Кутия за кръст от Националния църковен историко-археологически музей: принос към проучването на тревненската иконопис и църковната история на Севлиевския край

През 1940 г. в колекцията на Националния църковен историко-археологически музей (НЦИАМ) в София под инв. № 3549 постъпва кутия за кръст, донесена от Иван Гошев. Тя е дървена, оформена като книга, облечена с кожена подвързия, с размери 23,5 х 13,4 х 5,3 см. От вътрешната част на капака е представена сцената Успение Богородично със сигнатура „Успение Богородично“ (Ил. 1). В долната част на кивота са издълбани три легла за частите на разглобяем напрестолен кръст, които са тонирани в червено и синьо. Кръстът не е запазен (Ил. 2). Капакът е прикрепен към основата на кутия чрез два малки шарнира и се затваря посредством две месингови закопчалки. Кожената подвързия е украсена с клейма с флорални мотиви, разположени в центъра и четирите ъгъла на горната и долната част на кивота. Полетата са обрамчени от фриз с елипсовидни орнаменти. Макар да има частични разрушения на живописния слой и на места кожата да е протрита, състоянието на предмета е добро.

Според инвентарните книги на музея кутията е донесена от гр. Севлиево и датира от първата половина на XIX в. Кутията с кръст е сред множеството църковни предмети от периода на Възраждането, върху които не са поместени надписи, упоменаващи името на техния притежател или създател, нито времето и мястото, за което са изработени. Допълнителна трудност, която възпрепятства изследователската работа в този конкретен случай, е липсващата информация за точното местонахождение на предмета в момента на откриването му от Иван Гошев. Това изключва почти напълно възможността да се издирят и без друго твърде редките писмени свидетелства, отнасящи се до църковната утвар, които да подпомогнат задълбочено изучаване на тези интригуващи предмети. Тъй като можем да се опрем единствено на информацията, която самата кутия ни предоставя, проучването ще започне с кратък стилов анализ на живописната украса, въз основа на което ще бъде възможно да се направи атрибуция и по-прецизна датировката на предмета.

Сцената Успение Богородично, изписана върху капака на кутията, се отличава със светла и топла тоналност (Ил. 2). Ликовете се характеризират със закръглени форми, които са третирани обобщено. Типично за всички образи е използването на един и същи тон за светлата част, чрез който формата на носа прелива плавно към скулата и брадичката. Макар да е направен опит за придаване на характер на отделните участници в композицията, всички лица се отличават с прави носове и вежди с много лека извивка, а очите са оформени единствено чрез подчертаване на горния клепач. Наблюдават се проблеми с пропорциите на фигурите и композирането им в пространството като прекалено умалената Христова фигура в сравнение с тези на апостолите, ракурса на Богородичното ложе или твърде едрите фигури на апостолите на преден план, но въпреки това изглежда, че зографът не е самоук. За това се съди по опита да се изпълни сложна многофигурна композиция на архитектурен фон върху малко по размери изобразително поле, употребата на злато и на техниката пробастър, в декорирането на ложето на св. Богородица и облеклото на светците, използването на графия в ореолите на апостолите и за предаване на светлината, идваща от Христос с душата на св. Богородица в ръце.

Тоналността и маниерът на изписване на лицата на светците напомнят на произведенията на тревненските зографи от XIX в., като най-близки паралели могат да се посочат някои произведения на Захария Цанюв от Трявна. Това са иконите за иконостаса на църквата „Св. Троица“ в Добрич, които е работил заедно със сина си Стефан (Цаню Захариев Млади) през 1860 г., едно от публикуваните цокълни табла на иконостаса в църквата „Св. Троица“ в с. Еникьой, дн. Михаил Когълничану, в Румъния от 1866 г., където също е работил със сина си, както и иконата Архангелски събор от епископията в гр. Констанца, Румъния, от втората половина на XIX в., която се приписва само на неговата ръка. Друг атрибуционен белег, на който е важно да се обърне внимание, са палеографските особености на надписите върху иконите. Сходства между почерка на сигнатурата в разглежданата тук сцена и някои от надписите върху произведения на Захария Цанюв се откриват в иконата Неделя на самарянката от 1836 г. в Батошевския манастир „Успение Богородично“, свитъците от иконата Св. Богородица Милостива и златоточива с чудеса от 1842 г., днес в колекцията на ИМ – Севлиево, сигнатурите на светците и надписите върху свитък и кодекс в две двустранни икони от средата на XIX в. от църквата „Св. Преображение Христово“ в Свищов, както и в надписите върху иконите от Добрич.

В подкрепа на тази атрибуция могат да се посочат още и две рисунки на сцената Успение Богородично от тефтера на Захария Цанюв, в които се откриват някои сходства с разглежданото тук произведение. И в рисунките, както и в композицията, изписана върху капака на кутията, св. Богородица и ложето са предадени в специфичен ракурс. Идентичен е и начинът, по който зографът избира да представи многолюдните композиции, като на заден план изписва част от лицата на апостолите и техните ореоли. Не трябва да се пренебрегва и фактът, че в рисунките, които със сигурност са принадлежали на тревненския зограф, също се наблюдават проблеми с композирането на многофигурните композиции и със спазването на пропорциите на човешките фигури.

