Писателят-публицист Стоян Коледаров е праправнук на летописеца Поп Йовчо

„Син съм на бедни родители. Впрочем тяхното богатство бе едно: четирима живи и здрави синове и една дъщеря“ – споделя известният български писател, журналист, преводач - Стоян Николов Коледаров в една автобиографична поредица, публикувана на страниците на „Общински вестник „Търново“ /1940 г./. Озаглавена е „Изъ младежките ми спомени“.

Може би малцина знаят, че неговият родови корен води към Трявна и прочутата фамилия на летописеца Поп Йовчо, който е негов прапрадядо по майчина линия. Баща му хаджи Никола Станев, както самият той споменава във въпросната си автобиография, е родом от „Тревненско село, където на младини се е отличавал с хубав глас и е коледувал в село“. Кое е това село, обаче, не е отбелязано. По-късно той се занимава с търговия с пашкули. Преселва се в Търново. „Той беше най-скромния, най-тихия и най-добрия човек, какъвто аз познавам; той беше и доста книжовен“ – описва го синът му Стоян. Майка му Христина Георгиева Хаджиниколова, е внучка на Димитрия /Минка/ поп Йовчева /1816-1890/, дъщеря на поп Йовчо и съпруга на бунтовния тревненски свещеник поп Алекса поп Иванов Скевофилат /1798-1890/. Тяхната дъщеря Мариола се омъжва за търновеца Георги Димитрушков и от брака им се раждат двама сина – Андони и Димитър, и дъщерята Христина - майката на Стоян Коледаров. Известният писател и журналист има трима братя – бъдещият д-р Георги х. Николов – неврохирург, който работи в Париж и Арас, Франция, а съпругата му е графиня Рене Бошар – наследничка на крал Луи IX, Величко и Никола, и сестра – Елисавета.

Величко, завършва „генерал-щабна академия в Петроград“, достига чин „капитан“. Умира „на турската граница“ /с. Лъджене/. Николай учи в класическа гимназия в Русе, след което завършва агрономство в Бертонвал, Северна Франция, после работи като учител в „едно Провадийско село“ и в земеделското училище в някогашния Татар Пазарджик. Умира в Русе. Сестрата Елисавета е възпитаничка на Търновската девическа гимназия, след което една година учителства в Ловеч и „тутакси се задомява“. От мъка по починалите си 4 деца, тя се парализира и умира през 1928 г. в София.

Бащата на Стоян Коледаров - хаджи Никола Станев си отива от този свят на 51 години, след двойна пневмония, в резултат на настинка, докато надзирава дюлгерите, които строят новия дом на фамилията, след като старата им къща в Търново е принудително съборена, заради промяна на уличната регулация. Тежестта по издръжката и образованието на децата му, ляга върху плещите на съпругата му Христина, която е „по-силна духом“ от своя съпруг. Тя си отива от този свят на 52 години…

Синът им Стоян – бъдещият писател, журналист, преводач, е роден на 31 март 1877 г. във Велико Търново. Тази година, на 26 януари, бе отбелязана 80-годишнина от смъртта му. По информация на Държавен архив – В. Търново, неговата литературната дейност започва на страниците на сп. „Илюстрация Светлина”. Той е и пръв редактор-уредник (1894-1895) на първия в България младежки вестник  „Ученически защитник”. През 1896 г. основава и редактира сп. „Съвременна младеж”. През 1900 г. във Велико Търново издава литературно-научното сп. „Звезда“. На 2 декември 1900 г. в Търново, основава и редактира в. „Търновски театър”. През 1903 г. вестникът започва да излиза като седмичник в София под наименованието „Театър“.

През 1902 г. Стоян Н. Коледаров участва в основаването на туристическото дружество „Трапезица“ в Търново. А от следващата година вече живее в София, където продължава своята литературна и обществена дейност. Участва в редактирането на сп. „Западно ехо” (1921-1924), сп. „Славянска беседа”, сп. „Обществено подпомагане” и др. Сътрудничи на вестниците „Мир” и „Литературен глас”. Превежда от руски и френски език редица творби от Максим Горки, Л. Н. Толстой, Александър Дюма-баща и др. Член е на Дружеството на българските учени, писатели, художници и публицисти, на Съюза на журналистите, на Върховния читалищен съюз, на Славянска беседа, на Великотърновската дружба в София и др.

Стоян Коледаров се занимава с политика и обществена дейност, и е радетел на идеята за славянско единство. Автор е на редица разкази и статии.

 

Подготви

Галина Иванова

 

Снимка: Стоян Коледаров, източник - ДА - В. Търново