Между материалното и нематериалното в музейната градска среда като израз на културна памет. По примера на Трявна

Нематериалното културно наследство (НКН) е специфична своеобразност на културните особености на дадено населено място. То е ефирна и изключително нетрайна ценност на обществото, с която последното се отличава. Мила Сантова го определя като локална култура, възпроизведена в локална общност. От една страна, тази култура е неустойчива, защото е податлива на глобализацията на световното общество, но от друга, служи като идентификационен знак за конкретно населено място. Затова е важно социумът в определен географски ареал да бъде напълно наясно с важността и значението за запазването на наследството като белег за регионална или национална идентичност. Грижата за съхраняването на колективната памет има и своето световно измерение. В Конвенцията за опазване на НКН, приета през 2003 г. ясно се посочва, че НКН са всички форми на предаване на знания и умения, устни традиции, обреди и обичаи. Там категорично е и становището, че е нужно опазване, свързано с изследване, документиране, популяризиране, възраждане на традиционни умения, знания и предаване на поколенията.

В центъра на Конвенцията е човекът. Той е носител, пазител, проводник и ползвател на тези знания и е основният елемент, върху който се гради цялата система по опазване на нематериалното културно наследство.

Според Миглена Иванова, в цялостната политика на Европейския съюз (ЕС) заляга ангажираността на отделния колектив относно опазването на НКН. То се явява като „живо наследство“, ако в условията на глобализация успее да премине през поколенията, да се предава и да се съхранява. Подобно на нея, конвенцията от Фаро разглежда това наследство и като богатство, което би могло да се използва в различни сфери на икономическото и културно развитие на дадена страна, поставяйки в центъра на опазването гражданското общество. То се състои от хора, които ценят особеностите на това наследство и се стремят да го предават във времето. Културното наследство са локалните и специфични ресурси, получени при взаимодействието между хората и местата с течение на времето. Грижата за идентичността и принадлежност към самата общност трябва да бъде съобразена с нуждите и изискванията на самата общност. Регионалните политики са от съществено значение за поддържане на колективната памет и за приемствеността към поколенията. Културните институции по места имат нелеката задача да съхраняват и популяризират специфични знания и умения на съответния колектив, за да могат регионалните различия да обогатят националното ни материално и нематериално наследство. Това наследство е като буфер за световната глобализация.

В малък град като Трявна, който наброява почти 7 000 души, се намират 10 музейни обекта, а част от територията на града е обявена за архитектурен резерват. Всяко място, всеки музей носи и предава памет и културно наследство. Пази знанието за традициите, занаятите, обичаите и историята на града. Самите сгради са недвижими културни ценности и са материално отражение на нематериалните измерения на превърналата се в синоним за Трявна – художествена школа.

Трявна, както и всяко населено място, носи своята култура, пази своята памет и съхранява „личните“ си особености като локална принадлежност. Именно тя свързва членовете на общността и към нея същите тези членове изпитват чувство на ревност. Смятам, че културната и историческа памет се пазят и се предават по различни начини, но водеща е ролята на музеите. Архитектурната среда, от своя страна, носи своята собствена атмосфера и нейните „разкази“ много адекватно се вплитат в музейния наратив. Тъй като обществото е главният двигател в поддържането и предаването на културното наследство, то също има важна роля в създаването, интерпретирането и популяризирането на наследството.

Затова бих обобщила съвсем условното разделение на механизмите, чрез които се предава историческото наследство и колективна памет:

1. Чрез музеите и музейния разказ, който интерпретира миналото и го представя в контекста на съвременното общество. Обикновено музеите използват музейния разказ, за да разкрият различни социални практики, обреди и традиции. Да информират за минали исторически събития и да реализират междуобщностни и национални връзки. Голяма част от информацията за Трявна се предава посредством предания и легенди. Те съхраняват идентичността, обживяват мястото и служат като мост между поколенията в предаване на знания. Легендите са живата памет, която служи като спойка между материалния и нематериалния свят и поддържат жив интереса между минало и настояще.