Захария Цанюв не успява да поддържа едно и също ниво в работата си през годините. По-ранните му произведения се отличават с по-прецизно третиране на ликовете и внимание към композирането и изписването на детайлите в иконите. Около средата на XIX в. обаче са познати негови икони, в които се наблюдава известна деформация в третирането на лицата, използването на прекомерно заоблени и меки форми, както и характерното преливане на светлината от носа към скулите. Тези промени в стила на зографа се откриват например в иконите Св. Богородица Скърбяща от 1848 г., днес в ГХГ – Пловдив и Св. Богородица Сладко целувание от 1850 г., днес в СМРЗИ – Трявна. Изглежда, че и по отношение на надписите Захария Цанюв не е бил особено последователен, тъй като се наблюдават вариации в почерка му още в най-ранните му произведения. Изложените наблюдения позволяват да припишем живописта върху капака на кутията на ръката на Захария Цанюв от Трявна, което дава възможност да се прецизира и датировката на предмета. Изглежда, че кутията би могла да се отнесе към третата четвърт на XIX в., най-вероятно изработена някъде между 50-те и 60-те години, а не към първата половина на века, както е посочено в инвентарния опис на НЦИАМ.

Относно кожената подвързия на кутията не може да се каже много, защото все още липсват систематични проучвания по темата. Затова тук ще се огранича само с наблюдението, че щампованата орнаментална украса съдържа елементи (Ил. 3), за които се приема, че започват да се използват в кожените подвързии към края на XVIII и началото на XIX в.

