Тревненски бУдил: Петко Славейков искал да строи болница в Трявна, тогавашният Кмет отказал, защото в „града нямало болни“…

Интересни сведения за първите дипломирани лекари, зъболекари, фелдшери, акушерки и медицински сестри в Тревненския край, научаваме от записките на Никола Попиванчев Икономов, Христо Н. Даскалов, Тодор Ц. Духовников, Димо Казасов и др. Обяснимо, за периода преди Освобождението, те са съвсем бегли. Тогава, „медицината“, като наука, била непозната за тревненци и „медицинските услуги“ били „изключително в ръцете на бабите“. „Те били и лекари, и акушерки, и медицински сестри – пише Н. Икономов. - Бръснарите пък са били зъболекари, а бакалите – аптекари. Лекуването е ставало по най-примитивен начин с разни билки, мехлеми, пиявици, разтривки, загревки и пр. Спомням си бръснарина Кънчо Л. Камбуров, който държеше кафенето на пазаря, как майсторски поставяше пиявици и ловко вадеше болните зъби на своите пациенти без много процедури. Спомням си също и бакалите Цаню Радославов – „Доктора“ и Колю Стойнов – „Фелдшера“, които продаваха местни и вносни лекарства по свое усмотрение и по свои рецепти, като даваха и устни упътвания на своите пациенти за начина на употреблението“.

От записките из миналото на Трявна на учителя Христо Н. Даскалов, научаваме интересни сведения от още по-стари времена. Така например, най-добрият зограф от Миневската фамилия – Петър Минюв /1791-1859/ бил и… „хекимин“. Заедно с Кънчо Цанев х. Кънчев, по прякор „Тъпанаря“ /1770-1861/, брат на Хаджи Христо Даскалов /1750-1830/, построил емблематичната Даскалова къща, лекували тревненци с „церове“, които „изписвали“ от „една гръцка книга“. Дядо Кънчо, който знаел гръцки и „минувал“ за хекимин в Трявна, бил сред крупните търговци в селото.

Христо Н. Даскалов споменава и за баба Наца Цанева, която „бабувала на всички деца на Петко Р. Славейков“ и на видните тревненци.

В Емлячния регистър на Трявна от 1869 г., който се съхранява в СМРЗИ – Трявна, откриваме името и на „Алекса Хекимина“…

Кратки сведения за „лечебното дело“ по време на турското робство, са поместени и в книжката „Животът в Трявна преди Освобождението“ от Тодор Ц. Духовников. Недипломираните „хекими“ и „хекимки“ лекували болните с „разни билки и лекарства“, като – „терякъ, исиодъ, рукмаруху, прахавица, нишъдъръ, пелин и др.“. Хекимката „вакцинирала“ децата против „вариолата“. И понеже по онова време нямало ваксини, отбелязва Т. Духовников, тя вземала такава от гноясалите рани от други, ваксинирани от нея деца. От болестите най-често върлували тифа и маларията, а децата „ги измъчвали и морили“ дизентерия, магарешка кашлица, дифтерит. Зъболекари били бръснарите, чийто „главен инструмент“ били клещите, а „дезинфекционното средство“ – ракията…

След Освобождението здравното дело у нас бързо напредва, пише Н. Икономов. Откриват се курсове и училища за фелдшери, акушерки, медицински сестри, изграждат се болници, в които работят „наши лекари“, завършили медицина в чужбина. „Още в 1881 г. Петко Р. Славейков, като министър на вътрешните работи, решил да направи нещо за Трявна, в знак на благодарност и признателност към тревненци, като проектирал да прекара шосеен път от Трявна, през Балкана, за Южна България и да се построи болница. В тоя смисъл той се отнесъл до Тревненската община да предяви това искане към правителството. По онова време кмет на Трявна бил Васил Генков /* зограф по занятие, управлявал Трявна от 1884 до 1886 г./. Тоя, своего рода кмет, отговорил, че не може да харчи пари за пътища, а що се отнася до болницата, от такава градът нямал нужда, понеже в Трявна нямало болни“.

По спомените на Димо Казасов, първият дипломиран лекар пристигнал в Трявна през 1895 г. Д-р Гилберт бил евреин по народност, завършил медицина във Франция.

В записките си Н. Икономов, споменава и имената на някои тревненци, дипломирани лекари, като: д-р Теодоси Витанов (1861-1930), бивш управител на Видинската болница и редактор-стопанин на медицинското списание „Медицинска беседа“; д-р Тихол Мустаков – бивш окръжен лекар в гр. Русе; д-р Тодор Г. Попов – бивш военен лекар в гр. Казанлък; д-р Никола Танков – бивш военен лекар в гр. Пловдив; д-р Никифор Кънчев – бивш военен лекар в гр. Карлово.

Първият зъболекар в Трявна бил Алекси /Алекса/ Косатев (1882-1958), възпитаник на Киевската зъболекарска школа, който се „установил“ на частна практика в града. В началото той „обслужвал“ и пациенти от Габрово и Дряново, където имал обзаведени кабинети. Алекси Косатев бил и председател на Тревненското читалище „Напредък“ в периода 1904-1905 г.

От сведенията на Н. Икономов, научаваме още, че първата амбулатория в Трявна била устроена в неговата къща, която се намирала в Средната махала на Трявна, и се „обслужвала“ от първия новоназначен фелдшер – тревненец – Генчо Денчев (1862-1920), който се „ползвал с широка популярност“. Негови колеги – фелдшери от Трявна били: Христо Димчев, Тотю Генчев, Костадин Тотев, Иван Христов Томчев, Алекси Косатев, Стефан Д. Калугеров, Никола Г. Кожухаров и др., едни от които били на служба „в Трявна и околията“, а други – „из по-големите и оживени центрове на страната“.

Н. Икономов изброява имената и на дипломирани акушерки от Трявна, като: Минка Даскалова /1880-1957/, съпругата на Богомил Даскалов, Мария Т. Генчева, Пенка Н. Христова. Припомням, че тревненката Теодора /Тодорка/ Петева /р. 1880 г./, за която вече е ставало дума в групата и блога, е първата българка, дипломирана в Русия, като „акушерка-фелдшерица“. След завръщането си в България, практикувала във Търновските села и в Дряново, а после се установила като акушерка в София.

От „старите дипломирани сестри“, Икономов споменава само името на Мария Коева, която познавал лично. Тя била дългогодишна медицинска сестра в болницата на Българския червен кръст, възпитаничка на Випуск’1916/1917 на училището на БЧК, „високо ценена, като операционна сестра“. Високо признание за професионализма й е и факта, че тя е сред тримата делегати на Международния сестрински конгрес в Лондон през 1938 г.

Подготви

Галина Иванова