Пещерното богатство на Трявна. Най-дългата от пещерите е „Марина дупка“, а най-красивата – „1300 години България“

Преди години в групата и блога публикувах интересни предания, информация и снимки за някои от пещерите в Тревненско, поместени на страниците на местния печат. Наскоро в интернет, попаднах на един справочник за пещерите в Габровска област /2023 г./, по общини и селища, чийто съставител е Петър Делчев, съдържащ ценни сведения, картографски материали и снимки за повечето от тях. Данните в Справочника, озаглавен „Атлас на пещерите в България“, са базирани на сведения от паспортите на пещери и пропасти от Главната картотека на Българската федерация по спелеология. Кратката геоложка и географска характеристика е дело на проф. Алексей Бендерев, а картния материал - на Ирен Илиева. Изследванията и картния материал на пещерите са плод на над 90-годишни проучвания на много пещерняци и спелеолози от цялата страна, чийто имена, доколкото е известно и възможно, са отбелязани на всеки лист от Справочника. Книгата е подготвена като базова информация, за извършването на обобщения и научни изследвания. За съжаление, за над 90% от пещерите, липсват описания. Електронният вариант на картотеката е достъпен на следния адрес: https://caves.speleo-bg.org/.

По данни от Справочника, към 2023 г., в землищата на четирите общини в Габровска област има общо 219 пещери, от които в Габровско - 146, в Дряновско – 40, в Тревненско – 22 и в Севлиевско - 11. Конкретно за територията на община Трявна, пещерите се намират в землищата на няколко населени места – с. Велчовци, с. Генчовци, с. Големи Станчовци, с. Малки Станчовци, с. Станчов хан, с. Кръстец, с. Енчовци и Плачковци. За съжаление, за малко от тях има подробна информация, вкл. и исторически сведения, предания и т.н. Публикувам някои от данните, вкл. снимки на повечето от пещерите, по реда на тяхното поместване в Справочника. Умишлено не помествам картографския материал и точните координати, тъй като през годините някои от тях нееднократно са били и са обект на иманярски набези, които нанасят и сериозни вреди на пещерното богатство. Важно е да се знае, че на територията на нашата община няма нито една пещера, която е социализирана и достъпна за посещения от туристи по примера на „Бачо Киро“ в Дряново, например. Затова и тези природни забележителности, остават „отворени“ само за спелеолози с подходяща екипировка, познания и умения в пещерното дело.

И така, според Справочника за пещерите в Габровска област, на територията на Тревненска община, се намират следните пещери:

В землището на с. ВЕЛЧОВЦИ:

- „Килиите“ /„Мократа пещера“, „Хайдушката пещера“/ с дължина 50 м. Открита от ПК "Орловец" – Габрово.

- „Малък чучур“ с дължина 21 м. Открита от ПК "Орловец" – Габрово.

- „Меча дупка“ с дължина 79 м. Открита от ПК "Змеева дупка" – Трявна.

- „Чучура“ /“Извора“/ с дължина 120 м. Открита от ПК "Орловец" – Габрово.

* * *

В землището на с. ГЕНЧОВЦИ:

-  „Змеюва дупка“ с дължина 160 м. Най-добре е проучена хидрологията на пещерата. И в най-голямата суша, реката,

идваща от пещерата е с постоянен и доста силен дебит. През 1952 г. е изграден водопровод от пещерата до съществуващия тогава ТЕЦ “Бедек”. Поставена е и решетка за предотвратяване на достъпа в пещерата. Подземният воден поток извира от пясъчен сифон и е с дебит 10 л/сек през лятото и 60–70 л/сек. при дъждовно време. В дъждовно време потокът се превръща в река, която не се побира в тръбопровода.

Първите данни за пещерата „Змеюва дупка“ са публикувани от Иван Славейков в сп. “Ден” (бр.12/1875 г.). По-късно, при строежа на линията Горна Оряховица – Тулово, чешкият инженер Манек намира в пещерата „малко безкрило бръмбарче“ и го изпраща за изследвания в Чехия. На 25.05.1909 г. пристига чешкия проф. Нетолецки и при влизането си в “Змеюва дупка”, открива същото насекомо, което обявява за нов вид под името “Калиоптера Нетолецки”. На 18.09.1923 г. от Чехия пристига и проф. Едуард Книрш, воден от д-р Ненко Радев от Българското пещерно дружество. Те вземат осем екземпляра от описания вече вид и откриват два нови вида калиоптер. Пещерата е посетена и картирана от д-р Н. Радев и проф. Книрш на 16.09.1923 г. Пещерата е картирана от дряновски и русенски пещерняци. Последно прекартирана на 19.10.1981 г.

