Любопитна история за марангоз, цигулка и витло

Любопитна история за един майстор на длетото, родом от Павел баня, възпитаник на някогашното Столарско училище в Трявна, разказват казанлъшките медии. В не една своя публикация, на страниците на вестници и сайтове, откриваме интересни факти из биографията на Нено Шивачев, който изработва първата цигулка у нас, с резбовани елементи, както и витлата на първите ни самолети.

Той е роден на 2 септември 1908 г. Завършва Тревненското столарско училище, а след това учи в Русе за мебелист. В ранните си младежки години, е чирак в различни столарски работилници, а по-късно придобива и квалификация „майстор-столар“.

Любопитен факт е, че Нено Шивачев, е един от основоположниците на безмоторното летене в България, за което получава и медал, четем на сайта airmuseum-bg.com. Взема участие при строежа на Самолетната фабрика за чешката фирма „Аеро“, продадена в последствие на италианската фирма „Капрони“. А при започване на същинското производство, му поверяват изработката на витлата, изработени от бряст и бор от Родопите, пише Н. Колева в една своя статия във в. „Искра“. За слепване на отделните части използва казеиново лепило, приготвено по „рецепта“ на местен мебелист. Опитът и уменията на му са забелязани от ръководството и той оглавява цеха за изработване на дървените витла в „Капрони Български“.

В казанлъшката фабрика до 1938 г. се произвеждат основно учебно-тренировъчни самолети, съобразно ограничителните изисквания на Ньойския договор. Изпълняват се и ограничен обем монтажни и ремонтни работи при заплащане на „ишлеме“ по договорена калкулационна схема с българското Министерство на войната.

От 1932 до 1942 г., когато изтича концесията с италианската компания „Капрони ди Милано“, в Казанлък са построени серийно осем типа самолети. После държавата поема цялата собственост и преименува предприятието на „Държавна самолетна фабрика“ – Казанлък. Летището на Овощник край града на розите, става база за летателно обучение. Фабриката е прочута с безмоторните си самолети. През 1945 г. към нея са присъединени част от базите на учебния въздушен полк в Казанлък.

След спиране на производството на самолети, Нено Шивачев се насочва към изработка на дървени музикални инструменти – цигулки, контрабаси, виоли, и дълги години работи във фабрика „Кремона“ в Казанлък. През 1969 г. майсторът създава уникална цигулка с образа на Георги Димитров, макар и никога да не е бил член на БКП, но вероятно е бил повлиян от левите идеи, добавил и богата дърворезба с растителни мотиви. За изработката на дъното използва 40-годишен явор, а за капака - иглолистно дърво, пише Юлия Младенова в своя статия на сайта www.zakazanlak.bg. Инструментът е плод на облога с един от най-големите лютиери по онова време – Иван Скордев, който е убеден, че цигулката няма да възпроизведе звуци при такива инкрустации.

Веселин, синът на майстора, който е учител по музика, а по-късно завършва задочно и консерваторията, го консултира за звука, но победителят в облога, става ясен едва, когато известният ни цигулар Минчо Минчев, при едно от гостуванията си в Казанлък, се съгласява да изпробва инструмента. Той свири части от няколко произведения в широк диапазон, за да чуе ниския, средния и високия регистър, както и темпата – бавно, умерено, бързо. После връща цигулката на Нено Шивачев с думите: ”Добър инструмент си направил, майсторе!”. На същата цигулка свири и цигуларката Стойка Миланова. Уникалният инструмент се съхранява от наследниците на Нено Шивачев, който си отива от този свят на 16 ноември 1992 г.

 

Подготви

Галина Иванова по публикации на сайта на в. „Искра“, www.zakazanlak.bg, www.airmuseum-bg.com

Майстор Нено Шивачев

Маестро Минчо Минчев свири на уникалната резбована цигулка

Веселин Шивачев, синът на майстора, с уникалния инструмент