„Тревненската чета“ в Априлското въстание

Зографът Петър Генчев оцелява в сражението на четата, но загива след предателство
 

Кратки сведения за „Тревненската чета“ по време на Априлското въстание от 1876 г., за която многократно е ставало дума в групата и блога, откриваме и в книгата на проф. Петър Чолов – „Българските въоръжени чети и отряди през XIX век“ /2003 г./. Освен фактите и събитията, които познаваме, в изданието е публикуван и списък с имената на издирените 65 четници, който помествам в памет на героизма и себеотрицанието им.

Тревненската чета е сформирана на 5 май 1876 г. в Трявна под ръководството на изпратените от БРЦК в Гюргево революционни организатори – Христо Патрев, Тодор Кирков и Станьо Гъдев. Тримата революционери, пристигнали от Румъния и след посещение в с. Шипка, на 4 май, се установили в с. Нова махала, Габровско. Към тях се присъединили въстаниците от четата на Христо Петров.

На 5 май цялата група въстаници се прехвърлила в Трявна, където зографът Симеон Цонев – Моната, издигнал знамето на въстанието и официално било оповестено, че се образува „Тревненската чета“. /Бел. Г. Иванова – по сведения на Здравка Илийчева – внучка на Цаньо Захариев, знамето на тревненци се съхранявало в дома им до 1944 г., след което, по невнимание, попаднало в купа с много ненужни вещи за изхвърляне и така било погубено/.

На същия ден, вечерта, от Трявна тръгнали около 90 души и нощували в колиби Енчовци. На сутринта се преброили – останали 25 души. Заминали за с. Нова махала и от 6 до 9 май обикаляли околните села и колиби в Габровско и Тревненско, за да вдигнат населението на въстание и да записват нови четници.

/Бел. Г. Иванова – На 6 май 1876 г. свещ. Иван Симеонов Чумаков (1819-1897) родом от с. Шипка, заедно със свещ. Пенчо Николов, посрещнал в Нова Махала четниците от т.н. „Тревненската чета“ и ги заклел на следващия ден в църквата „Св. Архангел Михаил“. На площада пред същата църква, броени дни по-рано, е посрещната и четата на Цанко Дюстабанов, а 20 години по-рано, на същия площад, Капитан дядо Никола, обявява въстанието. Любопитен факт е, че историческата църква в Нова Махала, опожарена при кърджалийските нападения от 1798 г., построена наново и осветена през 1840 г., била основно ремонтирана през 1884 г. от майстор Георги Генев от с. Околиите, Тревненско. За съжаление, не успях да открия такъв жител на въпросните колиби, нито дюлгерин с това име в списъците на Тревненските майстори, с които разполагам/.

На 9 май четата пак нараснала на 100-120 доброволци, след като към нея се присъединили българи от целия район. На този ден станало и първото сражение с редовната турска войска, подсилена от башибозук. Ръководена от войводата Христо Патрев и от пом. войводите – Тодор Кирков и Станю Гъдев, тя решително се противопоставила на врага. Битката се водила в м. „Чукара“ над с. Нова махала, на позиция дълга половин километър. След няколкочасово сражение, поради численото си превъзходство и добро въоръжение, турците обградили и разбили Тревненската чета. Отначало тя се разделила на две части, а после на няколко отделни групи, които се укрили в Балкана. С Христо Патрев и Тодор Кирков останали 14 четници, които достигнали билото на Стара планина и потеглили към Сливен, преследвани от турски потери. След поредица от ожесточени престрелки четата преминала над Чумерна, Агликина поляна, покрай Герловската долина, с. Върбица, Преславско, стигнала до Чалъкавашкия проход до с. Риш, Шуменско. Оттук тя се върнала на юг и наближила околностите на Котел. След ново сражение в този район последвало последното разпръскване на нейните участници – около 10 въстаници. С войводата останали само двама четници. Заедно с тях Христо Патрев, в края на май – началото на юни 1876 г., се доближил до Аспарухово /тогава Ченге/, Провадийско, където бил ранен, заловен и убит. Турците веднага отрязали главата му, за да сплашат местното българско население. Тодор Кирков се завърнал от Котленско, но бил заловен в Еленския балкан. Така се сложил край и на Тревненската въстаническа чета.