Легендите присъстват в цялата история на Трявна. Те могат да бъдат разказвани както в откритите възрожденски пространства, така и в музеите. Музеят е разказвач на истории. Неговата роля далеч надхвърля документалния разказ за местни и национални събития и личности. Той трябва да предложи преживяване, да създаде връзка между индивидите в конкретната среда. Историите и легендите предлагат възможност за преживяване в музейното пространство. Те самите са нематериално наследство и като такива отвеждат към друго себеподобно - знание и умение. Ако вземем за пример Музея по дърворезба, намиращ се в Даскаловата къща, бих казала, че именно легендите въвличат посетителя по много дискретен начин в тайните на познанието за особеностите на тревненската художествена школа и по-конкретно, уменията и знанията на майсторите резбари. Легендите създават жив образ на експонатите. Първият и най-популярен музеен разказ е свързан с историята на двата резбовани тавани – слънца, излезли изпод ръцете на калфа и майстор. Показвайки умения и майсторлък, не само за признанието от еснафа, но и за сърцето на чорбаджийската дъщеря, двамата резбари създават такива шедьоври, които вече 217 години търсят отговор на въпроса дали правилно е отсъдил съвета на първомайсторите и кое от двете слънца – майското или юлското е по-красиво. Разказването на тази легенда носи след себе си знания за орнаментиката в тревненската художествена школа, за видовете дървесина, подходяща при направата на определени част от дома, както и за необходимия инструментариум, при изработването на конкретния вид дърворезба. Цялото експозиционно пространство, подчинено на знанието за традицията и приемствеността в занаята остава запечатано в съзнанието обществото именно чрез приказната история за първия майсторски облог.

Акцентът върху друг важен елемент от изложбената площ в същия музей е визуализирано посредством легендата за часовниковата кула. Тази история успява да съчетае спомена за  непокорната балканджийка и отстъпът й пред османската власт да свали красивия накит сокай от главата си, свързвайки го с построяването на часовниковата кула, която се е превърнала в символ на града. Два на пръв поглед съвсем различни елемента от историята на Трявна са умело вписани в знанието за строителни умения и традицията, която ги обвързва като принадлежност към мястото и историческата памет. Хората тук се отъждествяват с конкретното локално пространство и се считат потомци на старите майстори – строители, резбари, иконописци, откривайки в своите художествени умения генетична обвързаност предавана през поколения. В този случай музеят по дърворезба – Даскаловата къща се явява, не само като средство за трансфериране на памет, но и като място за формиране на идентичност. Чрез историите си, той провокира обществото да проследи взаимовръзките на материалната и нематериална култура и отвежда от невидимия разказ към видимото материално наследство.

Строителните надписи. Те са важен елемент от културно-историческото наследство. Тяхна е ключовата роля в разбирането на традициите, обичаите и ценностите на минали поколения. Зад създаването им стоят знания, умения и символика предавана като наследство. Строителните надписи носят информация за майстори строители или резбари, а често пъти текстовете се явяват като визитна картичка за майстора - строител или пък служат като неоспоримо доказателство за регионални събития. Носят религиозна символика, отправят благословии и използват една и съща художествена орнаментика, изцяло в стила на цялата тревненска художествена школа. В Трявна подобни текстове се срещат в Райковата къща музей, където майсторът ни е информирал за годината и месеца на началото на строежа на една от най-красивите късно възрожденски къщи. Този подход – да поставя надписи върху постройките си, служи като ключ към разпознаване авторството на сградите. Димитър Сергюв като че ли демонстрира работата си, в строежа на къщи, църкви, обществени сгради. Музейният разказ насочва към строителния надпис върху една от колоните на къщата, за да пренасочи и дообогати информацията с други подобни творби на именития строител. Така разпознаваемият Гърбав мост също носи „подписа“ на строителя и всеки, който чуе историята за поредицата от строителни надписи някак естествено започва да ги търси в неговите постройки и така става част от локалната общност, деликатно свързвайки се с нея. Строителен надпис от експозицията в Даскаловата къща ни разкрива важни сведения за създаването на резбаро-дюлгерския еснаф през 1804 г. Той някога е стоял върху тялото на чешма. Днес този епиграфски паметник сам говори за важно събитие от историята на художествената школа и служи като неоспоримо доказателство за времето на възникването й.

