153 години от гибелта на Апостола. Конспирацията на Левски

Псевдонимите, измислените имена за прикритие на комитетите на революционната организация и нейните дейци са въведени за пръв път в нашето националноосвободително движение от Апостола на свободата Васил Иванов Кунчев, наречен Левски. Нелегалният и конспиративен характер на революционната организация изисква голяма предпазливост и бдителност при изграждане на революционната мрежа в страната, за да се запазят в тайна нейните действия и се осигури безопасността на комитетските дейци. Левски осъзнава, че опасността може да дойде не само отвън, т.е. от страна на турската власт, която върви по следите на изгражданата от него вътрешна революционна организация, но и отвътре – от страна на самите членове на движението, които несъзнателно или от липса на организационен опит и недостатъчна съобразителност са можели да не запазят необходимата тайна и да станат причина за разкрития, които да застрашат сигурността на организацията. В едно от последните си писма Левски се разпорежда: „Всичките тамкашни имена да ги промените в други и моето вместо Ас. Дер. Кърджала ще познавате Ибрияма Анадоллу и подписката ми ще я дирите чрез разрязаната книга, без печата, защото печатът падна от подозрение“.

Псевдонимите не са просто техническо средство за осигуряване безопасността на комитетите. Под тяхното прикритие се осъществява почти целия организационен живот на комитетската мрежа в страната. Разкриването на псевдонимите е било много трудно поради факта, че те не са били известни на много от комитетските дейци.

Васил Левски използва в почти всички случаи само турски имена, които трудно се помнят и правят делото още по-скрито. Тайнствеността, с която псевдонимите обвиват революционното дело създава проблеми и на съвременната наука. Първите изследователи изпитват сериозни затруднения да си изяснят някои съществени подробности в отношенията и работата на мрежата от революционни комитети, която създава Левски. Димитър Т. Страшимиров е първият български изследовател, който успява да повдигне малко плътната завеса на конспирацията, създадена от Левски. Проследявайки почерка или някои подробности около шрифта, Страшимиров успява да разкрие от псевдонимите на Левски, както и псевдонимите на три революционни комитета. Той привежда една бележка на Левски до Сливенския комитет, в която Апостола диктува следното: „От днес нататък, вместо града ви Сливен така: Стамболлу Мехмед ефенди, Ески Зара – Едирнели Афъзаа, Лясковец – Бору Иленчинец. Под тия имена ще зимата и давате, никак на право и се с тайна поща“.

Изследователят на Левски Иван Унджиев смята, че Страшимиров греши. Според Унджиев Левски е имал само намерението да даде псевдоними на комитетите по аналогия на личните си псевдоними, чиято необходимост Апостола осъзнава впоследствие с разрастването на комитетската мрежа. Унджиев дава за пример писмото на Левски след завръщането му от Общото събрание на БРЦК в Букурещ през пролетта на 1872 г., в което Апостола съобщава: „От днес някой ден ще тръгна да обиколя сичките частни комитети и да им дам някакви тайни знакове за предпазване от всяко нещо“. И още един пример от Унджиев – писмото на Левски до Троянския комитет от 15 юли 1872 година: „Вместо името да се взема и дава, ще се взема и дава под номер“. Липсата на дата, посочва Унджиев, не дава основание на предположението, че това е началото на идеята за необходимостта от псевдоними. Другият довод, който Унджиев дава е, че те са единствените псевдоними, а други няма.

Първият известен личен псевдоним на Левски е от началото на месец февруари 1871 г. Димитър Страшимиров в книгата си „Васил Левски. Извори“, издадена 1929 г. прилага „Азбучник на псевдонимите и непълните собствени имена“.

Псевдонимите на Васил Левски са 30 на брой. Аслан и Арслан Дервишоглу Ефенди, Аслан Дервишоглу Кърджалъ; Асланооглу Видинли, Асан ага, Афъз ага, Афъзаа, Афъз ефенди, Дервиш Мехмед Кърджаль, Дервишоглу Аслан, Драган Мирчев; Вълчо Драгинов, Драгойчо, Драгой Стойчов, Драгомирчо, Драгойчо Иванов, Драгню Костов, Ибрияма Анадоллу, Кърджалията, Кърджалъ, Кърджалъ Мустафа Дервишооглу, Махмудая Едернели, Никола Раанелов, Тропчо, К. Ив. Марков, К.Н. Марков; Хаджи Ахмед Саръ Азис Рашидоглу, Неболлу, Чизмели Кърмъзъ, Стан Станчулеску. През 1973 г. към този списък са прибавени още някои от псевдонимите на Левски: Драгойче, Димитроолу Ованез ефенди. Най-често Левски използва псевдонимите Аслан Дервишоглу и Аслан Дервишоглу Кърджалъ, което е превод на псевдонима му на турски език – Левски Дяконът. Унджиев посочва, че Левски използва турски имена от съображения за сигурност. От това схващане се ръководи и при определяне на имената на комитетските организации. Български имена Левски използва в личната си кореспонденция с чужбина.