След разгромяването на въстанието, били арестувани над 30 души, от тях трима тревненци били осъдени на затвор: Георги Генков – на 7 години; синът му Стефан – 5 години и Георги Калчев – 5 години.

На 10 май в Трявна пристигал страховитият турски военачалник Фазлъ паша, за да „събаря“ града и да мъсти на местните комити след разгрома на въстаниците на Дряновския манастир. Тревненските чорбаджии, успели да го уговорят „срещу много жълтици“ да не пали града. Трявна е спасена от опожаряване, благодарение и на усилията на тогавашния й „кмет“ Тихол Бончев.

Единственият тревненски въстаник, който оцелява в сражението на четата, но загива след предателство, на 13 май 1876 г., е зографът Петър Генчев. По сведения на Вера Христова, той е роден през 1835 г. Учил иконопиство при баща си поп Генчо Петров Минчов от прочутата Минчовска зографска фамилия и при майстор Кою Досюв, „пишел капаклии икони, имал скътани жълтици, ходел млад, левент, хубавец“. „Можел да рисува и да търгува, но съдбата решила друго…“. Петър Генчев е сред учредителите на Тревненския революционен комитет, основан през 1871 г. под името - читалище „Трудолюбие“. Инициатор за създаването му, още през 1867 г., е Апостолът Васил Левски.

Когато Тревненската чета се разпръснала, след двучасовото сражение в м. „Чукара“, П. Генчев се върнал в Трявна, според някои сведения, за да се сбогува с близките си, преди да се отправи към Влашко. На следващата сутрин потеглил към Балкана. Стигнал до м. Рашевото, сподирен от турците. Укрил се в „Радославовата плевня“ под с. Рашевите, но бил издаден от една възрастна жена от к. Димиев хан – Хуба /Уба/ (* в други източници се споменава с името „баба Мина“). Учителят – краевед Богомил Даскалов пише, че Петър Генчев бил предаден от съпругата на Стойно Качавуна, която решила да го издаде на турците, за да предпази мъжа си, когото също издирвали…

Години по-късно, в „Общински вестник „Трявна““ /1941 г./, е публикуван разказа на брат му Стефан Генчев за кървавото убийство край Рашевите:

„… трима заптии обградили плевнята и с насочени пушки върху беззащитния въстаник му извикали на турски: „Предай се!“. Един от заптиите изпразнил пушката си. Куршумът попаднал в крака на Генчева. Скача той и насочва пищова си върху заптиетата, но бързо бива обхванат от шестте читашки ръце, овързан с пояса на едногото и подкаран за Трявна, като бил безжалостно блъскан с тъпанджиите на пушките, руган, малтретиран… Най-сетне Петър Генчев паднал… Жестоките полицаи влезли в ролята на джелати, като заклали нещастника и го оставили там. Дошли си в Трявна потераджиите и донесли триумф на зверството им – „главата на въстаника“… Домашните на героя вземат решение да приберат тялото му и го погребат. Властта е позволила това да стане при крайно съкратена процедура: Петър Генчев е бил погребан в двора на църквата „Св. Архангел“ близо до северния вход, под забрана да се лее сълзи от очите на неговите съграждани…“.

По сведения на Христо Илийчев, внук на зографа Цаню Захариев, на 15 август 1933 г., гробът на Петър Генчев бил разкопан, по инициатива на тогавашния свещеник Иван Тодоров, и „костите на героя – мъченик“ били извадени. Първоначално били съхранявани в църквата в обикновено дървено сандъче и едва през 1996 г. са „поставени“ в специално изработено за целта резбовано сандъче и към момента се пазят в лявата конха /ниша/ до олтара на църквата, заедно с ковчежето с костите на Капитан дядо Никола.

