История на Тревненския самодеен театър /1960-2009 г./. Част III

 ЕСТРАДНАТА САТИРА

Това изкуство се заражда късно в Трявна, някъде в края на петдесетте и началото на шейсетте години. Негови основатели и ръководители са двама души Генчо Бошнаков и Цаньо Стойнов. Генчо Бошнаков е завършил тревненската гимназия и известно време е учителствал, време, през което се занимава и със сатирично изкуство. Цаньо Стойнов също е завършил тревненската гимназия и също се занимава с писането на сценарии. По-късно Генчо Бошнаков заминава за Габрово, а оттам за София и учи журналистика, а Цаньо Стойнов стига до длъжността съветник на Първия секретар на ОК на Партията Трифон Пашов. Те двамата, и по-специално Генчо Бошнаков, ме привлякоха в техния състав и когато заминаха, партията ме „назначи" за ръководител на състава. От самодеец станах ръководител, но същата година заминах за Плевен да продължа образованието си и когато се върнах, поех наново състава. През 1970 година завърших школа за художествени ръководители в Пловдив. Получих диплом за правоспособност да режисирам естрадни и театрални колективи. Тази школа бълваше на всеки шест месеца кадри за самодейното изкуство, в което имаше нещо порочно. Положителното беше, че се полагаха грижи за този вид дейност. Грижите ги полагаше държавата, защото имаше пари и си позволяваше да ги пилее наляво и надясно. В малките селища и в селата самодейността намираше място и задоволяваше някакви естетски нужди. По понятни (политически) причини, като цяло парите се даваха за фаворизираната самодейност, и то по понятни /политически/ причини. След 1990 г. нещата коренно се промениха, в смисъл, че се промени политическата система и културата отиде в небитието, а самодейността изпадна в колапс. През новото столетие, като че ли живнаха културните институти, но положението е обезпокоително. Не че самодейността трябва да има някаква първенствуваща роля, но никой в културния сектор не е удовлетворен, защото държавата е забравила понятието култура. Докога ще бъде така, не може да се отговори. В столицата е добре, но дълбоко в провинцията – „Бог високо, цар далеко". Всички се надяват, че ще дойде времето да станем по-културни, но тази надежда е обвита в безнадеждно съмнение.

Рождената дата на това „младо” изкуство - естрадната сатира, можем да заковем като година в 1960-та. ПЪРВИЯТ СПЕКТАКЪЛ (който си спомням, че съм гледал) - родоначалник, носи заглавието „ПОПОВЕ СМЕШНИ, ПОПОВЕ ГРЕШНИ”. Автори, както казах, са Цаньо Стойнов и Генчо Бошнаков. Генчо Бошнаков е и постановчик. Онези, които си спомням по памет: Величко Енчев, Иван Енчев, Иван Сасата и др. Нямам снимков и нагледен материал, защото такъв не е съхранен, а всичко онова, с което онагледявам, е от личния ми архив. Разбира се, след 1944 г. атеизмът е на мода и авторите на спектакъла са използвали един „полски” конфликт за изграждане на представлението. Тревненци го гледаха с небивал ентусиазъм и любопитство, салонът се пукаше по шевовете, но нямаше телевизия и радио. По-нататък, в следващите години след 1960-та, Г. Бошнаков „композираше" програми по материали на известни сатирици с музика и скечове, в които вече и аз бях участник. Така до 1963 г., когато заминах за Плевен. Да не повтарям вече писаното, но след като се върнах, „възродих” старата традиция да изграждаме програми с оркестър, певици и участници в скечовете. Доста дълго време тази схема работеше.

ПЪРВАТА ПРОГРАМА, която направих, носеше романтичното заглавие „ТЪРСИ СЕ ЗВЕЗДА”. Съставът беше към ДИП „Аврам Стоянов” (трикотажно предприятие), а сезонът е 1966-1967 г. Участници: Митко Иванов, Борислав Тарапанов, Величко Енчев, Петър Рангелов, Стефан Славчев, Пенка Пашева, Ботьо Ненов, Димитрина Митева.

Музиканти: Александър Алексиев, Иван Нейков, Михаил Попов, Пенчо Капитана.

Певици: Соня, Ваня и Ангелина.

Следващите три години може да се каже бяха нулеви за естрадносатиричния състав, защото бе „прехвърлен" към 3CCM „Ив. Йонков" - Трявна.

През сезона 1970-1971 г. пак подготвих музикално-сатирична програма с неангажиращото заглавие „ПЕЕМ И СЕ СМЕЕМ”. Спектакълът е изграден по скечове и сценки от Петко Райков, Николай Цонев, Димитър Рамаданов.

Участници: Кирил Тодоров, Петър Рангелов, Стефан Славчев, Недка Бонева, Стефан Чуков, Иван Сасата и др.

Музиканти: Райчо Дончев, Христо Пенчев, Михайл Попов, Румен Райков.

