Тревненски бУдил: Възрожденската ни резба

Тя е едно голямо изкуство - гордост за българския народ, за нацията ни. Изкуство, творено през робски години, но говорещо за жизненост и свободна изява. Изкуство на един исторически възрожденски период от време, когато само съзнанието у българския народ, като равностойна нация все повече нараства и постепенно създаващите се добри икономически условия, дават големия подтик към просвета, култура и разцъфтяване на изкуството. Повикът-лозунг на преп. Паисий от средата на 18 в. „Българине, знай своя род и език!“ - се поде от целия български народ и той се надигна с всички сили в устрема към нов живот - към широка просвета, към създаване на култура и изкуство към ново строителство - към всяческо отхвърляне на робството и доказване правото на самостоятелно съществуване и творене на култура и напредък. Това бяха дните на възрожденския период от историята на българския народ - дните на голямата епоха на Възраждането ни. Дни на голям ентусиазъм! Тогава наново се роди българската просвета. Разцъфна и българското изкуство. Оформиха се художествени школи. Създадоха се и резбарски школи - Тревненска, Дебърска, Самоковска, Банска, Калоферска. Всичко се поднасяше в служба на народа. Строените нови или възобновените стари храмове се изпълваха със живопис, резба, златарски и други творби. Новите жилищни и обществени сгради добиваха свой роден облик и в тях все повече навлезе изкуството ни със своя изявен повей...

Българското резбарско изкуство тогава достигна до най-високо ниво. Плоскостното и значително геометризувано наше старо резбарство с преобладаващ графично-пластичен орнамент и някои зооморфични елементи (охридските църковни двери от 13 в., слепченските такива и тези от старата Хрельова църква от Рилския манастир от 14 в. и др.) сега постепенно се заменя със стилизирани растителни мотиви, с реалистични животни, с човешки фигури и цели сцени. Общо възрожденската ни резба става едно изкуство с голям поглед към природата и живота. Вследствие допира със свободния свят, много неща в резбата ни се пренасят и от стиловете - ренесанс и предимно бароко, рококо, ампир и др., но българският майстор не ги копира сляпо. Всичко получава едно претворяване, което е тъй характерно за българското изкуство и резба. Всичко в резбата трябва да оживява, да звучи. Тъй българските резбени иконостаси, където това изкуство най-много се изявява, бидейки символ на рая и на щастлив и блажен живот, разцъфтяват с много злак, с много растителност, с плодове, птици и животни, ангели, човешки образи, сцени и др. Подобна е резбата и по амвоните, троновете и др. За случая се използуват най-вече родни мотиви - роза, маргаритки, лоза и грозде, слънчогледи, сетне сърни и елени, гълъби и др. Резбата навлиза и в българското жилище. По таваните на някои къщи в Трявна, Копривщица, Котел, Елена, Русе, Жеравна, Търново, Самоков, Пловдив, Казанлък и др. се изобразяват обикновено големи слънца, обградени също със жизнерадостна резба... Резба в жилищата има и по скриновете, долапите и по разни други вещи. Това изкуство трябва да говори на българина всячески за радостта в живота, за самочувствие, за стремеж към свобода, за изявяване на себе си като равнопоставен човек на тая земя…

От създалите се резбарски школи през Възрожденската ни епоха най-старата е Тревненската. На стара една чешма в гр. Трявна има надпис за резбаро-зидарски еснаф (организация) там в 1804 г. Майсторите от тая школа Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца на конкурсни начала изработват в 1808 г. два от таваните на Даскаловата къща в Трявна. При това тяхно изкуство тук е вложено много патос. Дело на майстор Димитър Ошанеца са и олтарните двери на църквата в с. Елхово, Казанлъшко и др. Майстор хаджи Георги, родом от Видин и преселил се в Трявна, изработва в 1814 г. иконостасът на църквата „Св. Йоан Предтеча“ в Габрово, а в 1821 г. - този на църквата „Св. Богородица“ в Копривщица. Иконописецът и резбар папа Витан Млади /* Витан Цонюв/ изработва в 1820-1821 г. чудния иконостас на църквата „Св. Архангел“ в Трявна. Владишкият трон на тая църква, както и тоя на църквата „Св. Георги“ в същия град, е пък резбена работа на поп Кою Витанов, който проектира и участвува в разработката и на иконостаса на църквата „Св. Илия“ в Севлиево. Димитър Дойков и Димитър Драгошинов правят в 1852 г. резбения иконостас на църквата „Св. Георги“ в Трявна. Дело на Димитър Дойковчето е и иконостасът на църквата „Св. ап. Петър и Павел“ в Котел. От тревненски майстори, чийто списък е дълъг, са ред още иконостаси в Търново (църквата „Св. Никола“), Свищов (църквата „Св. Преображение“), Русе, (църквата „Всех Светих“), Сливен (църквата „Св. Димитър“), Плевен (църквата „Св. Николай“), Ловеч (църквата „Св. Богородица“), Троянския манастир, из Добруджа, дори и в Румъния, по които места има и много икони от тревненските зографи.

Характерно за тревненската резбарска школа са преди всичко растителните мотиви и сложни симетрични композиции, оживявани от птици и животни и съвсем рядко с човешки фигури (севлиевският иконостас и други). Растителният орнамент е рязан с рядко умение - свободно и смело. С това работата на тревненските майстори е свежа и силна.

