Тревненски зографи рисуват стенописите в Мулдавския манастир „Св. Петка“

През 1840 г., както сочи запазеният надпис в Мулдавския манастир "Св. Петка", зографът Кръстю Захариев и синовете му Петър и Георги, „от село Трявна“, изписват „черковата“. Тя пази икони и на друг личен тревненски майстор - Петър Минюв, рисувани през 1836 г.  Историята на манастира, който временно е управлявал и дейността на Араповския манастир „Св. Великомъченица Неделя“, е пребогата и интересна. Той е един от големите български манастири и играе важна роля в живота на село Мулдава. Намира на седем километра югоизточно от Асеновград. Годината на построяването му е неизвестна. По сведения на д-р Димитър Атанасов, видно от една негова статия за историята на светата обител, има хипотези, че неговото съграждане датира от преди падането на България под турско робство. Според местни предания манастирът е бил е опожарен и възстановен по-късно със „средства на сливенски хайдути“, а по-късно е пострадал и от „чирпанските потурнаци“.

Мраморната плоча, зазидана на стената с гръцки букви съобщава: „Тоя манастир, в който живеем ние, монасите, и който беше по-напред на пепел, въздигна се и се направи от основание във времето на игумена йеромонах Паисий в лето от Христа 17-16 на май 11“. През 1793 г. е опожарен отново и възстановен през 1806 г. по време на йеромонах Константин. След това, през 1821 г., манастирът отново е опожарен и изграден наново през 1836 г. Именно тогава тревненският зограф Петър Минюв рисува икони за църквата на светата обител. Този път надписът е с български букви: „Тази света обител Светая Петка, називаема Молдавска, след окончателното и изгоряване, преустои се пак из ново във времето на негово преосвещенство св. филипополски г. Никифор и във времето на игумена Антим свещеноинок, Софроний свещеноинок, Захарий свещеноинок и иноци: Селевкий и Прокопий в лето 1836“. Не е възстановена само южната стена – това крило и до ден днешен не е добило първоначалния си вид, пише още д-р Д. Атанасов.

Според запазени писмени сведения, църквата в манастира е съградена през 1800 г. по времето на игумена йеромонах Константин. През 1946 г. тя се срутва и за съжаление от старата сграда са оцелели само западната стена, преддверието и откритата нартика. При възстановяването й, през 1951 г., новата част е изградена по-тясна и по-ниска и се получава известна дисхармония. Фактически основните сгради в манастира в този вид се оформят в периода 1836-1876 г., пише д-р Д. Атанасов.

Той разказва и интересен епизод от летописа му в съдбоносната 1876 г., цитиран в книгата на йеродякон Никифор С. Стоянов - „Мънастиря „Света Петка Молдавска“ при северните поли на Родопските планини“. През Светлата седмица в петък, когато ставал събор на манастира, той  бил посетен от кадията на Станимака и известният Ахмед ага Тъмрашлията. Игуменът в разговор посочил, че бащата на Тъмрашлията е бил най-големият защитник на обителта и посочил: „Сега ти оставаш негов наследник, за да браниш и покровителстваш манастира ни“. Поласкан от тези думи турчинът се заканил: „Попе, ако би някой да ви направи и най-малко зло, навести ми с едно писъмце от две думи и злосторниците под земята да са, ще ги намеря“. И той изпълнил обещанието си, когато помашката орда, предвождана от Мустафа Семерджиолу се запътва от с. Чаушево (сега Добростан) към манастира, Ахмед ага я предупредил: „Ако направят някакво зло, всичките през топус ще ги прекарам“.

По време на Руско-турската освободителна война 1877-78 г. бягащите турски орди, преследвани от руските войски, ограбили всичко ценно от манастира – животни, покъщнина, ценни предмети и т.н.

От летописната история на манастира узнаваме още, че църковната камбанария е изградена през 1894 г. Любопитен факт е, че манастирският комплекс се допълва с още един параклис „Свети безсребреници Козма и Дамян“ с аязмо, намиращо се северно под стените на манастира.

По думите на д-р Д. Атанасов, важен е и въпросът „в чии ръце е била светата обител през дългата си история?“. Известно е, че Станимака е бил средище на гръкомани до към 1906 г.

Според повечето изследователи, отбелязва д-р Д. Атанасов, Мулдавският манастир е бил български и не е попадал в гръцки ръце, като Бачковския, Воденският, Кукленският, Белащенският и т.н. В противовес на тези твърдения, той цитира едно писмо с №95/15.11.1904 г. от игумена на манастира Милетий, който пише до пловдивският митрополит Натанаил: „Нещо до преди 42 г. манастирът беше в гръцки ръце, управляваше се от гръцката митрополия. Тук имаше тогази и гръцко училище. Преди 75 г. аз се учих в това училище“. Може да се вярва на този текст, тъй като се касае за времето преди 1870 г., когато се създава Българската екзархия. А, че е съществувала борба за надмощие между българи и гърци за този манастир, е видно и от една кореспонденция до излизащия в Цариград вестник „България“ от 1862 г., отбелязва още д-р Д. Атанасов. И привежда в подкрепа на това твърдение един текст, предоставен му от Мина Христемова, уредничка в Историческия музей – Асеновград, а именно: „Една кореспонденция от Пловдив, обнародвана в „Курне д`Ориан“, оплаква се, че българите отървали един монастир, близо до Станимака, на име Молдова. Кореспондентът иска да каже, че тоя монастир бил гръцки, по причина че в Станимака народонаселението уж било чисто гръцко, затова българите нямали право да присвоят монастират.

