Тревненската текстилна индустрия на страниците на френския печат. Фабриката на Тихол Бончев, с „филиал“ в Търново, била устроена по европейски образец

Интересни сведения за фабриката на Тихол Бончев Буюклийски /1837-1918/ - един от пионерите на текстилната индустрия в Трявна и „кметът“, който спасява града през бунтовната 1876 г. *, откриваме в „Le Jacquard“ - специализирано френско списание за вълнена индустрия. Кратката бележка е от 15 януари 1892 г., т.е. осем години след откриването й. Според сведенията във френското издание, „фабриката за шаяци“ на „Тихол Бончев и Сие“ е акционерно дружество с капитал 200 000 франка и „отбелязва съществени успехи, след като е устроена по образец на европейските фабрики за сукна“. В публикацията се казва още:

„Основана през 1884 г., тази фабрика, чиято двигателна сила се осигурява от две водни колела, произвежда годишно над 300 000 метра шаяци. Една трета от продукцията се потребява в страната, 150 000 метра се реализират на пазарите на останалите окръзи, а останалото количество - около 50 000 метра - се изнася в Турция.

Суровината - вълната - се доставя от Шумен, Добрич и Карнобат. Фабриката дава работа на шестдесет работници, от които половината работят през деня, а другата половина - през нощта. Годишните разходи възлизат на около 35 000 франка; приходите не са публично известни, тъй като са известни единствено на дружеството, което през 1890 г. пристъпва към изграждането на още две парни фабрики.

Производството на пасмантерийни изделия, известни под названието „гайтан“, се осъществява с помощта на 34 стана, от които 20 се намират в Трявна и 12 - в Търново. Становете в Трявна произвеждат 50 000 броя, или 280 000 метра вълнен гайтан, предназначен за вътрешния пазар. Търновските станове произвеждат изключително памучен гайтан - около 2 000 килограма годишно, от които две трети се изнасят в Румъния.

В окръга се произвеждат също значителни количества предена вълна, пояси и шнурове, предназначени за военно облекло“.

За съжаление, четири години по-късно, фабриката фалира… А, какво, всъщност, довежда до краха на Тревненската текстилна индустрия, освен силната конкуренция на Габровските и Сливенските фабрики, разбира се, не веднъж е ставало дума. И въпреки това, припомням накратко някои факти из историята на „Англичанката“, както тревненци шеговито наричат първата фабрика в Трявна, както и последвалите събития след смъртта на главния инициатор за създаването й.

Търговецът Тихол Бончев, за когото вече стана дума е близък приятел и съдружник на Георги Т. Попов /1839-1885 г./, който през 1881-1882 г. е и кмет на Трявна и по чиято инициатива, през 1881 г. е „пусната в експлоатация“ първата фабрика на Трявна - „Александър I“ /„Англичанката“/. Останалите съдружници в това начинание, което поставя основите на текстилната индустрия в града са - Димитър Златев /баджанак на Георги Т. Попов/, синът и зетят на Т. Бончев - Бончо Тихолов и Тотю Киселов. Когато Г. Т. Попов заминава за Англия, за да купува „машинарията“ за бъдещата фабрика, Т. Бончев се заема със строежа на сградата на „предачната работилница“. По негови сведения, градежът „върви без план“, съгласно „практическите“ указания на габровския индустриалец Иван Калпазанов, който е сродник на Георги Т. Попов. „Фабриката“ се „задвижва, посредством водна двигателна сила“, подпомагана, през определени периоди на годината, от парен локомобил с 10 конски сили“. Като най-компетентен Георги Т. Попов е нейн директор и още през първата година е реализирана нетна печалба от над 40 000 лв. За съжаление, през 1882 г. той умира и тъй като е основния двигател на цялото това начинание, внезапната му смърт, води до раздори между съдружниците, които вземат решение за „разтуряне на предприятието“. Фабриката „Александър I“, оставят на „произвола на съдбата“. Разделени в два враждуващи лагера, замислят да построят „нови индустриални заведения“. Димитър Златев, който е внук на уста Димитър Ошанеца, заедно с няколко тревненци и селяни от Скорченска община, строят здание за предачна и тъкачна фабрика. От своя страна, Тихол Бончев, Бончо Тихолов и Иван Киселов също започват строежа на фабрика в Трявна. И двете са „задвижвани“ с парна двигателна сила. След година-година и половина, Т. Бончев и съдружниците му строят втора фабрика в Тревненското село Радевци, „задвижвана“ с водна двигателна сила. След завършване на строежа, в нея пренасят машините от първата фабрика, която „изоставят“. И двете фабрики на доскорошните съдружници са пуснати в експлоатация през 1884 г., а по време на Сръбско-българската война от 1885 г., „допринасят много със своите произведения“ за българската армия. Настъпилата след войната „криза за капитал“ принуждава съдружниците от „двата враждуващи лагера“ да плащат големи проценти за заеми. Конкуренцията на Габровските и Сливенските текстилни фабрики, които с по-качествената си продукция, успяват да се наложат на пазара на български шаяк в Турция, също оказва своето негативно влияние. В резултат на всичко това, тревненските фабрики, натрупват огромни загуби и през 1896 г. ги „постига краха“. „Бончев и Сие“, продават фабриката си на братя Ковачеви от Търново, а „Д. Златев и Сие“, преминава „в ръцете на Свободния синдикат“. Не след дълго братя Ковачеви фалират и всичко „минава“ към „Синдиката“… През 1909 г., при ликвидацията му, тревненските фабрики са откупени от Българската търговска банка. Година по-късно започва „подновяването“ на фабриката на Д. Златев и Сие, в която са инсталирани машините от фалиралите тревненски фабрики, доставени са и нови модерни машини и оборудване, и така е поставено началото на бъдещата фабрика „Св. Георги“ в Трявна, която добива широка популярност.  

 

Подготви

Галина Иванова

 

 

* По сведения на Кънчо Пенчев, през бунтовната 1876 г. в къщата на Тихол Бончев, отсяда „Табур Агасъ /началник на жандармерията в Търново/ Исмаил Ага, командващ войската на Фазлъ Паша“ / * по това време жандармерийски началник в Търново е Теферик бей/. Страховитият турски военачалник пристига в Трявна на 10 май 1876 г., за да „събаря“ града и да мъсти на местните комити след разгрома на въстаниците на Дряновския манастир по време на Априлското въстание. Както е известно, Фазлъ Паша отсяда в най-представителната тревненска къща – на чорбаджи Христо Кънчев Йончев, която се намира в близост до конака. А тревненските чорбаджии, успяват да го уговорят „срещу много жълтици“ да не пали града…

Търговецът Тихол Бончев със семейството си.
Снимката е правена мужду 1905 и 1908 г.
Източник: СМРЗИ - Трявна

Къщата на Тихол Бончев в Трявна.
Източник: ОДА - Габрово

Публикацията в
сп. "Le Jacquard: journal de l'industrie lainière",
15.01.1892 г.
Източник: Дигитален архив на
Френската национална библиотека