Едно много специално приятелство, пробуди у мен желанието да споделя няколко думи за Трявна. Онази Трявна, която дори и аз, на моменти, приемам за даденост. И макар, че я познавам достатъчно добре, като че ли все не успявам да я видя с очите и сърцето на човек, откъснат задълго от нея. Човек, чийто корени са здраво сраснали със снагата й, но житейската му съдба го е отвела другаде…
Много специални хора опознах покрай „Будила“, но отдавна не бях срещала човек, тъй всеотдайно и сърцато предан на Трявна и Тревненското, който я осезава и обича най-вече с душата си. И то такава, каквато, навярно я е носил в сърцето си и неговият именит предшественик…
След всеки наш разговор все по-повече осъзнавам, колко огромна и всепоглъщаща е нейната харизма. И то не е само до история, архитектура и занаяти, то е карма и мисия. Уви, в наши дни, непосилна за мнозина…
Благодарна съм му за тези мигове, защото и аз я усещам точно така – със сърцето си. Познавам огромната й сила и духовна енергия, които ме изпълват с тиха почит, богоговение и плам… И въпреки това, дирейки ги и днес, все по-често осъзнавам, че въглените, доколкото мъждукат в жаравата на родовата ни памет, все по-рядко топлят и озаряват дните ни. А Трявна, или „Алтън Трявна“, както я нарича моят неслучаен приятел, е магия! Сакрално средище, което пази най-ценните скрижали, завещани ни от предците. Онези, които са я въздигнали от камък, дърво и багри, молитва, дух и слово.
Все през техните очи я гледам и аз моята Трявна. И все я търся такава, каквато я почувствах, чрез тях, в сърцето си. Но, за жалост, не я откривам… А всичкото си е там – старите къщи, църквите, Кулата, калдъръма, салкъмите, днешните майстори по занаятите и учениците по изкуствата, галериите, но го няма онзи духовен кипеж, онази топла човешка близост, която ни е държала и въздигала през вековете…
Времената са други, нравите, ценностите, че и щенията ни – също. И ние сме други. Но онова, което все още ни държи във вечността, е непреходно. То не е котва, а привилегия и аршин, по който да съизмеряваме. И да надграждаме в духа на съграденото. И да обичаме и почитаме Тревненското - не фанфарно и по шаблон, не само заради родовите си корени и богатото културно-историческо наследство, а и заради извървяния Път и вековечните следи и съдби върху прашната му снага. То не е даденост, а дълг, мисия и… сърце…
Галина Иванова
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.