Тревненски бУдил: Христо и Богомил Даскалови и поредицата „Трявна в миналото“

Христо Никифоров Даскалов (1843-1917) от Трявна е дългогодишен български учител, книжовник и общественик, който живее и твори на границата между две епохи – преди и след Освобождението. В свободното си време Даскалов се занимава с издирване и записване на различни фолклорни, исторически и други свидетелства, засягащи на първо място миналото на родното му селище Трявна, но и за други места, където просветителят е живял и работил. Неговият син Богомил Христов Даскалов (1876–1944) наследява привързаността на баща си към учителската професия, а също и страстта му за събиране на материали от историографията и етнографията. Богомил наследява и огромния документален архив на покойния си баща, в който е съхранена по-голямата част от творчеството му.

Христо Н. Даскалов проявява интерес към историята и етнографията още от ученическите си години (50-те години на XIX в.), вероятно под влияние на някои от неговите учители като например небезизвестните просветители Петко Р. Славейков (1827 – 1895) и Христодул Костович Сичан-Николов (1808 – 1889).

Христо Н. Даскалов е автор на един обемист ръкопис, озаглавен „История на Трявна“, съхраняващ се днес в личния му архивен фонд №129 от колекциите на Българския исторически архив (а.е. № 166, л.5 – 137). И до днес този ръкопис остава непубликуван. Въпреки това, той отдавна е в научна експлоатация от редица автори, които по един или друг начин се занимават с проучване на тревненското минало. Трябва да се отбележи, че освен този ръкопис, който има обособено начало и край, сред архивното наследство на стария Даскалов, в същата архивна единица, се срещат и фрагменти от други сходни ръкописи, някои дори и припокриващи се по съдържание с части от споменатия текст.

Като мотив за започване на работа по ръкописите, свързани с тревненската история, Христо Даскалов подчертава в уводните си думи на първия ръкопис следното: „Ако има нещо, за което най-малко да се знае за наший народ, то е негова домашен живот в време на робството, неговите сношения с околните му народи и с неговите господари – турците. Ако да беше се завзел някой преди 70-80 години поне да позапише нещо, то щяхме да имаме пак доста сведения от миналий си живот“. Даскалов е провокиран от нравите на българите след Освобождението да се „гнусят от старите си селски обичаи, храна, дрехи и др.“, поради факта, че са „захванали да се цивилизуват“, да пристъпи към своето начинание. „Подбуждан от това завземам се, макар [накрат]ко да напиша всичките предания и раскази, които съм слушал било в детинство, било по-после от по-стари, с което изложение ще запозная читателите с живота само на мойът роден градец Трявна“. Сред архивните листове се открива един, носещ заглавието „Конспект за заселването на Трявна“, който представлява по-скоро план на съдържание на евентуална пълна история на родното му селище. Какви са били намеренията на Даскалов за начините на популяризация на неговите сбирки от етнографски и исторически материали, не може да се каже със сигурност. Едва много малка част от тях той успява да издаде приживе по страниците на „Сборника за народни умотворения, наука и книжнина“ и списание „Българска сбирка“.

Конволютът от ръкописи на Христо Даскалов, обединени от общата тема - историята на Трявна, са предадени срещу откуп на Архивния отдел към Народната библиотека още през 1928 г. от сина му Богомил. Тези материали също служат за вдъхновение, но и като основа, за бъдещите издания на Богомил Даскалов, посветени на тревненската история. През 20-те години на ХХ в. Б. Даскалов се отдава на усърдна книжовна дейност, а особено и след като се пенсионира през 1927 г. Подобна е и съдбата на неговия баща, който, след оттеглянето си от учителското поприще, се посвещава още по-пълноценно на книжовните си трудове.

„Verbavolant, scriptamanent“ или „Думите отлитат, писаното остава“: с тази латинска сентенция Богомил Даскалов полага началото на поредицата „Трявна в миналото“. Сред мотивите си той изтъква, че историята на Трявна не е позната за читателите, а написването ѝ би събудило интерес не само у тревненци, но и у „всички просветени българи“. Неуспешните опити да се създаде комитет, който да издава свидетелства за миналото на селището, са още един стимул за предприемане на начинанието. Началото на поредицата е положено през 1924 г. Замисълът на серията е да излиза периодично, под формата на малки книжки, по-скоро брошури, поради неголемия обем на повечето, с популярен характер. „По частна инициатива, с вяра, че ще намерим подкрепа в българското общество предприемаме издаване материали от „Трявна в миналото“, откъслечно, а не компактно, поради липса на материални средства.

