Хаджи Кънчо Даскалов „спасил“ тревненци от набезите на овчарите

Ръкописите на учителя-краевед Христо Н. Даскалов (1843-1917 г.), които се съхраняват в архива му в НБКМ, са безценен източник на сведения за историята на Трявна. Днес ще ви разкажа една интересна история от далечното минало на нашия край, която достига до нас, благодарение на записките на бившия директор на музея Иванка Бонева, която през 70-те години на миналия век, проучва огромния му архив. В бележките си за историята на Трявна /дигитализирано тяхно копие се съхранява и в СМРЗИ – Трявна/, той разказва преданието за заселването й, според което - след падането на Търново под турско робство през 1393 г., мястото, където и днес се намира Трявна, било „една пустиня“. „Веднъж, не се знае кога, някои овчери, като пасяли стадата си по планината, дошле и в тая долина, дето някога била Трявна, и, като намерили добра паша за добитъка си, хубава вода, река пълна с пъстърва, място отстранено, и заглъхнало и непроходимо, заселили се около църквата и възобновили селото“ – пише Хр. Н. Даскалов. В записките на Ив. Бонева, по ръкописите на Хр. Н. Даскалов, откриваме и още интересни сведения по темата, които публикувам дословно с някои добавени от мен уточнения в скоби…

* * *

Когато се превзело Търново, от там избягали по-учените, по-юнаците, по-хайдутите и се заселили в Горната махала [на Трявна]. В горната махала било балкан, не можело да го преминеш. Там те се заселили. В долната махала било лъки. На Елова могила (някои казват „Елхова могила“) една висока чука, на изток от Трявна (сега гола), обрасла с ели, се заселил един овчар и там си пасял овцете, имал си даяма [?], направил си поило на един извор и с никого не се събирал, никого не познавал, „ни на попа колач, ни на царя харач“ давал. Той не се женил никак и бил „хаймана“. Много време той си живял така по Елова могила. Един път, като си поял овцете на поилото, минал из пътя кадията и го попитал по турски: „Кои са тези овце?“. „Аз не знам турски“ – рекъл хайманата. Кадията отбирал български. Българите около кадията го попитали: „Пита те кадията тез овце, кои са?“. „Царски са“ – отвърнал хайманата. „На кой цар“ – попитал кадията. „Че знам ли аз на кой цар?! На който царува сега“. Кадията нищо не казал и заминал, когато умрял хайманата, турците дошли и засвоили овцете му, защото били царски. Царските овчари захванали да правят големи золумлуци по колибите, земали момичета и ги турчели, или ги безчестели, щото хората викнали:  „Преваре“ от тях. Против царските овчари ходили пак да се плачат в Стамбул и сполучили да преместят овцете в Балкана, но пак тези овчари слизали, след коситба от балкана и ходели до Елова могила. Това нещо го вършили с много зулум, разграждали оградите, опасвали градините и нивите, никой не можел да им се противи. Това се продължавало до 1830 г. [годината е отбелязана с въпросителна от Ив. Бонева, тъй като това събитие със сигурност се е случило доста по-рано], когато х. Кънчо от Трявна [Кънчо Хр. Даскалов (1715/18-1791 г.)] *, в награда на заслугите си, които принесъл на Алиш паша във време на войната [Руско-турската война (1828-1829)], като го прекарал през Бедек, сполучил да извади ферман от Цариград, с който се запретява на овчарите да слизат в Трявна [по-надолу от вр. Българка]. Беглишките овчари** слизали в Трявна след фермана само един път, но били изгонени от самото правителство.

От кашлата на този хаймана, както го наричаше разказвачът, овчар, няма нищо останало, никакъв белег, освен една чушма, която носи название „Хасановата чушма“. Тя, според разказа, била направена на това същото място, дето било поилото на хайманата, от някого си х. Хасана. Едни казват, че този Хасан бил кехая на царските овце, други – че кадията, който се срещал с кехаята, направил тази чушма, а трети – че я правил някой килифарски бей и всяка година провождал по няколко гроша за поправката й. При всичко обаче, че днес на Елова могила няма никакви белези от някогашен живот, но и днес околните колибари не само, но и от далечни места, идат „малджии“ (иманяри), които постоянно копаят наоколо да търсят имането на хайманата. Кърът навред е разрътен, чушмата – развалена, камъните преобърнати, „дори и Калинкин камък са обърнали“, довърши разказвачът. На въпроса ми, защо викат на този камък „Калинкин“, Антония [Антония Тихолов от к. Поповци, дн. Черновръх, който слушал тези истории от дядо си, на когото бил кръстен] ми разказа, защото там се криели едни буболечки – калинки. Като му казах съмнението си - да не би този камък да се нарича така, защото арнаутите (тъй наричаше той турските царски овчари) са откраднали момиче Калинка и там са го убили, Антония отговори: „Не е за това! Те, арнаутите, много момичета грабили и убивали, ама този камък аз го знам от дете, като пасях овцете, събирахме там калинки“.

 

Подготви

Галина Иванова

 

* В ръкописа си „Родословие на фамилията Даскаловци“ /1937 г./, който се съхранява във фонда му в ОДА – Габрово, Богомил Даскалов, син на Хр. Н. Даскалов, разказва за прапрадядо си Хаджи Кънчо Генюв – Даскала. Според записките му, той бил роден около 1715 г. Ходил на Божи гроб и бил известен сред населението, като Чорбаджи Хаджи Кънчо – Стария. Занимавал се с търговия не само у нас, но и в Цариград, Солун, Серес, Смирна, Влашко, Русия и др. За кратко време забогатял, натрупал много имоти и заел видно място сред тревненските първенци по онова време. Хаджи Кънчо управлявал Трявна, заедно с брат си Петър, през 70-те и 80-те години на XVIII в. Именно по това време, управлението на града преминало в „ръцете“ на фамилия Даскалови, отбелязва още Б. Даскалов. Хаджи Кънчо се поминал през 1791 г., а след смъртта му управлението на Трявна, поел сина му Хаджи Христо Даскалов, който построил емблематичната Даскалова къща.

** Според записките на Хр. Н. Даскалов, беглишките овчари имали право да пасат овцете си до Елова могила, но само след като се окоси и ожъне, но те не спазвали тази забрана и често пъти изкарвали овцете си още преди Петровден.

 

Елова могила, в ляво на снимката
Източник: Колекция "Павел Енчев"