не, си отговаряше всѣкий, не, Българина нѣма да се развали като добие свобода; напротивъ, той ще осъвършенствова всичкитѣ си добри качества и България ще стане въ късо време една европейска държава, гдѣто образованьето, индустрията и търговията ще цъвтятъ, както тѣ цъвтятъ между най-добритѣ европейски народи.

Ние днесъ имаме свободата. Дали се е вече явилъ въ народътъ нѣкой признакъ който да показва още отъ сега кое отъ двѣтѣ горѣказанни предложения ще се случи съ Българитѣ? дали не се види още отъ днесъ, че той ще изгуби навѣрно предишнитѣ си добри качества или ще ги осъвършенствова?

Всичкитѣ писма които приемаме отъ всичкитѣ страни на България са съгласни въ едно, то е че народътъ спи, че днесъ въ него нѣма никакъвъ общественъ животъ. Училищата са на всѣкадѣ затворени и само въ малко нѣкои градища са отворени първоначалнитѣ училища. Чаталищата са затворени и никой вече немисли на тяхъ; женскитѣ дружества вече не съществуватъ; недѣлнитѣ мохабети изобиловатъ чрезвичайно, но недѣлнитѣ преподавания са изчезнали даже и отъ памятьта на населението. Съ една дума, никой вече не се интересува за общитѣ работи.

Истинна е че ние днесъ имаме народно управление, градски съвѣти, съдебни съвѣти, висши съдилища, жандармерия, войска и проч., но всичко това не е произведение на нашето достойнство, всичко това се нареди и се поддържа отъ Русскитѣ власти, безъ тѣхъ ние нѣмаше да имаме нищо отъ тия учреждения. Всичко обаче което иди отъ вънъ всичко което не е направено отъ народътъ самъ, то докарва малка полза на този народъ; защото причината за която тия учреждения са били направени отъ външни хора, отъ хора които принадлежатъ на друго общество, е че вътрешнитѣ са имали малко присърдце за тѣхъ, а онова за което единъ народъ нѣма присърдце то пропадва рано или късно.

Дали тия учреждения, които имаме днесь, ще съществуватъ тъй добрѣ, ще вървятъ тъй редовно когато се оттѣглятъ русскитѣ власти които са ги основали?

Ние днесь спимъ, ние не работимъ вече нищо за напредваньето на България. Нашитѣ неприятели обаче не спятъ, тѣ слѣдватъ да распростиратъ надъ всичкото ни отечество мрежата съ която намеряватъ да ни одушатъ.

Турското население напусна Молдавия, напусна Влахия, напусна Сърбия, напусна Гърция когато турската власть се унищожи въ тия страни, то би напуснало сега и България ако външни влияния не го тикаха да се враща пакъ на мѣстата си. Това е едно очевидно доказателство, че нашитѣ неприятели иматъ задни мисли, че тѣ гонятъ послѣдователно и систематически цѣли които са противни на днешнийтъ постановленъ порядъкъ.

Мала-Азия е най-плодородната страна на свѣтътъ, тя е хранила едно врѣме огромни империи, тя е имала градища не по-малки отъ днешнийтъ Паризъ или Лондонъ. Тамъ климата е добъръ и земята ражда почти отъ самосебеси нуждната прехрана на населението. Тази страна е днесь много по-праздна отъ Европейска турция, тамъ народопаселението е много рѣдко и празднитѣ полета, които чакатъ господари и работници, са безгранични и цѣната имъ е слѣдователно ничтожна. Всѣкий мисляше че сега турцитѣ ще се възползоватъ отъ злощастната си и ще се събератъ на купъ въ Мала-Азия, гдѣто животътъ е лесенъ и гдѣто тѣ можатъ да съставять едно гъсто народонаселение, способно да играе важна политическа рола.

Тѣ неправять обаче това, тѣ се вращатъ въ България, гдѣто нито земята е тъй плодородна, нито климата е толкозъ добъръ колкото Азиатскийтъ и гдѣто властьта не е въ тѣхнитѣ ръцѣ. Тѣхъ ги проваждатъ въ България турски комитети, тѣхъ ги проваждатъ и английски комитети, на челото на които стои самъ английскийтъ посланникъ въ Цариградъ и тѣмъ се казва отъ началницитѣ на тия комитети, отъ самийтъ Г. Лайардъ, че скоро, не само южна - България но даже и Българското Княжество ще падне подъ Султановото иго, че скоро напрешнийтъ порядъкъ, който се прекъсна отъ русското нашествие, ще се възвърне пакъ въ Турция.

Всичко това показва че нашитѣ неприятели не спять че тѣ работять дѣятелно, систематически, по единь обмислень плань, че тѣ гонять цѣли които са неприятелски на нашийтъ народь, и плодъть на тѣхната дѣятелность ние започнахме да го имаме вече на всѣкадѣ предь очитѣ си. Турското население само по себе си е невинно, то е само оръдие на чужда политика, но опасностьта за това не е по-малка за насъ; напротивь, тя е по-голѣма, защото водачитѣ на тази политика са по-искусни оть колкото турскитѣ водачи.

За да могатъ да се осуетятъ тия планове на нашитѣ неприятели ние трѣба да напуснемъ сегашната си заспалость и да напрегнемъ всичкитѣ си жизненни сили къмъ народното устройство и особенно къмъ образованьето: ние трѣба да се повърнемъ къмъ оная дѣятелность която показвахме като бѣхме турски робье и да се ползоваме отъ всичкитѣ средства които добихме чрезъ свободата. За да бъдемъ независими и оздравени отъ всяка опасность ние трѣба да бъдемъ силни, а за да бъдемъ силни ние трѣба да бъдемъ образовани. Ние трѣба да се въздигнемъ, нравственно и материално, на една много по-висока степень отъ турскийтъ елементъ, ако искаме да направимъ този елементъ не само безвреденъ, но и полезенъ за народътъ ни.

Ние трѣба, слѣдователно, да отворимъ не само напрешнитѣ си училища, но и нови други на всѣкадѣ гдѣто не ги е имало до сега. Ние трѣба да възобновимъ читалищата си и да имъ дадемъ новъ животъ и обширна програма, тъй както тѣ трѣба да бъдатъ въ единъ свободенъ народъ. Женскитѣ дружества трѣба да подновять дѣятелностьта си и да се заловятъ да работятъ за образованьето на дѣвицитѣ. Недѣлни училища трѣба да се отворять на всѣкадѣ, гимнастически дружества да цъвтятъ и въ градищата и въ селата, пѣвчески дружества да се основатъ тоже на всѣкадѣ гдѣто е възможно.

Народната търговия и индустрия трѣба, тъй също да я развиемъ и увеличимъ. Съ една дума, пие трѣба да отърсимъ отъ себе си въсточната немарливости която сме наслѣдили отъ досегашнитѣ наши господари и да напрегнемъ всичкитѣ си сили къмъ нашето всестранно папредванье въ общественнийть животь. Само по тоя начинъ може да имаме надѣжда че предсказванията на нашитѣ приятелски, описатели ще се испълнять, сиречь „че Българскийтъ народъ ще играе важна рола на Балканскийтъ полуостровъ“.

Ако ние не се стараемъ да испълнимъ товапредсказванье нѣма съмнѣние че отъ ново ще подпадпемъ въ робство: опасностьта ни грози оть всичкитѣ страни.

 

 

в. „Марица“, бр. 11/01.09.1878 г., под редакцията на Христо Г. Данов

Източник: НБ – Пловдив

 

* Илюстрация: "България, Тракия и Македония, разделени от Берлинския конгрес в 1878 г.", худ. Николай Павлович