„От приема и указаната помощ ще зависи издаването на бял свят огромния събиран от 1849 г. до днес материал по миналото на градеца ни“ споделя Б. Даскалов в своето обръщение към читателите.

Първата книга излиза от печат на 15 септември 1924 г. под името „Пазарът“. В нея е представен кратък увод за заселването на Трявна, въпрос, разглеждан многократно в записките на Христо Даскалов, но акцентът е върху развитието на стоково-паричните отношения в селището през османския период. От задната корица на съчинението се разбира, че е готова за печат и втората книжка – „Левски в Трявна“, която е отпечатана през същата 1924 г. (15 декември). В нея са използвани сведения на някои стари тревненци, сред които и починали към момента на издаване, но отново и записки на Христо Даскалов. През 1925 г. от печат излиза „История на Тревненската черква „Свети Архангел“ по инициатива на настоятелството на църквата. Автор, или по-скоро съставител, е Богомил Даскалов, който използва за пореден път сведения, събрани от баща му, автентични документи на членове на фамилията, които имат роля в развитието на храма, а също и собствени сведения, които е открил. За тази книга не е отбелязано да е част от поредицата никъде по страниците ѝ. На гърба ѝ са посочени вече споменатите първи две книжки от поредицата, които могат да се намерят в Трявна от същия автор. По-късно обаче при следващите издания Б. Даскалов ще причисли и историята на тревненската черква към серията „Трявна в миналото“ под № 4.

Третата част от поредицата „Роза и индустрията ѝ“ е отпечатана през м. април 1926 г. В нея акцентът е върху един от поминъците в Трявна, какъвто е производството на розово масло, характерна култура за подбалканските селища. На гърба ѝ е отбелязано, че книжка № 4 е вече публикувана и е посветена на църквата, а от печат предстои да излезе № 5: „Читалището“. Същата книга е отпечатана през септември 1927 г. Тя е фокусирана върху читалищното дело в Трявна, но същото така и върху историята на първата обществена библиотека в селището, както и някои културно-просветни дружества. Шестата брошура „Петко Рачов Славейков“ излиза през м. ноември, същата 1927 г. В нея акценти са версията за евентуален произход на знаменития просветител от Трявна, както и дейността му като тревненски учител, но и други моменти от биографията на дееца. Старият Славейков е преподавател, но и близък приятел на Христо Н. Даскалов и семейството му.

Книжка № 7 „Копринарство“ от 1931 г. представя един от основните поминъци в Трявна – производството и търговията с коприна. На задната корица на това издание, където обичайно в другите части на поредицата се съобщава коя е следващата готова за печат книга, под № 8 се споменава „Кържалии (дааали) в Трявна“. Издание от поредицата „Трявна в миналото“ със същото заглавие излиза едва през 1938 г. под № 1015. На задната ѝ корица са изброени всички издадени към онзи момент книги от поредицата (общо 10), както и цената на всяка от тях. Според последователността под № 8 трябва да е отпечатана книгата „Ангел Кънчев“. Най-вероятно повод за изданието е 60-годишнината от смъртта на революционера през 1932 г. Понастоящем не се откриват никакви сведения за книга с това или подобно заглавие да е отпечатана от Б. Даскалов през тази или следващите години. Още през 1922 г. обаче същият автор издава кратката брошура „Ангел Кънчев: 5 март 1872 г. – 17 март 1922 г.: Кратки сведения за живота, дейността и самоубийството на революционера“.