- „Кестенова дупка“ – с дължина 65 м. Намира се в дерето над пещерата “Змеева дупка”, на 100 м. от пропастния ѝ вход. Наименованието ѝ идва от прякора на нейния откривател Йордан Тодоров – Кестена. Пещерата е изследвана и картирана през 1994 г. от Д. Цанев от ПК „Змеева дупка“ - Трявна.

- „Марина дупка“ /“Куминчето“, „Парова дупка“, „Понора“/ с дължина 3128 м. Пещерата е водна, многоетажна, разклонена, с големи и красиви галерии. В нея текат няколко реки, чиито води образуват красиви каскади и водопади. За съжаление, срутването на основния вход, прекъсва достъпа до пещерата. Вторият й вход е дълбок и тесен 38-метров кладенец, което е сериозно предизвикателство дори и за добре подготвени изследователи.

През март 1920 г., учителят-краевед Богомил Даскалов, заедно с ученици от Славейковото училище, организирани в „туристическа чета“ на името на Пенчо Славейков, посещава за първи път пещерата „Марина дупка“. Учениците кръщават някои от „залите“ й с имена, като „Черквата“, „Лалетата“ и др. По време на тази първа експедиция, откриват и зъб от пещерна мечка в глинестата утайка в една от галериите. През август същата година пещерата е посетена и от председателя на Варненското археологическо дружество – Херман Шкорпил, а три години по-късно, от Прага пристига и проф. Ед. Книрш, който проучва фауната в пещерата. През 1923-1926 г. първи изследвания в „Марина дупка“, правят биолозите д-р Ненко Радев и проф. Иван Буреш. През периода 1970-1977 г. в пещерата са проведени няколко експедиции, по време на които са правени и съответните хидрогеоложки измервания и са картирани големи части от пещерата. Въпреки тези проучвания все още остават много недоизследвани и некартирани места.

През юли 2009 г., по време на републиканската експедиция „Марина дупка’2009“, пещерняците от Спелеоклуб “Приста” – гр. Русе, с главен картировач Камен Димчев, извършват измерване и картиране на вътрешните, най-отдалечени от входа галерии. Оказва се, че „колкото по-навътре се влиза, толкова по-мащабна и разклонена става пещерата“. Групата достига до нови части, в които не е стъпвал човешки крак и ги именува - “Тревненското слънце”, “Бялата стая” и др. В една от най-далечните точки русенският екип открива и затворена стъклена бутилка с писмо - “...Иван Христов, Румен Русанов и Ваньо Петров, картираха галерията на ден 15-ти, месец Х, лето госп.1977...”. Писмото се съхранява в музея на ТД „Приста” в Русе.

- „Очилата“ /“Змийската пропаст“, „Газовата пропаст“/ с дължина 6 м. Открита от ПК „Стринава“ – Дряново.

- „Парова дупка 3“ с дължина 19 м. Понорът “Парова дупка” се намира северозападно от с. Генчовци и източно от пещерата “Марина дупка”. “Парова дупка” е постоянен понор с дебит около 1 л/с, като при дъжд отворът му поема около 20-30 л/с. В сушави години водата пресъхва. Той представлява начало на подземна карстова система, която е ориентирана по посока на “Змеюва дупка”. Любопитен факт е, че оцветената вода от “Парова дупка”, се появява след пет дни в подземните извори на “Марина дупка”. Легенда разказва, че някога понорът е бил пещера, в която се е криел хайдутинът Паро, откъдето идва и името му. Всъщност, понора носи името си от намиращите се в непосредствената близост други две пещери - „Парова дупка 1“ и „Парова дупка 2“, които съвместно с пропастната пещера „Марина дупка“, образуват голяма подземна система, която за сега не е свързана, така, че всяка една от тях, представлява отделна пещера. Опити за разкопаване не са предприемани. Пещерата е изследвана и картирана през 1994 г. от Д. Донев и Й. Христов от ПК „Стринава“ - Дряново.

- „Парова дупка 2“ /“Заигравката“/ с дължина 45 м. Намира се в близост до ”Марина дупка”. Открита от ПК "Стринава" - Дряново, СК "Академик" - Русе, СК "Приста" – Русе.

- „Пропадналата пещера“ с дължина 8 м. Открита ПК "Змеева дупка" – Трявна.

- „Седемте клона“ с дължина 14 м. Открита от ПК "Стринава" – Дряново.

- „Скорските пропасти“ /“Пропастите“, „Парова дупка 1“/ с дължина 35 м. Открита от ПК "Орловец" – Габрово.

- „1300 години България“ с дължина 370 м. По думи на местни пещерняци, е пещерата с най-красиви скални образувания в Тревненско. Открита от ПК "Стринава" – Дряново.