Последният псевдоним, с който се подписва е Ибрияма Анадолу. Под псевдонима Стан Станчулески Левски твърди пред съда, че влязъл за последен път в България с румънски паспорт.

Не само Левски е имал псевдоними. Ангел Кънчев, например е бил известен и под псевдонима Борил. Данаил Попов, най-сигурната връзка на Левски за чужбина е Азис Рашидоглу Стамболу. Любен Каравелов е известен под псевдонимите Велчо Бакалов Бучукоглу, Кара Мустафа Бучукоглу и др.

Един от псевдонимите на Христо Иванов – Големия, съратник на Левски е Дели Христемаага. Димитър Общи – Селим Муратоглу. Безспорно заслугата за разкриване на псевдонимите на комитетите е отново на Д. Страшимиров.

Алилаа Селевли е псевдонимът на Централния комитет в Ловеч в рамките на мрежата на ВРО. Някои от по-старите псевдоними на комитета в града са Муратоглу и Ибрахим Мехмед.

Русенският революционен комитет първоначално води своите членове под номера, които по-късно заменя с псевдоними.

Бочукооглу е псевдоним на комитета в Етрополе, един от активните комитети в страната, ръководен от Тодор Пеев. След смъртта на Левски – Драко Дервишоглу Мехмед Кърджалъ е псевдоним на революционния комитет в Тетевен. Името се споменава в различни сметки, бележки и в писма. След смъртта на Левски псевдоним на Тетевен става името Кардам.

Едирнели Бохур Несим е псевдоним на комитета в Котел. Псевдонимът е установен от писмо на котленци от 24 юли 1872 г. Идрине и Дрян-Кюху са псевдоними на комитета във Велико Търново. Псевдонимите на комитетите в София – Исак Хаим, в Осиковица – Скендер Дервишоглу, в Гложене – Искендер Ефенди са разкрити в една бележка на Левски. Имената на комитетите с имената на градовете са зачеркнати и са записани с техните псевдоними.

Кючук Мехмед Търновалъ е псевдоним на комитета в Севлиево, Петко Пъров – на Трявна, Хаджи Асана Карловалъ – на Троян; Юдачооглу Селеникли – на Пазарджик; Серезли Юсеина – на Пловдив. Сюлейманоглу Дауд е псевдоним на комитета в село Голям Извор; Елез Джутов – Орхание; Рушид Хаджоолу – Правец; Хасан Касан – Видраре; Ихтяр Касап Хатем – Ботулци; Илерически – Джурово; Бекир Кедриоглу – Калугерово; Мехмед Ходжов – Скравена; Муса Кесаджи – Боженица; Дели Ибрахим – Литаково; Соломон – Лопян; Тайсол – Брусен; Асан Ефенди – Ябланица.

Списъкът с псевдонимите на тайните революционни комитети на ВРО е открит в архива на Георги Стойков, секретар на комитета в с. Голям Извор и е единственият запазен пълен списък на комитетите и техните псевдоними в един революционен окръг. В комитетската мрежа на революционното движение са се включили почти всички селища на окръга.

След залавянето на Левски през 1872 г. Централният революционен комитет е преместен от Ловеч в Търново. На 18 март, един месец след обесването на Апостола на общо събрание се решава да се променят имената на комитетите. Решението е всички турски имена на революционните комитети, дадени от Левски да се заменят с имена на владетели, царе и боляри от Първо и Второ Българско царство. Търново е преименувано на Асен, Ловеч – Иван Шишман; Орхание – Сурсувул; Тетевен – Кардам; Лясковец – Аспарух; Стара Загора – Атила; Котел – Софроний; Плевен – Любомир; Одрин – Тръмник; Габрово – Перун; Хасково – Цоко; Видин – Методий; Лом – Амосий; Рахово – Нотов...

Пълният списък на новите псевдоними е публикуван от Никола Обретенов. Мемоаристът на епохата Захари Стоянов не е познавал псевдонимите на комитетите, дадени от Левски, известни са му само тези, дадени след събранието в Търново. Стоян Заимов, мемоарист запознат с епохата също не познава псевдонимите, дадени от Левски.

Псевдонимите на комитетите, а също така и псевдонимите на революционните дейци, и разбира се на самият Левски запазват в тайна организационния живот на освободителното движение и са една от съществените причини за успеха на великото дело. В този смисъл въвеждането на конспирацията в национално-освободителната стратегия и тактика, в партизанската война, е революция за епохата и безспорен принос на Васил Иванов Кунчев, наречен Левски.

 

ас. д-р Боян Аспарухов

Из сборника „Културни коридори – юбилей и памет“, Академично издателство „За буквите – О писменехь“, 2017 г.

  

Светла му памет на Дякон Игнатий! И дълбок поклон пред паметта, думите и делата му, с които отстояваше Българщината! Саможертвата му не е напразна, но е недостижима и до днес! Прости ни, Апостоле!

* Снимка: худ. Георги Данчов - Зографина