Напоследък музеите започват да използват масово мултимедийните преживявания, чрез които предават по-голяма значимост на даден обект или преживяване. От изключително значение е и каменният надпис от т.нар. „Шарена чешма“, експониран в Музея на тревненската архитектурна школа. Построената през 1762 г. чешма ни дава сведения за своя собственик - „чорбаджи Димитър“, а целият рисунък и 3D изображението разкриват облеклото и музикалната култура на тревненци  от средата на XVIII в. Изображението на двата лъва в синджири разкрива част от народопсихологията на българина през този период, а като персонажи те се идентифицират с предпочитаните и характерните за школата украси. (обр.3)

2. Чрез архитектурната среда. Тя сама по себе си е носител на историческа информация и вплитайки се в музейния разказ създава емоционална връзка не само с миналото, но и между членовете на обществото.

Архитектурните обекти в града се превръщат в част от музейния разказ. Те изграждат ненатрапчивата връзка с нематериалното наследство и са свидетели на исторически процеси, събития и хора, около които се раждат легенди. Отличителните им белези ги превръщат носители на знания и умения за майсторите от миналото. Архитектурните обекти, включени в музейния разказ създават емоционална свързаност не само между хората в общността, но и с музейния посетител. Те служат като визуализация на миналото чрез реално съществуващ пространствен контекст и в зависимост от ролята им в и за населеното място, предоставят  информация за различни по вид  дейности в малката общност. Архитектурният обект – жилищна или обществена постройка е носител както на традиционни знания и умения, така също и на социални връзки. Той може да служи като обединяващо обществото ядро и да бъде отличителен знак на населеното място.

 Материалното и нематериалното са взаимообвързани с човешкото познание. Всеки архитектурен обект е диалог с хората и събитията. Той се превръща в част от разказа за културната памет, наред с предаването на реконструкции от миналото.

На стария площад в Трявна са ситуирани много архитектурни обекти – недвижими културни ценности. Там е часовниковата кула, кафенето, училището, църквата, къщата на тревненския летописец поп Йовчо и на търговеца Никола Райков. В близост е Гърбавият мост, на който майсторът Димитър Сергюв е издялал каменна закачка към жителите на съседния град Габрово – изображение на ибриче, което и до днес събужда любопитството и усмивките на минаващите през снагата му хора. Цялото площадно пространство събира историята на града. То разказва за възникването на селището, като вплита това с легендите за църквата „Св. Арх. Михаил“. Отново църквата е „живият“, материализиран „разказ“ за трите направления на най-старата художествена школа - дърворезба, иконопис и строителство. Площадът пази спомена за социалния живот на хората от миналото. Мястото оживява и с разказите за регламентирането на пазарния ден и правилата за търговията през XIX в. в Трявна, както и от „звуците“ на училищната камбана и спомена за учителстването на Петко Славейков в Старото школо. Цялата тази картина, показана чрез архитектурните обекти, е разказана не само от тях, но и съвсем  надлежно е записана в живеещия в къща на Площада летописец на Трявна – поп Йовчо. Площадът е „машината на времето“ - една реална интерактивна панорама, която пази и предава историческа памет. Той се превръща в място, където се ситуира колективния спомен. Всичко, което това „живо“ пространство „разказва“, е умело съотнесено в музейния разказ, а документалните проучвания от своя страна дообогатяват и реконструират събития.

Като цяло местната архитектура, която не е музеен обект много умело се включва като илюстративен елемент в музейния разказ. Често тя е част от многопластово изложение за идентичността, свързана с преплитане на материално и нематериално, и се превръща в пространство, където традициите могат да придобият нов живот за идните поколенията. Архитектурата се явява устойчив маркер на колективната памет. Тя става посредник между историческото минало и нематериалното културно наследство. Провокира разказването на стари предания и създаването на нови истории. Тя е знание и материална устойчивост във времето. Сама носи своята история, която вписва в повествованието за историята на града.

3. Чрез обществото, което създава, интерпретира и популяризира културното наследство.