През 1977 г. признателни тревненци издигат паметник на зографа Петър Генчев, дело на именития скулптор Борислав Русинов - Почетен гражданин на Трявна, и арх. Жеко Жеков. Осем години по-късно, покойният проф. Йордан Йорданов – дългогодишен директор на Института по експериментална морфология и антропология с Музей при БАН, изработва пластична антропологична възстановка на главата на Петър Генчев, по черепа, а научното изследване, дава възможност да се посочи и приблизителната година на раждането му – 1830. Към момента, възстановката на проф. Йорданов, е част от експозицията в къща-музей Ангел Кънчев, заедно с антропологичната възстановка на главата на Капитан дядо Никола.

 

* * *

 

Списък на участници в Тревненската чета

/публикуван в книгата на проф. Петър Чолов – „Българските въоръжени чети и отряди през XIX век“/

 

1. Христо Николов Патрев /1848-1876/ - войвода на четата. Роден в с. Шипка, Казанлъшко. Участвал в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от 1868 г. Заточеник в Акия, Мала Азия, избягал от заточението. Революционен организатор в Търновски революционен окръг. Убит.

2. Тодор Стоенчев Кирков /1847-1876/ от Ловеч. Помощник – войвода на четата. Заловен, осъден и обесен в родния си град.

3. Станьо Гунев Гъдев /1846-1925/, родом от с. Шипка, Казанлъшко. Помощник – войвода. Участвал и в Българското опълчение през Освободителната война.

4. Братой Христов от Трявна.

5. Васил Михалев от Трявна. Участвал и в Българското опълчение.

6. Генчо Пеев Узунов от с. Нова Махала, Габровско. Участвал и в Българското опълчение.

7. Георги Антипов от с. Шипка, Казанлъшко. Свещеник в с. Жълтеш, Габровско. След Освобождението е жител на Ловеч.

8. Георги Калчев от Трявна. Осъден на 5 години затвор и хвърлен във Видинския затвор. Починал през 1894 г.

9. Георги Метев от с. Нова Махала.

10. Георги Цанев Генков от Трявна. Осъден на 7 години затвор. Починал през 1888 г.

11. Димо Цанков от с. Боженци, Габровско.

12. Добри Пенчев от с. Нова Махала, убит.

13. Дончо Ненков Бъчваров от Трявна.

14. Захарий Поппетров от Трявна. Заловен в Котленския балкан, осъден и заточен на о. Родос. След Освобождението – жител на с. Долна Липница, Търновско.

15. Иван Карадимитров от с. Боженци, Габровско. Обесен в Габрово.

16. Иван Матев Димов от с. Боженци.

17. Иван Пенчев Габровски – Попчето от с. Боженци. Осъден, лежал в Одринския затвор. Починал през 1939 г.

18. Иван Мърсъка от к. Негенците, Габровско. Убит.

19. Иван Цонев от Трявна.

20. Ильо Велков от к. Кряковци, Габровско.

21. Кольо Коев от с. Етър, Габровско.

22. Кънчо Захариев от Трявна.

23. Кънчо Ц. Генков – Германията от Трявна.

24. Кънчо Савов Маренски от к. Маренци, Тревненско.

25. Косьо Петков от Трявна.

26. Миню Цанков Манафа от Боженци, Габровски /р. 1811 г./

27. Митьо Богданов от с. Свирци, Тревненско.

28. Митьо Митев Базиргянов от с. Гъзурниците, Габровско.

29. Митьо Савов Маренски от к. Маренци, Тревненско.

30. Михаил Хаджи Икономов от Трявна.

31. Наню Филипов от с. Нова Махала, Габровско. Убит.

32. Недьо Иванов от с. Боженци.

33. Ненко Стойков Ханджиев – Панталонджи от Трявна. Осъден.