* * *

В землището на с. ГОЛЕМИ СТАНЧОВЦИ:

- „Лабиринта“ /“Стената“/ с дължина 48 метра. Открита от ПК "Змеюва дупка" – Трявна.

* * *

В землището на с. ЕНЧОВЦИ:

- „Пенчова дупка“ /“Пещерата на лудия“/ с дължина 26 м. Открита от ПК "Змеева дупка" – Трявна.

* * *

В землището на с. КРЪСТЕЦ:

- „Българка“ с дължина 13 м. Открита от ПК "Змеева дупка" – Трявна.

- „Зазиданата пещера“ с дължина 52 м. Открита от ПК "Змеева дупка" – Трявна.

- „Кокалената пещера №10“ /“Арапова – Катърска“/ с дължина 58 м. Открита от ПК "Змеева дупка" – Трявна.

* * *

В землището на с. СТАНЧОВ ХАН:

- „Сухата пещера“ /“Вареницата“, „Килиите“/ с дължина 87 м. Открита от ПК "Орловец" – Габрово. Пещерата е известна на местното население, а народната памет е съхранила и някои предания. Така например, по разказа на Кольо Балкански, „полски пазач от кв. Божковци в Трявна“, пещерата е била хайдушко средище. В близост до нея се е добивала вар, затова е известна и под името “Вареницата”. Над входа на пещерата има останки от римско кале. Във вътрешността и около нея, са открити многобройни фрагменти от керамика - сигурен белег, че е била обитавана. Керамичният материал датира времето на използване на пещерата в широки хронологически граници - от края на късната бронзова и началото на ранно-желязната епоха до края на късно-желязната епоха (12-1 век пр. н. е.). В пещерата има и няколко иманярски изкопа с дълбочина 1 м., които рушат културния пласт. На места те са достигнали до различни следи и съоръжения, свидетелстващи за активно човешко присъствие - останки от пещ и огнища, фрагменти от подова замазка и печени глинени фрагменти. Над пещерата е била изградена малка крепостна стена, която прегражда обитаваното пространство към неговата достъпна страна. Във вътрешността на крепостта и извън нея е открита керамика. Доказано е, че в района на пещерата е живяло тракийско племе (кробизи), което е използвало глината за направа на съдове.

* * *

В землището на с. МАЛКИ СТАНЧОВЦИ:

- „Иманярската пещера“ с дължина 10 м. Липсват данни в картотеката.

* * *

В землището на гр. ПЛАЧКОВЦИ:

- „Сухия понор“ с дължина 12 м. Липсват данни в картотеката.

 

 

Подготви

Галина Иванова

Пещера "Килиите" край с. Велчовци.
Източник: Справочник за пещерите в Габровска област

Пещера "Малък чучур" край с. Велчовци.
Източник: Справочник за пещерите в Габровска област

Пещера "Меча дупка" край с. Велчовци.
Източник: Справочник за пещерите
в Габровска област

Пещера "Чучура" край с. Велчовци.
Източник: Справочник за пещерите в Габровска област

Пещерата "Змеева дупка" край с. Генчовци.
Източник: Справочник за пещерите в Габровска област

Пещерата "Кестенова дупка" край с. Генчовци.
Източник: Справочник за пещерите в Габровска област

Пещерата "Марина дупка край с. Генчовци.
Снимка: Личен архив

Пещерата "Марина дупка край с. Генчовци.
Снимка: Личен архив

Пещерата "Марина дупка край с. Генчовци.
Снимка: Личен архив

Пещерата "Очилата" край с. Генчовци.
Източник - Справочник за пещерите в Габровска област

Пещерата "Парова дупка 3" край с. Генчовци.
Източник: Справочник за пещерите
в Габровска област

Пещерата "Парова дупка 2" край с. Генчовци.
Източник: Справочник за пещерите в Габровска област

Пропадналата пещера край с. Генчовци.
Източник: Справочник за пещерите в Габровска област

Входът на пещерата "1300 години България" край с. Генчовци.
Снимка: Личен архив

Пещерата "1300 години България" край с. Генчовци.
Снимка: Личен архив

Пещерата "1300 години България" край с. Генчовци.
Снимка: Личен архив

Пещерата "Лабиринта" край с. Големи Станчовци.
Източник: Справочник за пещерите в Габровска област

Пещерата "Пенчова дупка" край с. Енчовци.
Източник: Справочник за пещерите
в Габровска област

Пещерата "Българка" край Кръстец.
Източник: Справочник за пещерите в Габровска област

Зазиданата пещера край с. Кръстец.
Източник: Справочник за пещерите в Габровска област

Кокалената пещера край с. Кръстец.
Източник: Справочник за пещерите в Габровска област

Сухата пещера край с. Станчов хан.
Снимка: Галина Иванова

Източник: Справочник за пещерите
в Габровска област /2023 г./