Изключителна важност за опазване и популяризиране на локалната памет има ролята на местното общество. За съжаление се наблюдава парадоксът, че живеещите в населени места – архитектурни резервати – спират да възприемат това наследство и го приемат като естествен декор в своето битие. Понякога наследството се оказва „експлоатирано“ до степен, в която то започва да се превръща в инструмент за генериране на истории или събития. В съвременното икономически несигурно общество, в което музеите и по-скоро малките населени места се борят за спечелване на свободното време на туристите се наблюдават две основни посоки на популяризиране:

- Измисляне на нови легенди, които започват да се записват трайно в локалната памет. Културното наследство, което обслужва много услужливо определен отрязък от време и удовлетворява определена категория любознателни хора става вдъхновение за креативния ум на жителите в малката общност. Културното наследство не е константна величина. То се променя според изискванията на потребителите си и понякога преминава локални граници. Размива местната идентичност с цел атрактивност и привличане на туристи, които от своя страна внасят свежи средства в местната икономика. Като пример може да се посочи  т.нар. „ледено хоро“ в гр. Калофер. Не коментирам неговата „незапомненост“ в съхраняването на традицията и предаването на местната колективна памет на поколенията, а по-скоро забелязвам появата на подобни атракции и на други места из България. Станалото характерно за Калофер, в един момент ще се превърне в характерно за цялата територия на страната ни, защото смяната на поколенията много бързо ще забрави първопричината и първото мястото на появата му. Същото важи и за Трявна. Идеята да се обогатят историите за града, за старата школа, за вълшебствата около и в града, с цел привличане на туристи води до измисляне на нови легенди. Тези истории с времето ще се превърнат в „автентичен“ и оригинален разказ за миналото. Смяната на поколенията и предаването на устни разкази съвсем естествено ще узакони израза „зная го от баба ми“ и така ще се превърне в устойчива градска легенда. Така например легендата за „Любовната чешма“. Самата чешма е изградена през 2005 г. Каменното й тяло от бял мрамор по нищо не се вписва в старинния облик на възрожденската улица, но новосъздадената около нея легенда, записана върху мраморна плоча много бързо набира популярност. Легендата се явява като завършек на история в градското пространство. Тя е липсващият елемент, връзката между архитектурния обект, историческата памет и емоционалната удовлетвореност. Тук проблемът не е в самото творчество , а по-скоро започналата да се тиражира като стара легенда за града. Около нея се оформя своеобразно „любовно пространство“, в което като прочетеш историята, отпиеш от водата на любовната чешма – не само, че ще се влюбиш и ще се задомиш в Трявна, но и най-съкровеното ти желание ще бъде изпълнено. Във фейсбук групата „Тревненски будил“  наскоро бе публикувана историята на тревненския търговец Невен и неговото съкровище, скрито под калдъръма на Старинната улица. Не бих се учудила, ако посочените координати за търсенето на съкровището срещнат свои последователи и много скоро Трявна се превърне в туристическа дестинация за съкровищен туризъм. В този случай музейната институция може да балансира между легендата и историческите факти и да служи като мост между съхраняване на нематериалното наследство и колективното въображение, което създава нов приказен разказ. Интерпретативният подход във възприемането на пространствата е част от новата образователна роля на музейната институция, която би могла да се възползва от това и да го превърне в инструмент за културен маркетинг за привличане на посетители в реална музейна среда.

- Създаване на макети на възрожденски къщи.

Тук ще се спра на добър пример, чиято идея е на един тревненски художник и резбар Светлин Стефанов. От 2020 г. той започва  работа по свой проект, който сам именува „Възкръсналите тревненски къщи“. Целта му е да изработи макети на изчезнали тревненски къщи, които носещи историческата и културната памет на града. Това не са случайно избрани постройки. Те са къщи на изявени тревненски чорбаджии, майстори – строители или търговци. Всяка една от тях е била образец от характеристиките на старата тревненска художествена школа, но за съжаление отдавна заличена от архитектурния облик на града. В своята първоначална проучвателска  работа, авторът получава съдействие от Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство (СМРЗИ) в Трявна, от който му предоставя архитектурни заснемания на сградите, историческа информация и архивни снимки. На тази база, Стефанов сам преизчислява размерите в мащаб 1:25, а работата извършва изцяло с естествени материали. Неговата крайна цел е изграждане на изцяло нова мобилна експозиция за архитектурното богатство на Трявна. Всички изработени до този момент макети на пет емблематични къщи, са собственост на СМРЗИ - Трявна и са експонирани в Музея на тревненската архитектурна школа. Тези макети представляват ценен извор за възродено нематериалното културно наследство, популяризирано чрез знания не само за тревненската архитектурна школа, но и интересните истории на собствениците на тези постройки.

