Юначната мома Господина хайдутува в Балкана, преоблечена като мъж

Днес ще ви разкажа за юначната тревненка Господина от колиби Витанчетата, която 13 години хайдутувала из Балкана, преоблечена като мъж, без да бъде разпозната. Споменът за нея достига до нас, благодарение на архимандрит Кою Витанов, който приживе, разказал преданието за нейните подвизи на учителя-краевед Христо Н. Даскалов. Господина била хубава мома, роднина на прочутите Витановци и „дохождала“ у тях, когато дядото на поп Кою Витанов - Кою Цонюв Витанов /1772-1835/, бил още момче…

Били трудни времена. Неплодородната земя в Тревненско, принуждавала местните хора да търсят прехрана другаде: лете - в „странство“, зиме – „в занаят“. На пролет мъжете заминавали с четите на дюлгерите и „разнасяли изработеното през зимата за продан“, а жените, отивали да берат гюл „по Казанлък“, а лете – на Румъня - да жънат „по турските чифлици“, като „отнасяли“ и нещо от това, което през зимата изтъкавали: шаяк, пояси, платна, колани, подвръзки и др. Продавали ги на турците в Ески Заара, Казанлък и другаде, където се хващали на работа. Една пролет, заедно с други жени от „своите колиби“, Господина отишла в Казанлък да бере гюл. Взела със себе си и 1-2 червени пояса за продан. Докато чакали на пазара някой да ги наеме за берачки, всяка мома извадила стоката си. Един турчин, „накаръчен“ със силях на пояса, в който бил затъкнат пищов и нож, пристъпил към Господина и й поискал пояса да го види. На развален български запитал за цената. Тя му отговорила, а турчинът го взел, опасал го и си тръгнал… Господина хукнала подире му да си търси парите. Той я изгледал засмяно и с подигравателен тон я поканил у тях, за да й ги даде. Тогава девойката се хвърлила върху му, уловила го за пояса, който бил затъкнат хлабаво и го „потеглила“. Турчинът едвам се задържал да не падне, плеснал „по страните момата“ и я „щипнал“ по бузата. Господина не могла да изтърпи тази дързост и безчестие, грабнала ножа от пояса му и го пробола… Той паднал на земята, взел да псува и вика, извадил пищова и стрелял подир момата, но тя успяла да избяга. Захвърлила пояса, зарязала другарките си и успяла да се прибере у дома, на Витанчетата, без да я уловят. В къщи не казала нищо на близките си, престорила се на болна, но не минала и седмица и тя се „загубила“… Домашните й я търсили навред, но не могли да я открият. Решили, че се е върнала в Казанлък, но когато се завърнали другарките й, разбрали какво е направила, и че от тогава не са я виждали. Близките й помислили, че е побягнала в Търново и се е „приставила нейде“ за слугиня. Но и там не я открили. „Най-подир отбили грижата за нея и не я дирили вече: мислели я, или за умряла, или че се е потурчила“ – пише Хр. Н. Даскалов и допълва – „но това не било тъй“.

Тринадесет години по-късно Господина се завърнала в Трявна и отишла у роднината си Кою Цонюв. Била облечена в сукман, пребрадена с черна забрадка, така че лицето й „едвам се виждало“. Със себе си, носела само „един отварник“, пълен с „нещо си“. Останала у дядото на поп Кою Витанов само „една неделя“ и, колкото и да я питали – къде е била толкова време, почти нищо не казвала, освен, че била „ратайкиня у едни турци в Заарата“. Любопитните жени искали да видят, какво носи в отварника, но тя „по никой начин“ не давала да го развържат и все казвала, че това са даровете й за сватбата. На тръгване, извадила една кесия с жълтици и раздала на всички деца по една, а после помолила дядо Кою Цонюв да я изведе до Джуровци /дн. Престой/. Когато стигнали м. „Мандрата“ Господина му рекла: „Хайде, ти върви полека нагоре, аз ще поостана малко в гората, после ще те стигна“. Тръгнал старецът, а след малко от гората изскочил един въоръжен турчин, облечен в червени дрехи и с чалма. Уплашил се дядо Кою, но когато се взрял в него, познал „кака си Господина“. Засмял се и я повикал по име. Тогава тя му „извикала грозно“ да мълчи и да не казва никому що е видял, че иначе ще го заколи. Дала му 13 жълтици и си заминала. От тогава ни се чула, ни се видяла…

По-късно, по разказа на поп Кою Витанов, близките й научили, че след онази случка с турчина в Казанлък, когато се прибрала у дома и се престорила на болна, преправила едни стари гащи на баща си, обула ги, отрязала си косата и отишла на Цепераните при хайдутите. Никой не разбрал, че е жена. 13 години хайдутувала с тях по Балкана, без да я познаят. Когато се завърнала в Трявна била „набулена с кърпата“, за да не я видят, че е с бръсната глава, като турчин, а в отварника не били сватбените й дарове, а хайдушката премяна…

 

 

Подготви

Галина Иванова по записките на Иванка Бонева /ОДА – Габрово/ от ръкописите на Христо Н. Даскалов, чийто архив се съхранява в НБКМ – София

* Снимката е илюстративна