Днес щеше да навърши 73 години... Да си спомним за него с обич и добро, заради обичта, добротата и красотата, която така щедро даряваше приживе! Светло да му е във висините...
В негова памет припомням едно стихотворение, писано от покойната му братовчедка Калинка Пашова...
Изпод прашните пръсти,
изпод
острието на длетото
излизат кръстове,
акантови листа,
лозници,
рози.
Оплетени
във жива плетеница
върху мъртвото
дърво
те адът съживяват,
превръщат
съвършеното
във вечно.
От бяла красота
и черна
и червена
играят сенките
и върху оживялото
дърво
танцуват слепи гълъби
и врани
и изобщо гарги
всякакви.
Подскачат
те по лозовите листи,
носят в човки
гроздове
и жълъдите
падат във краката им.
Усмивката
на вече мъртвото
дърво,
последната усмивка
оживява цяла
във ръцете
на резбаря...
ВЕЧНОТО
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.