Взаимовръзката между материалното и нематериалното в музейната градска среда на Трявна разкрива цялостната структура на културната памет на обществото. Музейният разказ, архитектурната среда и локалната общност са взаимосвързани елементи в процеса на съхраняване и предаване на наследството. Всеки от тези компоненти притежава собствен механизъм за въздействие – музеят интерпретира миналото чрез експозиции и легенди, архитектурните обекти материализират историческото знание, а обществото осмисля, възпроизвежда и обновява това наследство чрез активно участие и създаване на нови наративи.

Материалните следи на миналото придобиват истинско значение единствено в синхрон с нематериалните аспекти на културата – устни разкази, обреди, обичаи и традиционни знания и умения. В този смисъл, Трявна е емблематичен пример за място, където взаимодействието между видимото и невидимото, изгражда устойчива рамка на културна идентичност.

Музеите не просто пазят миналото, а го „разказват“ чрез преживявания и емоции, използвайки всички ресурси на населеното място. Архитектурната среда от своя страна не е само декор, а активен участник в изграждането и съхраняването на културната идентичност. Обществото като цяло също се стреми да утвърди свое място в системата на опазване и популяризиране на културното наследство, включвайки се чрез свое творчество, интерпретации и усилия за популяризация,

Следователно, културната памет не е статична величина, а процес, в който материалното и нематериалното се преплитат и взаимно се допълват. В Трявна този процес е особено видим – градът е жив музей, в който легендите, архитектурата и човешките истории продължават да изграждат и обновяват идентичността на общността.

 

 

Д-р Ирина Димитрова

Статията е публикувана в сборника „Музеите и нематериалното културно наследство“. Издание на РЕМО "Етър" 2025 г.

Седем от осемтте музейни обекта в Трявна
Източник: СМРЗИ - Трявна

Попангелова къща, най-старата запазена Тревненска къща,
в която днес се помещава Музея на архитектурата

Резбованият таван - слънце на уста Димитър Ошанеца
в Даскаловата къща в Трявна

Резбованият таван - слънце на уста Иван Бучуковеца
в Даскаловата къща в Трявна

Часовниковата кула в Трявна, строена през 1814 г.

Кивгиреният мост в Трявна, строен през 1844 г. от
Архитектон Димитър Сергюв

Църквата "Св. Архангел Михаил" - най-старата тревненска черква,
която според преданията е строена през XII век

Райковата къща в Трявна - една от най-красивите тревненски къщи,
чийто градеж започва през 1846 г. и е дело на
Архитектон Димитър Сергюв

Строителният надпис от
Архитектон Димитър Сергюв
в Райковата къща в Трявна

Надписът на чешмата на уста Нейко от рез-дюлгерския еснаф, 1804 г.
Тази плоча е част от експозицията в Даскаловата къща.
Източник: СМРЗИ - Трявна

Запазената каменна плоча от Шарената чешма в Трявна, 1762 г.
Експонирана е в Музея на архитектурата

"Любовната чешма" в Трявна, строена през 2005 г.

Диорама на Възрожденския площад в Трявна,
дело на художника Любомир Йорданов,
която е част от експонатите в Даскаловата къща.
Снимка: Димитър Сотиров

3 D визуализация на Шарената чешма в
Музея на архитектурата 

Макетът на къщата с Шарената чешма от 1762 г.,
дело на художника Светлин Стефанов
Източник: "Възкръсналите тревненски къщи" /Facebook/

Макетите на Киревата къща /вляво/, строена 1851 г.
от Архитектон Димитър Сергюв и
къщата на Уста Генчо Кънев в Трявна, чийто градеж
Първомайсторът "захванал" през 1863 г.
Макетите са дело на художника Светлин Стефанов и са част от
експозицията в Музея на архитектурата

Художникът Светлин Стефанов с макета на Йончевата къща в Трявна,
дело на уста Драгошин Марангозов.
Градежът й започнал през 1860 г. Макетът е част от
експозицията в Музея на архитектурата