Кореспондентът на „Курне д`Ориан“ е в заблуждения. Ние сме ходили в Станимака и сме видели с очите си, ако не по-многото, но половината народонаселение на този град е българско. Колкото за селата, никакво противоречие не ще, че народонаселението е чисто българско. Следователно монастирът требува да е български и в български ръце“.

Независимо от това, пише още д-р Д. Атанасов, през цялата си история, „манастирът е бил пазител на българския дух, нрави, обичаи, религиозност“. След Освобождението той става център на просветата. Христо Негенцов и Иван Ванев, които изследват образованието в Източна Румелия (1879-1885 г.) споделят следното: За нуждите на църквата през 1880 г. в манастира „Св. Петка“ до Станимака е открит курс за даване на най-елементарни знания на свещеници във връзка с тяхната работа. В курса са следвали 30 свещеника“. Съществувал е и проект за откриване на четирикласно духовно училище там, отбелязва още д-р Д. Атанасов. През 1883/84 г. било открито училище, просъществувало до 1889 г., с изучаване и на светски дисциплини – български език, история, география, смятане и т.н. Тук се обучавали и сираци от Руско-турската война.

„В града имало и една къща, вероятно доста голяма, защото половината се давала под наем, а другата половина е служила за метох на манастира“ – допълва д-р Д. Атанасов. Вероятно там са отсядали хората на път за манастира или при завръщането си от него. В началото на XX век той притежавал още една новопостроена къща (фурна), която също била отдадена под наем.

Днес манастирът е паметник на културата. А най-ценното му богатство са запазените и до наши дни оригинални стенописи от 1840 г., дело на тревненските зографи Кръстю Захариев и синовете му Петър и Георги, със сюжети от Апокалипсиса, Мъченията на апостол Петър, Шестоднева, ктиторски портрет на Петко Неделчев и сина му от Чирпан. Интерес предизвиква и откритата нартика, украсена с богата и разнообразна художествена украса. Впечатление правят образите на Св. св. Кирил и Методий, Климент Охридски, Наум Преславски, Теодосий Търновски, Евтимий Търновски, както и иконите на тревненския иконописец Петър Миньов от 1836 г. Специално за манастирската църква Захари Зограф рисува "Света Богородица от Кикос" и Света Богородица: "Живоносен източник".

От манастира произхождат едно евангелие, напечатано на дебели книжни листове от от XVI век; един миней за месец септември; напечатан на книжни листове от 1519 г., които са били предадени на Министерството на народното просвещение на 31.01.1894 г., пише още д-р Д. Атанасов. В манастира е и гроба на невръстния син на художника Иван Мърквичка – Карел, починал тук на 1 годинка през 1883 г.

Светата обител е неразривно свързана и с борбата за национално освобождение. Там е било и едно най-сигурните убежища на Апостола на свободата - Васил Левски, запазено и до днес. Не случайно, неговият барелеф е поставен на каменния зид пред входа на манастира. От 1937 г., на 19 февруари, стотици българи се стичат в манастирската обител, за да отдадат почит пред паметта на великия българин.

 

Подготви

Галина Иванова

 

* Използвани са сведения от статията „Манастирът „Св. Петка“ от д-р Димитър Атанасов

Мулдавският манастир "Св. Петка"
Източник: "Чудото на Мулдавския манастир "Св. Петка"
във фейсбук. Страница в подкрепа на
възстановяването на светата обител

Мулдавският манастир "Св. Петка"
Източник: Интернет

Входът на манастира
Снимка: Надежда Николова

Манастирската църква
Източник: Интернет

В Мулдавския манастир
Снимка: Румен Стоев

В Мулдавския манастир
Снимка: Румен Стоев

Стенописната украса в манастирската църква
Източник: "Чудото на Мулдавския манастир "Св. Петка" във фейсбук

Стенописната украса в манастирската църква
Източник: "Чудото на Мулдавския манастир "Св. Петка" във фейсбук

Стенописната украса в манастирската църква
Източник: "Чудото на Мулдавския манастир "Св. Петка" във фейсбук

Надписът от 1840 г. с имената на тревненските зографи
Източник: "Чудото на Мулдавския манастир "Св. Петка" във фейсбук

Стенописната украса в манастирската църква
Източник: "Чудото на Мулдавския манастир "Св. Петка" във фейсбук

Стенописната украса в манастирската църква
Източник: "Чудото на Мулдавския манастир "Св. Петка" във фейсбук

Фрагменти от стенописната украса на храма.
Източник: "Чудото на Мулдавския манастир
"Св. Петка" във фейсбук

Фрагменти от стенописната украса на храма.
Източник: "Чудото на Мулдавския манастир
"Св. Петка" във фейсбук

Иконата "Св. Петка с житийни сцени", 1836 г.,
дело на зографа Кръстю Захариев от Трявна.
Източник: "Чудото на Мулдавския манастир
"Св. Петка" във фейсбук

Скривалището на Васил Левски в манастира.
Източник: "Чудото на Мулдавския манастир "Св. Петка" във фейсбук

Барелефът на Апостола Васил Левски
Снимка: Христо Ангелов

Параклисът „Св. безсребърници Козма и Дамян“ с аязмо,
намиращо се северно под стените на манастира.
Снимка: Васил Василев