Съграждане на църквата „Св. Архангел Михаил“ в Трявна

Относно възникването на гр. Трявна съществуваха редица различни предания, хипотези и предположения. Като първооснова в преданията се поставяше съграждането на старата църква „Св. Архангел Михаил“. Според едно предание тази църква била построена в края на XII в. едновременно с едноименните църкви на Дряновския и Присовския манастир от братята Асеновци по време на възобновяването на Втората българска държава.

Според друга версия на това предание църквата „Св. Архангел“ в Трявна била построена към края на XII в. от цар Калоян в родовото му имение около Тревненската река във връзка с пренасянето мощите на българския светец Михаил Воин от Потука през Тревненския проход. Но историческата правда е съвсем друга - тези мощи били пренесени няколко десетилетия по-късно от цар Иван Асен II.

От друго предание научаваме, че селището, което се образувало около старата църква „Св. Архангел“ в края на ХII-то столетие, по-късно, неизвестно защо, запустяло. След падането на Търновград през 1393 г. много столичани, за да се спасят от ятагана на завоевателите, забягнали в Тревненския балкан. Те възобновили запустялата църква и се заселили край нея.

Фактически преданието за възникването на Трявна в края на XII в. се явява твърде късно – едва към края на XIX в. То се появило след като Христо Даскалов започнал да събира и да записва сведения за миналото на Трявна. Широко популяризирано от сина му Богомил Даскалов, това предание допаднало много на самочувствието на старите тревненци, като същевременно намерило от звук и у редица изследвачи на историческото ни минало.

Не трябва обаче да се отнасяме твърде скептично към легендите и преданията, защото понякога в тях се преплитат ценни и достоверни исторически сведения, които трябва да бъдат внимателно пресеяни. В случая за нас представлява интерес първото предание, че Тревненският храм „Св. Архангел“ бил построен едновременно с едноименните църкви на и сега съществуващите Дряновски и Присовски манастири. Специфичното тук е, че става въпрос за основаването (т. е. въздигането) на три едноименни манастира от Асеневци при възстановяването на Второто българско царство. Братята Петър и Асен в края на есента или в самото начало на зимата на 1186 г. нанесли военно поражение на византийските войски, командвани лично от император Исак II Ангел. Вероятно след тази победа били основани три нови манастира - първият край с. Присово, Търновско, вторият край Дряново и третият на мястото на днешна Трявна - за увековечаване паметта на падналите български бойци на връх Архангеловден (8 ноември).

Може да се приеме, че след победата на българското оръжие на 8 ноември 1186 г. било взето само решение за основаването на тези три манастира, но тяхното съграждане не е могло да започне веднага по две основни причини. Едната била лошите зимни условия, а втората все още неуреденото външнополитическо положение на българската държава. Едва през лятото на следващата 1187 г., когато бил сключен т. нар. Ловешки мирен договор (или по-точно примирие), Втората българска държава получила признание от страна на Византийската империя - вероятно тогава е започнало и строителството на трите манастира, посветени на началника на небесното войнство свети Архангел Михаил.

Докато за Присовския и Дряновския манастир разполагаме с някои сведения за тяхната история през XIII и XVI в., то за третата света обител нищо не знаем. Както е известно, на 400-500 м. североизточно от гр. Трявна в местността „Калето“ са запазени и до днес останки от крепостни стени. Тази твърдина има площ около 25 дка. Откъм север се очертават основите на четириъгълна кула. По повърхността на вътрешнокрепостното пространство са открити различни находки, предимно фрагменти от керамика. Крепостта се датира от периода на Второто българско царство. Предназначението й е било да пази Тревненския проход. Именно в близост до тази крепост бил въздигнат манастирът „Св. Архангел“, за да бъде бранен от евентуални нападения. Аналогично е построяването и на останалите два едноименни манастира - и те са основани в непосредствена близост до военни укрепления.