Почти по същото време на създаване и подчертано творчество на Тревненската школа от оная епоха е и Дебърската резбарска школа. Майсторите от тая школа са предимно от селата Гари, Осой, Битуша, Мецово, Требище - Дебърско, а и от самия Дебър, Галичник и др. Периметърът на работа на тия майстори не е само техния край. Той обхваща и много други места из Македония, стигащи чак до Пловдив и Асеновград с една подгрупа от тая школа в Калофер - Калоферска резбарска школа. На Запад дебърчани стигат чак до Италия. Най-представителните работи на Дебърската резбарска школа са иконостасите в манастира „Св. Иван Бигор“ над Галичник, в църквата „Св. Спас“ в Скопие (от 1812-1824 г.), в църквата „Св. Никола“ в гр. Прищина, в Лесновския манастир.

Главен майстор на тези иконостаси е Петър Филипов от с. Гари. Негови помощници са били брат му Марко Филипов, Макрия Негриев от Галичник и Димитър Станишев от Дебър. Димитър Станишев (1810-1866 г.) работил още на Крушовския иконостас, в Рилския манастир, в Прилеп, Охрид и др. Един от шедьоврите на Дебърската резбарска школа е и иконостасът на църквата „Св. Богородица“ в Пазарджик. При тая църква е погребан Макрия Негриев - той ще да е и автор на това изключително творение.

Някои творби от тая школа са и иконостасите на църквата „Св. Богородица“ в Асеновград (1812—1821 г.), на църквите „Св. Марина“ и „Св. Неделя“ в Пловдив и др. Владишкият трон в църквата „Св. Неделя“ в Пловдив се смята за един от най-хубавите резбени тронове.

Наред с растителния орнамент при Дебърската школа, който е по-пластичен и минава почти напълно в ажур, тук характерното е и майсторското вплитане на човешки и животински фигури. При библейските и други сцени връзката между образите и фигурите е всякога на лице. Сред буйната растителност те са живи, фигури, жива сцена.

В 1792-1793 г. в Атон от майстор Андоний се изработва централната част на иконостаса на митрополитската църква в Самоков. През 1827-1830 г. майстор Атанас от Солун довършва страничните крила на тоя иконостас. Този иконостас става първообраз за работа на ред самоковски резбари. Ученици на майстор Атанас от Самоков стават Стойко и Петър Фандъков, Петър и Георги Дашин, Петре Белиомустак и др. Тъй се създава Самоковската резбарска школа. Забележителни творби от нея има в Самоков, в Рилския манастир, Пазарджик, Берковица, Лопушанския и Клисурския манастир, Ямбол, Пирдоп, Горна Джумая (сега Благоевград), Пловдив и др.

Характерното за тая школа е изобилието на мотиви - растителни и животински, маски, изрязани също дълбоко и ажурно. Човешките фигури са плътни, заоблени, но без композиционна връзка както при Дебърската школа.

В Банско в гробищната църква /“Св. Богородица“/, разширена в 1808 г., бива поставен изящен резбен иконостас. Той представлява увеличен филигранен накит. И тук растителността е буйна, но птиците всред нея са повече с разперени крила - готови да литнат. Изрязаният лъв не е спокоен - той е разярен. Образно тук е даден протестът против робството и вярата в победата за свобода... Не е известен майсторът на тая творба, както и на много други резбени тавани в Банско, Разлог и селата.

Създава се и тук школа - Банска или Разложка резбарска школа. Знаят се имената на следните майстори от тая школа: Уста Велян и племенникът му Христо Христов от с. Осой - Македония, преселил се в Банско. При Уста Велян се учили още синът му Андрей Велянов, сетне Митко Гелев, Митър и Милчо Сирлещови и Коце М. X. Попов. От всичките тези майстори има иконостаси и църковна резба в Разложко и по-далечни места.

Основателят на Калоферската резбарска група или школа е братът на Димитър Станишев от Дебърската школа - Антон Г. Станишев (1824-1902 г.), заселил се от 1856 г. в гр. Калофер. Тук негови ученици са: Ив. Хр. Стрелухов, Тодор Дим. Несторов, Сотир и Васил Д. Сотирови, Митко Матеев и Даймян. От тия майстори има творби в Казанлък, Габрово, Търново, София, Враца, Свищов, Разград, Силистра и др. През 1876 г. резбарите Иван Хр. Стрелухов и Тодор Дим. Несторов, като четници от въстаническата дружина на Бачо Киро и Поп Харитон, загиват геройски при въстанието в Дряновския манастир.

Общо взето, възрожденската ни резба е голяма изява на българския творчески гений. При нея почти няма повторение и шаблон.

На лице е всякога оригиналният стремеж в мотиви и идеи. В туй отношение възрожденската ни резба е цяла школа и за художествено възпитание и за народностно чувство и свяст, и за борба. Истинско народно изкуство – наистина наша национална гордост.

проф. д-р В. Ив. Пандурски

сп. „Духовна култура“, сн. 3-4, 1969 г.

Резбеното слънце на уста Димитър Ошанеца
в Даскаловата къща в Трявна
Снимка: Петър Иванов

Резбеното слънце на уста Иван Бочуковеца
в Даскаловата къща в Трявна
Снимка: Петър Иванов

Иконостасът на уста Георги в църквата "Св. Йоан Предтеча" в Габрово
Снимка: Андреана Дойкин

Красивата резба на иконостаса на църквата
"Св. Архангел Михаил" в Трявна,
е дело на Витан Цонюв
Снимка: Димитър Сотиров

Страница на Владишкия трон в църквата
"Св. Архангел Михаил" в Трявна,
дело на поп Кою Витанов
Снимка: Димитър Сотиров

Олтарните двери на иконостаса в
църквата "Св. Георги" в Трявна, дело на
майстор Димитър Дойковчето
Снимка: архив Вера Христова

Владишкият трон в
ц. "Св. Георги" в Трявна.
Името на майстора му
не е уточнено,
но според изследователи,
той може да е дело на
майстор Димитър
Дойковеца, на Никола
Драгошинов,
съвместна работа
на двамата,
или на поп Кою Витанов…
Снимка:
архив Вера Христова