Колко още паметници ще погубим, за да наситим алчността и безхаберието си?

Хем ми се ще да замълча, защото да търсиш смисли в безхаберието, което ни е обхванало, е меко казано налудно. Хем не мога, защото тази тема – за опазването на безценното ни културно наследство – движимо и недвижимо, ми е болезнено скъпа и близка. Скъпа, защото това е наистина нещото, което ни държи – там са началата и корените ни, болезнена, защото безхаберието, съчетано с алчност, постепенно заличава и малкото, което сме опазили от иначе величавото ни минало. Само, че днес хората, които милеят за родното, а не онези, които парадират с него и за него, са все по-малко. За пазители иде реч, не за пазачи. И това е не само жалко, но и страшно, защото доста много от величавото ни минало, скоро ще го съпреживяваме само по снимки и клипове… Но да се върна на темата. Един директор е уволнен по абсурден начин, чрез частен съдебен изпълнител. Уволнен от един министър на културата, назначен „онзи ден“. Дали е бил добър директор, или не, могат да кажат само хората, които са били в пряк контакт с него, или са потърпевши от неговите действия, или бездействия. Доколкото го „познавам“ от редките му медийни появявания, не мисля, че заслужава подобно „представление". Иначе, абсурдите в законодателството по адрес на паметниците на културата не са от вчера, ще ги има и утре, уви! Безумните срокове по разни процедури, съгласувания, липсата на достатъчно кадри в НИНКН, на квалифицирани такива и т.н., всичко това работи единствено в полза на забвението. Не са един и два случаите, в които някои паметници на културата не дочакват своя спешен (?!?) спасителен ремонт. Понякога, си казвам: „И слава Богу!“, защото от другата страна са „мутрите-меценати“, които по един или друг начин, не без съдействието на институциите, разбира се, успяват да придобият даден обект, паметник на културата, който „реставрират“ по безумен начин, или изчакват да се обърне на „опасен“, събарят го и после, уж, го „възстановяват“ в „автентичния“ му вид. Да не говорим за „сертифицираните“ строителни фирми, архитекти и всякакви други „специалисти“, които като хиени дебнат да докопат някоя такава поръчка, която обикновено е добре финансово подплатена с евросредства, например. Пък после оставят след себе си „автентични“ бутафории за срам и потрес… Примери да искаш и в тази посока. Та така… Ангажимент на държавата – на ниво напън. Ангажимент на обществеността - клонящ към нула, състояние на оцелялото ни културно наследство, глобално погледнато – на командно дишане. Ами, както обичам да казвам – това е България. Разпиляна и разпокъсана между слободия и безхаберие. Пък нека се рушат църкви, сгради, паметници, монументи, по-добре да се самосрутят във времето, вместо да ги абсурдизират с безумни „ремонти“ и „реставрации“…

Навремето сме имали Мастори, „самоуци“ ги наричали, демек без тапии, чертаели проектите си върху пръстта, моделирали ги от восък, додавали от себе си и средства, ако не достигали. Усталък и сърце са били единствените им, достатъчни качества, върху които издигали прочутите си градежи, които ни впечатляват и днес… Колко от днешните ни „специалисти“ обитават подобен морал и ценности? И колко още години ще отъркаляме, за да проумеем, че миналото е темелът, върху който се крепим ние, днешните, пък и онези - утрешните?! Колко още паметници ще погубим, за да наситим алчността и безхаберието си?! Ще ли оставим и ние следа за бъдните поколения, и каква ще е тя?! Дано не съм лош пророк, но за по-сигурно – снимайте, документирайте, че както е тръгнало, не дай Боже, онези ни следи – минали и днешни, да са предимно дигитални…

 

Галина Иванова

Църквата "Св. Димитър" в с. Фъревци, Тревненско, строена 1850 г.
Снимка: Жоро Хаджиев