По време на османското нашествие през паметната 1393 г., след падането на столицата Търновград, османските победители подложили на систематично разрушаване най-напред манастирите. По приведени данни Хр. Гандев посочва, че като цяло манастирската система е била разрушена в периода от 70-те години на XIV в. до края на XV век. Според Ив. Снегаров фанатизмът на османските завоеватели бил предизвикан най-много от манастирите, разположени в области, които им оказали силна съпротива, а също така и по пътищата на техните завоевателни походи. Злощастна била съдбата на трите едноименни манастира „Св. Архангел“, тъй като били в близост до столицата на българската държава, а така също и по пътя на идващите от юг османски орди. Манастирските църкви и сгради били разрушени и опожарени, а монасите избити и прокудени.

Веднага след отминаването на вълната на завоеванието някои от Търновските манастири били възобновени благодарение на дарителската дейност на местното християнско население. Така например Присовският манастир бил възстановен още през 1409 г. Вероятно през втората половина на XV-тo столетие бил въздигнат из руините и Дряновският манастир. Третият едноименен манастир, именно този, при днешна Трявна, останал обаче в руини и в забвение. Това негово жалко съществувание продължило до втората половина на XVI в., когато била възобновена само църквата му, но вече като енорийски храм.

От всичко изложено дотук става ясно, че Трявна като заселено място все още не съществувала. Според авторите на „Кратка история на българската архитектура“ селището е възникнало през XVII век. В една своя монография известният наш учен Хр. Гандев изказа предположението, че Трявна, Котел, Панагюрище и други градове са се оформили от XVI в. нататък. Писателят Иван Богданов в книгата си „Трявна през Възраждането“ посочва, че най-ранните исторически свидетелства за Трявна са от XVII век. Според него още в началото на същия век начева съществуването на Трявна като диференцирано селище. За историята на града бяха открити и въведени в научен оборот редица османски документи от наши архивохранилища, но и те са от XVII, XVII и XIX век.

Съвсем неочаквано холандският учен Махиел Кийл от Хага откри в Истанбулския архив на министър-председателя в копийните книги на официалната османска държавна кореспонденция с провинциалните центрове документ за самото основаване на Трявна. Този документ беше преведен на български език и публикуван в органа на Българското историческо дружество сп. „Векове“. На базата на този превод искам да направя някои уточнения и пояснения.

„Написа се чисто копие на заповедта. Дадена е на лицето Джаафер, на седмия ден на блажения месец рамазан 972 година (т. е. 8 април 1565 г.)

Заповед до кадията на Търново:

Изпратил си ни писмо, че пътят, спускащ се през планината от селата Килиферево и Дряново, подчинени на Търновска каза, до селата Хюмалар (неуточнено, вероятно изчезнало село в Казанлъшко) и Кечи дереси (днес с. Енина, Казанлъшко, а не махала Козин дол. Сливенско, както е посочил Махиел Кийл), подчинени на Казанлъшка каза, бил път за преминаване както другите. Но понеже мястото представлявало едно обширно лятно планинско пасище (яйлак), по което нямало нито едно село, то станало опасно и страшно място, сборище на размирници, така че никой не можел да премине оттам. По този причина пътниците търпели много трудности, за да заобикалят по далечни места. Понеже пътят бил ненадежден, разбойниците го използували, за да прехвърлят крадения отсам Балкана добитък на оттатъшната страна. Обаче казваш, че насред Балкана имало едно място, известно с името Търавна, което било подходящо да се установи там някое село, така че ако се благоволи да се издаде заповед там да се основе село с условие да бъде опростено от (държавни тегоби) и да е както другите дервенджийски села, тогава ще се осигури спокойствие за пътниците, раята и другите мюсюлмани. За това ти си бил информиран от всички спахии и поданици, както мюсюлмани, така и неверници.

