Еньовден е!

Румяна Василева

Еньовден

 

Ще ме събуди денят – с новото пролетно слънце,

метнал на рамо наръч – от смях, цветя и надежди.  

Няма да закъснява, ще се втурне лудо към нас,

в душите ни – възкръснал след зима южняк.

Смирено дишат пламък вощениците бледи.

Подобно на ангели, ръсят над нас благодат

върволици от празници, с надеждица да ни сгреят.

 

Еньовден е.

 

Божие лято да налее нивите, по голи баири

великденчето да цъфне. Да си идат мътните скърби. 

И под Балкана, нагънат в могъщи, орлови криле,

окичен със бели мъгли, тайно името си ще скрия

в очите на бял оман – и с червен конец китка ще вържа,

когато се кръстя, и свивам венци от самодивските билки –

преди да ги изтърколи слънцето мълчаливо към идните дни.

 

 

* Илюстрация: худ. Бисерка Петрова

 

Честит празник на всички именици!