Друг съществен въпрос касае произхода на кутията. Информацията от инвентарната книга на НЦИАМ насочва да търсим това място в района на гр. Севлиево. Направената атрибуция на живописната украса косвено потвърждава това, защото днес е добре известно за наличието на подписани произведения на Захария Цанюв в този регион. Негови подписани икони се намират и в самия град Севлиево, изработени в периода между 1843 и 1844 г. за иконостаса на църквата „Св. пророк Илия“. Тази севлиевска църква е и мястото, от което Христо Темелски логично предполага, че произхожда кутията. Ако се обърне обаче по-голямо внимание на функционалните особености на предмета, изглежда, че има и друга възможна хипотеза за неговия произход. Формата на предмета като книга, облечена в кожа, и наличието на легла за частите на разглобяем кръст подсказват, че кутията е използвана от пътуващ духовник, натоварен със задачата да извършва духовни треби сред отдалечени от манастирите и енорийските църкви места. Точно поради тази причина монасите таксидиоти обикновено са носили със себе си кутии, в които са съхранявали задължително кръстове. Формата, размерите, материалите и художествените качества, както и наличието на мощи в тях, варират в зависимост от финансовите възможности на техните притежатели. В литературата са познати достатъчно много примери, в които вътрешната част на таксидиотските кутии са оформени така, че да съхраняват разглобяеми напрестолни кръстове. Сред тези примери, макар и по-рядко, се срещат кутии, оформени като книги. Такива таксидиотски кутии се намират в манастирите „Св. Възнесение Господне“ край с. Долни Лозен до София и „Св. св. Петър и Павел“ край с. Баткун в близост до Пазарджик, както и в Бачковския и Рилския манастир. Част от тези кивоти са по-луксозни, тъй като вместо с кожа, са облечени с кадифе, украсени са със сребърен обков подобно на евангелия и съхраняват мощи на светци. Случаят с кутията от НЦИАМ не е такъв, а като негов най-близък паралел може да се посочи единствено кутията за кръст от Баткунския манастир. Няма съмнение обаче, че разглежданата тук кутия за кръст трябва да се причисли към групата на таксидиотските кутии, което дава възможност да се предположи, че сцената Успение Богородично има конкретно предназначение. Сред познатите примери могат да се изведат някои общи принципи в украсата на тези кутии като поместването на патронното изображение на манастира върху вътрешната или външната страна на капака. Това важи за кутиите от манастира край с. Долни Лозен, Баткунския и Бачковския манастир. Известно отклонение от тази практика са някои кутии от Рилския и Бачковския манастир, украсени с изображения на св. Йоан Рилски или св. Богородица Одигитрия, което се разглежда като отражение на популярността на съхраняваните там целокупни мощи на рилския отшелник и чудотворна Богородична икона. От тук следва, че е много по-вероятно кутията с кръст от НЦИАМ да произхожда от някой манастир, а не от енорийска църква, а изписването на сцената Успение Богородично върху капака има за задача да покаже за кой манастир става дума. Опирайки се на информацията от инвентарната книга на музея, може да се допусне, че кутията по-скоро произхожда от Батошевския манастир „Успение Богородично“. Не само близостта на манастира до Севлиево и активните връзки между севлиевските първенци и манастирското братство ни насочват да мислим в тази посока. Важно е да се напомни, че Захария Цанюв е работил в манастира заедно с баща си непосредствено след неговото възобновяване. Това дава основание да се заключи, че тревненският зограф е познат на манастирското братство и на настоятелите на манастира и е напълно логично да му бъде възложена поръчка на по-късен етап. Дали обаче батошевските монаси са имали нуждата от таксидиотка кутия е въпрос, на който не може да се даде категоричен отговор, защото никъде в литературата не се споменава за таксидиотска дейност на манастира. През 80-те години на ХХ в. е публикувана кондика, в която са описвани средствата, събирани от батошевски монаси, датираща от периода 1881–1892 г. Това изглежда като достатъчно солидно доказателство, че Батошевския манастир е изпращал таксидиоти към края на XIX в., но опитите да се открият документи или приписки със споменаване на батошевски таксидиоти от периода след неговото възобновяване до 1881 г. не дадоха резултат. Въпреки това разполагаме с някои свидетелства, които косвено подсказват за таксидиотска дейност в Батошевския манастир през 60-те и 70-те години на XIX в. Известно е, че през 1860 г., скоро след своето възобновяване, манастирът се сдобива с метох в близкото село Батошево, чието функциониране би следвало да се свърже с таксидиотска активност. Към този извод ни насочва и информацията, която Йоаким Бакалов дава за двама батошевски монаси, изпратени да учителстват в близкото село Батошево към средата на XIX в.  Васил Беязов също пише, че батошевски монаси са обслужвали близките до манастира села, в които не е имало изградени църкви. Изглежда, че са събирани дарения от вярващите, тъй като в кондиката на манастира се откриват вписани имена на жителите от с. Попска махала през 1877 г., където според Васил Беязов са изпращани монаси от Батошевския манастир. Това дава основание да се допусне, че е възможно и в някои от другите споменати селища в кондиката да се били изпращани монаси от манастира. Друг признак, който подсказва за таксидиотска дейност, са сведенията за множеството поклонници, стичали се към манастира за празниците Успение Богородично и Рождество Богородично, когато се е извършвала тържествена литургия, последвана от литийно шествие. Това също може да се приеме като косвено доказателство за извършване на таксидиотска дейност, тъй като отдавна е доказана важната роля на пътуващите монаси за привличането на поклонници към манастирите. Не на последно място трябва да се спомене и сравнително доброто финансово състояние на манастира през втората половина на XIX в., което е отразено дори в съвременния периодичен печат. От изложените факти изглежда много вероятно Батошевския манастир, също както и много други манастири по българските земи през този период, да са изпращали монаси таксидиоти, за да стабилизират влиянието си в региона и да привличат средства, чрез които да издържат монашеското братство и да поддържат манастирските имоти. Въпреки всички изложени разсъждения, остава въпросът защо в музейните описи не е посочен манастирът, а само гр. Севлиево. Имайки предвид тесните връзки на гр. Севлиево с Батошевския манастир „Успение Богородично“, бихме могли да допуснем, че по някакви причини кутията на батошевски таксидиот е останала в града. Какви точно са били тези причини на този етап единствено може да се предполага, защото нямаме никаква яснота по въпроса къде всъщност Иван Гошев е открил предмета. На този фон обвързването на предмета с конкретен произход изглежда, че не може да се посочи категорично. Не трябва да се омаловажава обаче фактът, че построяването на метоха в с. Батошево през 1860 г. хронологично съвпада с приблизителната датировка на кутията от НЦИАМ. Не бива да се пренебрегват и връзките на Захария Цанюв с Батошевския манастир, които също подкрепят косвено предположението, че кутията би могла да произхожда от там. Към това може да се добави, че инвентарният опис на църквата „Св. пророк Илия“ в Севлиево не споменава за наличието на кутия с кръст, но такава не се открива и в достигналите до нас инвентарни описи от Батошевския манастир „Успение Богородично“. Липсата на фактологичен материал обаче би могла да се попълни в бъдеще след по-задълбочени изследвания върху особеностите и функционирането на този тип църковни предмети. Дотогава можем да се позовем единствено на натрупаните до момента знания и да изкажем предпазливо изводите от направеното проучване. А именно, че кутията датира от третата четвърт на XIX в., изработена по всяка вероятност от Захария Цанюв през 50-те или 60-те години на века за Батошевския манастир „Успение Богородично“. Безспорно е обаче, че разглежданата кутия от сбирката на НЦИАМ допринася както за проучването на тревненската живопис, така и за църковната история на севлиевския край.

 

Дарина Бойкина

ИИИ – БАН

сп. „Проблеми на изкуството“ бр. 1/2023 г.

Ил. 1. Кутия за кръст от НЦИАМ (фотография И. Ванев)

Ил. 2. Вътрешна част на кутията (фотография И. Ванев)

Ил. 3. Кожена подвързия върху горната част на кутията
(фотография И. Ванев)