Въз основа на твоето официално донесение заповядвам да видиш лично дали споменатото място е така опасно и страшно, както излагаш в донесението. Ако там има подходящо празно място за установяване на село, което да бъде полезно за закрила на пътниците, да събереш скитащите се люде (хаймани), които никому не са приписани и от никого не се предявяват претенции за тях, не са вписани в регистрите и с условие до три години да не плащат данъци, да съставиш едно село. След три години, като се оживи и култивира, да събереш сведения колко домакинства и колко жители са се установили и живеят в него и какво се произвежда, и да докладваш всичко това, за да бъде то регистрирано като дервенджийско село, свободно от държавните тегоби и обичайните налози. Така да знаеш!“.

От съдържанието на заповедта и от публикуваното факсимиле се вижда, че въпросният документ е фактически черновата на официалния - липсва името на султана (в случая на Сюлейман I Кануни) и неговия знак - туграта (султанския монограм). Независимо от това става ясно, че кадията на Търново още в самото начало на 1565 г. е информирал Високата порта за необходимостта от създаването на дервенджийско село в северния край на Тревненския проход. От най-височайша инстанция му отговорили на 8 април 1565 г., като му дали и предписание какво да направи; сам да провери (и то на място) необходима ли е тази крайна мярка; ако има подходящо празно място, да създаде село от „хаймани“ (скитници, безделници) - в случая от лица, които не са вписани в данъчните регистри (т. е. „нерегистрирана рая“) и нечислящи се към дадено спахийско владение; в срок от три години (т. е. от 1565 до 1568 г.) първите заселници да бъдат освободени от всякакви данъци; след изтичането на този срок кадията да изпрати необходимите статистически сведения - брой на домакинствата, общ брой на всички жители и какъв поминък имат, за да бъде новото село регистрирано като дервенджийско - т. е. като привилегировано, имащо за цел да охранява Тревненския проход и да бди за спокойствието на преминаващите пътници и търговци.

Липсват други документи и сведения от това време, но вероятно още през същата 1565 г. е започнало началното заселване на днешна Трявна в местността „Т ъ р а в н а“ (която е дала името си на селището), разположена край пътя, минаващ през Тревненския проход. Няма засега открит писмен документ дали след три години търновският кадия е дал точни сведения за броя на първите заселници и техния поминък. За сметка на това открит е подробен регистър на вакъфските имоти в Никополски санджак от 1579-1580 г. Петнадесет години след заселването си Трявна е била вписана в османската документация като дервенджийско селище с 40 домакинства и 33 неженени пълнолетни мъже - общият брой на жителите бил около 260. Интересното в случая е, че новото селище е записано сред имотите на вакъфа (религиозна фондация) на тюрбето (гробницата) на султан Селим II (1566-1574) - султанската гробница била завършена през 1577 г. и се намирала в двора на прочутата джамия Ая София в Инстанбул. Данъчното бреме на село Трявна било общо 3483 акчета или по 87 акчета на домакинство. При сравнение с данъчното облагане на останалите селища прави впечатление обстоятелството, че Трявна е съвсем леко обложена. А като се има предвид и освобождаването от извънредните данъци и такси и от нежелателното девширме (или „кръвен данък“), става напълно ясно защо прииждат заселници от различни краища в този пуст планински район.

От друг регистър на вакъфа на тюрбето на султан Селим II, носещ датировка от 1607 г., се установява, че Трявна брои вече 132 домакинства, или около 650 жители.

Според трети регистър на същия вакъф от 1643-1644 г. село Трявна отбелязва огромен прираст - 341 домакинства, или около 1700 жители!

От посочените османски документи се вижда, че Трявна възниква като дервенджийско селище буквално на „гола поляна“ и само за осем десетилетия наброява общо 1700 жители. Спокойният живот в планината, далеч от турските селища и от официалната османска власт, привилегированият статут и данъчните облекчения са привлекли много заселници. Последните са били свободни и предприемчиви люде, търсещи спокойствие и стопанска инициативност.