По структура тя напомня доста на бъдещите книжки от поредицата „Трявна в миналото“, макар и в нея да не е упоменато нищо в тази връзка. Би могло да се предположи, че към 1932 г. авторът е имал намерения да преиздаде или допълни своето произведение. През същата тази година Б. Даскалов издава своя кратък исторически разказ „Райчо“, като на гърба на книжката, която не е обявена за част от тревненската поредица, са отбелязани други издания, които могат да се намерят от автора. На първо място е спомената брошурата „Ангел Кънчев“ с цена 2 лв., а след нея са изредени излезлите дотогава части от „Трявна в миналото“. Под № 8 е отбелязана „Църквата „Свети Архангел“. Друго тълкуване на разминаването е, че Б. Даскалов в един момент причислява първата си брошура от 1922 г. също към поредицата, защото се свързва тематично с нея, а и към момента на издаване на останалите книги тя все още е в продажба. Цената от 2 лв., която е най-ниската поради обема от 15 стр., подсказва, че става дума за едно и също произведение. Деветата книжка от поредицата е посветена на стогодишнината на Тревненското училище (1836–1936) и излиза през м. септември, 1936 г. Тя е далеч по-обемна от останалите (80 стр.) и се доближава по формат до кн. № 4 (История на Тревненската черква „Свети Архангел“). От предисловието ѝ се вижда, че инициативата за изданието принадлежи на учителския съвет, който иска да ознаменува юбилея и се обръща към Б. Даскалов. Още на корицата е отбелязано, че съчинението е базирано на записките на Христо Н. Даскалов, а съставителството принадлежи на Богомил. Тези материали на стария Даскалов са също част от споменатите вече ръкописи по историята на Трявна. На гърба му, където са предходните броеве от серията, под № 8 отново е записана книга със заглавие „Ангел Кънчев“ с цена от 2 лв. Последната 10-та част вече бе маркирана по-горе и се отнася до кърджалийското време в Трявна. Десетте части са обнародвани в продължение на дванадесет години. В архива на Б. Даскалов е запазен подробен списък от 20-те години на ХХ в., по-конкретно вероятно от 1926 г., в който са изредени отпечатаните към момента, подготвените за печат, но и замислените от него произведения от различен жанр. Сред тях се откриват над 40 заглавия, предвидени към поредицата „Трявна в миналото“, без посочена конкретна номерация, което означава, че тя ще бъде определена в процеса на подготовка и публикуване. Както се вижда от датировката на отпечатаните книги, първите шест от тях са издадени от Б. Даскалов, докато записките на баща му още са у него. След 1928 г., когато те са предадени на Народната библиотека, Богомил е имал вече заготовки за бъдещите си издания. От разглеждания списък се вижда например, че книги като „Копринарство“, която е отпечатана през 1931 г., и „Кържалии“, която излиза през 1938 г., са готови още през 1926 г., т. е. преди Богомил да предаде по-голямата част от записките на баща си на Народната библиотека през 1928 г. Тъй като въпросният списък не е публикуван до момента, съответно и идеята за нереализираната част от поредицата е непопулярна. В настоящата статия ще бъдат изнесени заглавията на неиздадените книжки, над които Б. Даскалов е работил. В хода на работа бе извършена съпоставка с наличните материали в архива на баща му Христо Н. Даскалов, вследствие на което разсъждението би могло да се продължи в зададената вече линия, че за основа служат материали за историята на Трявна, събирани и записвани от Даскалов – баща, които синът му допълва и подготвя като отделни кратки брошури, част от серията „Трявна в миналото“. Не за всички заглавия обаче се потвърждава информацията, че Богомил ползва материали от бащиния си архив, а по-скоро сам събира сведенията.

От списъка се научава за следните книги от серията, които Даскалов – син не успява да издаде до края на живота си: „Рударство“; „Училищни сгради“; „Иконопиство (Зографлък)“; „Марангозлък (резбарство)“; „Казаслък“; „Чорбаджи Генко“; „Търговия“; „Заселване“; „Учение и учители“; „Поддържане училищата, благодетели настоятели и бюджет“; „Сборове“; „Чорбаджилък и чорбаджии“; „Хаджии и Хаджилък (Пътните бележки на хаджи Николи Икономов и на хаджи Цаня Димов)“; „Строителство (архитектура)“; „Облекло“; „Домашен живот – нрави и обичаи“; „Обществен живот“; „Политически живот“; „Възстанието в 1876 г.“; „Бойчо войвода“; „Хайдути“; „Капитан Никола“; „Ангел Кънчев“; „Занаяти“; „Земледелие“; „Поминък“; „Ученическо дружество“; „Музика – Йонко (Янко) Мустаков“; „Театър“; „Бележити тревненци“; „Старини"; „Пещери“; „Могили – черковици - пътища“; „Стари типове“; „Анегдоти“. В архива на Б. Даскалов се откриват и други ръкописи, които вероятно биха могли да се причислят към поредицата, макар и също неотпечатани.