34. Никифор Симеонов от Севлиево. Участвал и в четата на Цанко Дюстабанов, а после и в Българското опълчение.

35. Никифор Томчев от Трявна.

36. Никола Иванов Кавалов от с. Шипка, Казанлъшко. Учител. Участвал и в четата на Цанко Дюстабанов. Осъден на 15 години, лежал във Видинския затвор, починал през 1899 г. в Ловеч.

37. Пейо Христов от с. Нова Махала.

38. Пенчо Армянов от Трявна.

39. Петко Георгиев от Стара Загора, съден.

40. Петко Георгиев – Отвъдненеца от Трявна.

41. Петър Антипов от с. Шипка.

42. Петър Генчев от Трявна, убит.

43. Петър К. Мошев от Трявна.

44. Петър Кънчев от Трявна.

45. Поп Петър Драганов от с. Дъскот, Павликенско. Участвал и в четата на поп Харитон и после в Българското опълчение.

46. Петър Ц. Балабанов от Трявна.

47. Продан Рачев от Трявна.

48. Райко Иванов от Трявна. Осъден на 3 години.

49. Райко Пенчев Сърбогъзя от Трявна.

50. Рачо Митев от с. Етър.

51. Симеон Цонев Латинеца /Моната/ (1853-1881) от Трявна. Зограф. Знаменосец на четата, член на местния революционен комитет. Участвал и в Българското опълчение.

52. Стефан Георгиев Генков от Трявна, осъден на 5 години затвор.

53. Стефан Нешито /Бояджиолу/ от Трявна.

54. Стойно Стефанов /Михото/ от Трявна.

55. Тодор Оптармана от Трявна.

56. Трифон Димов от с. Боженци.

57. Христо Досев Бинбашията от с. Нова Махала, съден.

58. Христо Иванов Станчев Баула /Бавулов/ от с. Етър.

59. Христо Кънев от с. Нова Махала.

60. Хаджи Христо Поп Димитров Калчев от Трявна.

61. Цаньо Димитров Стойчев от Трявна, съден.

62. Цаньо Захариев /1840-1902/ от Трявна. Зограф. Член на местния революционен комитет.

63. Цаню Баръма от Трявна.

64. Цаньо Николов Шишков от Трявна.

65. Пейо Неделчев от с. Бяла черква, Павликенско. Участвал и в четата на поп Харитон.

* В четата на Таню войвода, преминала Дунава на 16 май 1876 г., загинал тревненеца Кара Петър.

Дълбок поклон пред паметта и делото им!

 

Подготви

Галина Иванова

 

* Огромни благодарности за съдействието с архивни материали по темата на големия родолюбец и ревностен защитник на българщината – Георги Радулов

Христо Патрев -
войводата на Тревненската чета
Източник: НБКМ

Тодор Кирков - пом. войвода на четата
Източник: НБКМ

Станю Гъдев - пом. войвода на четата

Цаньо Захариев

Симеон Цонев - Моната -
знаменосец на четата

Цаньо Шишков

Васил Михалев

Петър Генчев

Цаню Д. Стойчев

Георги Генков
Източник: СМРЗИ - Трявна

Петър Ц. Балабанов

Четата на зографите, отляво-надясно:
Петко Отвъденеца, Цаню Захариев, Цаню Д. Стойчев, Васил Михалев.
На снимката се вижда и знамето на Тревненската чета,
унищожено по невнимание в средата на 40-те г. на миналия век...
Източник: СМРЗИ - Трявна

Историческата църква "Св. Архангел Михаил" в
с. Нова Махала, Габровско
Източник: архив свещ. Иван Т. Недев

Паметникът на Петър Генчев в Трявна
Източник: ОДА - Габрово

Антропологична възстановка, по черепа,
на главата на зографа Петър Генчев,
 дело на проф. Й. Йорданов

Ковчежето с костите на зографа Петър Генчев
в църквата "Св. Архангел Михаил"
Снимка: Димитър Сотиров