В подкрепа на документа за основаването на Трявна могат да се привлекат и началните сведения от летописа на поп Йовчо - там за неговия прадядо е записано следното: „В годината от Рождеството на Спасителя Иисус Христос 1680, в царуването на Мехмед IV, сина на Ибрахим, над града на Константин, в двадесетата година на царуването му, човек някой на име Димо от Адрианополска (Одринска) област, от селото Дрипча, българин по народност, дошъл по търновските села да купува говеда. Дошъл и в село Трявна и решил да се настани там, защото селото било свободно и спокойно и нямало данъчни задължения освен да пази главния път с групи от дванадесет харбалии (от „харба“ - старо късо турско копие), и защото селският живот бил спокоен и нито други, нито иноверни хора там живеели, но само християни българи, както е и до днес...“.

От този наш домашен извор се установява, че 15 години след основаването си Трявна бързо се разраснала като привилегировано, дервенджийско, чисто българско селище, жителите на което продължавали да охраняват Тревненския проход.

Съществуват някои податки, че още през XVI в. в новосъздаващото се село се заселили българи от Самоковско - освен съхранените предания, наблюденията върху езика и етнографията на Трявна и Тревненско също допускат такава възможност.

В автобиографичните си бележки П. Р. Славейков посочва, че прадядо му Рачо бил родом от село Якоруда, Разложко. Още като юноша той ходил в Цариград да научи чехларски занаят и след това се заселил в привилегирована Трявна.

Според едно предание, разказано от 90-годишния Антоний Поповски от колиби Стояновци, Тревненско, през 1890 г., а записано от Хр. Н. Даскалов, първите преселници в новооснована Трявна били търновци. „Между пришелците имало много попове; те, като намерили тук черква се зарадвали и се заселили по долищата и усоите наоколо черквата. Черновата била обрасла в буренак, а в олтара й се била ощенила (родила) мечка. Прогонили тоя звяр, почистили я и почнали да служат“.

По всяка вероятност първите заселници на новото село Трявна са открили запустелия и порутен средновековен манастир „Св. Архангел Михаил“, като са постегнали църквата и са започнали да се черкуват в нея. Това може би е станало още в първите десетилетия на заселването - между 1565 и 1580 г., след като първите жители са се устроили с жилища и стопански сгради.

Откритата от тях стара манастирска църква е станала естествен притегателен център и тя била превърната в енорийски храм, като селището постепенно се групирало около нея. Според Богомил Даскалов основоположник на неговия род бил самоковският зографин Цоки, който бил извикан от Тетевен в средата на XVI в., около 1550 г., за да изпише нови икони и да украси църквата.

Последният харесал новото село и след завършване на работата отседнал трайно в Трявна, като положил началото на Тревненската живописна школа и на рода Даскалите - Даскаловци. Към това сведение можем да коригираме само времето на идването на Цоки - то не е станало около 1550 г., а по всяка вероятност след 1565 г., най-късно до 1580 г.

В заключение на всичко изложено дотук можем да посочим, че днешният Тревненски храм „Св. Арахангел Михаил“ е възникнал около 1186-1187 г. като царски манастир, построен от братята Асеневци при възобновяването на Втората българска държава, заедно с Присовския и Дряновския манастир, които имат за патрон началника на небесното войнство. След 1392 г. манастирът при днешна Трявна запустял и потънал в забвение. През 1565 г. със специален султански ферман възникнала Трявна като привилегировано дервенджийско селище с чисто българско, християнско население, което охранявало Тревненския проход. Именно първите заселници на новото селище възобновили порутената стара средновековна манастирска църква и я превърнали в свой енорийски храм. Докато другите два манастира – Присовският и Дряновският, съществуват и днес като манастири, то този при днешна Трявна от втората половина на XVI в. имал и има друго предназначение - енорийски храм или централна градска църква.

 

 

Доц. д-р Христо Темелски

Из сп. „Духовна култура“, кн. 2, 1991 г.

 

 

* Снимката е от дигитализирания архив на ИЕФЕМ – БАН, публикуван на сайта на Британската библиотека в категория „Трявна“, озаглавена „Къщата на братя Мустакови в Трявна“. Не успях да установя с категоричност дали този кадър е, или не е от Трявна, затова го споделям само илюстративно…