Щрихи из житието на Миню Шишмана и неговите синове

Един от влиятелните тревненски чорбаджии в средата на XVIII век бил дядо Миню /Димитър Шишмана/, узнаваме от записките на учителя-краевед Христо Н. Даскалов. Допреди 14-15 години, къщата му в Трявна, макар и преустройвана във времето, все още се крепеше, въпреки разрухата, на която не успя да устои и бе съборена, вместо овреме да бъде спасена и съхранена за бъдните поколения. Къщата бе известна с интересните си „рисунки“ по обшивката на сачака и с вградената в уличния й зид „Шарена чешма“ от 1762 г., връстница на Паисиевата история. Строил я чорбаджи Миню Шишмана: „Тази чешма направи чорбаджи Димитър да работи за негова душа. Който пие да рече Господ да го прости 1762” – гласи надписът върху каменната й плоча, запазен и до днес. Чешмата била с два чучура – към улицата и към двора, а върху й били „зографисани“ два лъва, вързани с верига през вратовете, които „пазели” водоизточника, а над тях се виело кръшно хоро, водено от цигулар. Предполага се, че украсата е дело на тревненски зограф, пише Даниела Тодорова – Дабкова, уредник в СМРЗИ - Трявна. През 1941 г., при регулация на уличната линия, чешмата била съборена. Сведенията за този уникален паметник, достигат до наши дни, благодарение на учителя-краевед Богомил Даскалов, който запазва плочата с надписа и прави скици на чешмата…

Чорбаджи Миню властвал в Трявна, но без неговото съгласие „нищо не се решавало“ и в Търново. Тъй като не умеел да говори добре, а и заеквал, изпращал там свой доверен човек да оповести волята му. А колко голяма била властта му в Трявна, свидетелства и следният пример, описан от Хр. Н. Даскалов. Когато субашията * в Трявна не му бил по угодата, дядо Миню нищо не казвал, но като слизал по стълбата, където винаги стояло седлото на субашията, го бутал с тояжката си, и то падало на земята. Това било знак, че влиятелният чорбаджия е „неблагодарен от субашата“ и той на часа си заминавал, без дори да продума нещо. Синът на дядо Миню – хаджи Кою, бил „най-мюлклията ** в Трявна човек“. Имал много воденици, ниви, ливади, гори и бахчи, не само в Трявна, но и по колибите. Неговите мюлкове и днес носят името му „Хаджи Коювите“. Освен това, „въртял“ и голяма търговия с Влашко, Русия, Анадола и т.н. Останал бездетен. Хаджи Кою имал брат Йончо, който бил „малко докус – векиелия“ /шашнат/, „малко идиот“. Той взел за жена дъщерята на хаджи Кънчо Даскалов /1718-1791/ - Мария, сестра на хаджи Христо, построил Даскаловата къща с резбените слънца-тавани. Бегли сведения за манталитета и „лудостта“ на Йончо Минев - Шишмана, достигат до нас, благодарение на записките на Хр. Н. Даскалов. По думите му, след смъртта на влиятелния му брат – хаджи Кою, щом се прибрал у дома, Йончо седнал в горния кът на къщата, върху възглавницата, на която стоял брат му и рекъл: „Един чорбаджия умре, други седна на мястото му!“. Когато дошло времето на лъчитбата ***, всички чорбаджии събрали аргатите си и отишли по колибите да лъчат. Йончо взел със себе си Лудия Рашо от Раданците и отишъл на Гуглювци да лъчи. Дали му един пръч, който обаче се запънал и не искал да върви. Тогава Йончо го вързал за рогата, привързал въжето за самара на Рашовия кон и препуснал към Поповци /дн. Черновръх/, което се намирало в противоположна посока. Едва, когато стигнали в Трявна, на път за селото, забелязали, че от пръча останали само рогата му… Такъв бил чорбаджи Йончо, когото местните наричали: „Луди Йончо“.

 

Подготви

Галина Иванова по записките на Иванка Бонева /ОДА – Габрово/ от архива на Хр. Н. Даскалов, който се съхранява в НБКМ

Йончевата къща в Трявна, 30-те години на XX в.
Източник: СМРЗИ - Трявна

Детайл от рисуваните пана върху дъска от
надлъжната обшивка на стрехата на Йончевата къща.
Източник: СМРЗИ - Трявна

Шарената чешма, строена 1762 г.
Източник: сп. "Нива", 1931 г.

Шарената чешма, рисунка от Богомил Даскалов
Източник: сп. "Нива", 1931 г.

Фрагмент от стенописите на Шарената чешма,
рисунка от Богомил Даскалов
Източник: сп. "Нива", 1931 г.