За затрудненията по регулярното издаване на поредицата подсказва фактът, че те не са отпечатвани в една и съща печатница, дори и невинаги в Трявна. Някои от книгите са финансирани от различни дружества, юбилейни комитети или настоятелства, дарители. Липсата на финанси е и една от най-вероятните причини Христо Даскалов да не предприеме голяма инициатива за разпространение на своите писания, предвид че след 1900 г. той се издържа единствено с пенсията си.

В периодичния печат за поредицата се виждат някои положителни отзиви. Например за появата на поредицата по страниците на „Църковен вестник“ се казва следното: „Господин Богомил Даскалов, учител от Трявна, син на покойния стар учител Христо Никифоров Даскалов, е почнал уреждането на малка библиотека под общо заглавие „Трявна в миналото“. Реклами за новите книги се откриват по страниците на редактираните от Б. Даскалов периодични издания като например в. „Ехо от Трявна“ и „Тревненски общински вестник“ през 30-те години на ХХ в.

Тъй като самият Богомил Даскалов не е професионален историк, а по подобие на своя баща, а и на много други просветители през епохата, се отдава на събирането и издаването на различни материали с краеведски характер, е напълно естествено произведенията му да не претендират за високо научно съдържание.

Материалите, които Даскалови събират, могат да се причислят към онази група съчинения, които до известна степен изпълняват двойна функция – от една страна на опит за историческо проучване, а от друга - те са и тип извор, тъй като събирането на сведенията е от първа ръка – главно от съвременници на периода, които споделят своите познания или спомени за миналото. Тази е една от характерните особености на етнографските материали, което дава основание да се причислят баща и син Даскалови към групата на първите български етнографи след Освобождението, макар и без да притежават нужното образование. В един от своите ръкописи самият Христо Н. Даскалов споделя: „Няма нищо по-трудно от това да се завземе човек да пише за едно минало събитие, само по устните сведения на съвременниците: сведенията ще бъдат тъй противоречащи едно но друго, щото е твърде мъчно да се отдели истината от лъжата, действителността от фантазията“, от което става ясно, че той ясно осъзнава колко субективна е информацията, която представя. В част от поредицата са обнародвани някои автентични документи, съхранени у фамилия Даскалови. Такива могат да се открият например в книгите „Роза и индустрията ѝ“; „Петко Славейков“; „Копринарство“; „Тревненското училище“ (1836–1936) и др., което допълнително подчертава значението им не само за краезнанието, но отчасти и за историческата наука.

Заключение

Христо Н. Даскалов задава основата за написване на история на Трявна, която синът му Богомил Хр. Даскалов ползва, но и усърдно допълва. Богомил е и този, който пристъпва към реализиране на идеята за това тя да достигне до читателите. Поради различни фактори той е принуден да раздели събраните материали за тревненската история на отделни съставни части, вследствие на което се появява поредицата „Трявна в миналото“.

Днес отделните части на серията са се превърнали в библиографска рядкост. Включително в най-големите библиотеки в България невинаги могат да се открият накуп всички броеве, и то в добро състояние. Вместо да обобщавам какво значение за историческата наука има разгледаната поредица, отправям призив към институциите, а и към потенциални дарители, които биха допринесли за това историята на Трявна да бъде издадена, така както Христо и Богомил Даскалови са я подготвили – в пълния ѝ обем, към който да се включат отново излезлите части от поредицата, но и материалите за още много аспекти от миналото на възрожденското селище, които отлежават в архивите. Едва тогава, когато тя стане достъпна за изследователите, а и за обикновените читатели, ще могат обективно да се оценят нейните качества и историческа стойност.

Д-р Владимир Терзиев

СУ „Св. Климент Охридски“

Из сп. „Библиотека“, бр. 1/2025 г.