Певици: Ангелина Белчева, Стефана Брънекова и Ваня Ангелова. Спомням си, че, играейки по селата, „обирахме” точките с певицата Ангелина Белчева, която впечатляваше наистина с гласа си. Ангелина отдавна работи и живее в София. Играехме през зимните месеци, в салоните бумтяха големи кюмбета, а зад кулисите „прелитаха” дамаджани с червено вино. Как да не се стоплят хората. Но навсякъде бяхме добре приети, че и с вечеринки завършвахме досред нощите.

Сезон 1971-1972 г. съставът окончателно се завежда на отчет в МЗ „Ив. Йонков" - Трявна. През този сезон поставих естрадно-сатиричния спектакъл „МОРЕ ДО КОЛЯНО" - Петко Райков, Николай Цонев. Това беше „първият" ми режисьорски дебют след школата в Пловдив. Този спектакъл ми беше дипломна работа, но аз го поставих по всички правила на естрадното изкуство. Става дума за използването на трите формации – актьори, балет и оркестър, които в една хармонична симбиоза градят естрадната сатира. ПРЕМИЕРАТА се състоя на 27/28 януари 1972 г. в салона на читалището. По-късно гастролира моят приятел и колега от школата Пенчо Недков, който е родом от Горна Оряховица. С този спектакъл се представихме на престижния тогава фестивал на естрадно-сатирични състави в гр. Генерал Тошево. Зашеметяващо посрещане, запаметяваща се публика – едно голямо събитие, оставило трайна следа в съзнанието.

Участници: Стефан Славчев, Митко Тотев, Златьо Колев, Петя Джурова, Митьо Бонев, Кирил Тодоров, Пенка Минева, Иван Енчев, Петър Рангелов, Здравко Сименски.

Балет: Иванка Митева, Тодорка Дончева, Мария Георгиева, Петя Дончева, Анелина Иванова, Виолета Петрова.

Оркестър: Христо Пенчев, Райчо Дончев, Кирил Рангелов, Георги Бориславов и Георги Александров.

Художник: Тодор Чобанов

Балетмайстор: Славейко Иванов – Софийска опера.

Премиера на 11 април 1973 г.

Участници: Стефан Славчев, Петър Рангелов, Златьо Колев, Митьо Бонев, Кирил Тодоров, Христо Стефанов (Прашката), Здравко Сименски.

Оркестър: ВИС „Лотос" с ръководител Владимир Сгурев.

Музиканти: Владимир Сгурев, Райчо Дончев, Георги Бориславов, Васил Гоев, Кирил Рангелов, Александър Алексиев.

Балет: Лиляна Петрова, Лиляна Василева, Богдана Кирова, Иванка Зидарова.

През тези няколко години, три или четири, оркестърът направи творческо израстване не само като количество, а най-вече в творческо отношение. Всичко това се дължеше на неговия ръководител Владимир Сгурев – цугтромбон. Освен че ограмотяваше музикантите, пишеше и музика за спектаклите - изключително полезен творец за малкото време, през което пребиваваше в Трявна. Пловдивчанин, но се задоми във Финландия и отдавна работи и живее там.

Сезон 1973-1974 г. Естрадно-сатиричен състав при МЗ „Ив. Йонков" - Трявна.

Спектакъл „НЕ СЕ СЪРДИ, ЧОВЕЧЕ” – Петко Райков.

Постановка: Петко Райков.

Художник: Петър Борсуков.

С този спектакъл съставът завоюва званието „ПРЕДСТАВИТЕЛЕН" (само няколко състава носеха това звание), стана лауреат и носител на ЗЛАТЕН медал от Четвъртия републикански фестивал. В онова време процедурата беше много сложна, защото съставът трябваше да мине през няколко кръга, за да стигне до заключителния етап.

Коректно и почтено е да отдадем заслуженото на постановчика Петко Райков, който направи много за нашия състав. Със същото уважение се отнасяме и към художника Петър Борсуков, чиято заслуга е неизмерна. Декорът на спектакъла бе неповторим.

Участници: Петър Рангелов, Стефан Славчев, Пенка Минева, Кирил Тодоров, Митьо Бонев, Златьо Колев, Тодорка Георгиева, Митко Иванов, Емил Георгиев.

Балет: Цветанка Танкова, Лиляна Василева, Снежана Калугерова, Лиляна Петрова и др.

Оркестър: Вис „Лотос" с ръководител Владимир Сгурев.

Музиканти: Георги Бориславов, Георги Райков, Райчо Дончев,

Сезон 1974-1975 г. Естрадно-сатиричен състав при МЗ „Ив. Йонков“ – Трявна.

Спектакъл „СТЪПИЛ ДОБРИ НА БЯЛ КАМЪК" - Петър Борсуков и Петко Райков.

Постановка: Петър Рангелов.

Художник: Петър Борсуков.

Участници: Митьо Бонев, Стефан Славчев, Кирил Тодоров, Тодорка Николова, Върбинка Радоева, Любомир Кънев, Петър Рангелов, Георги Николов.

Балет: Лиляна Василева, Мария Бонева, Богдана Кирова, Даниела Георгиева и др.

Оркестър: Стефан Рачев, Георги Бориславов, Стоян Цветанов, Георги Райков, Димитър Сърнев.

Сезон 1976-1977 г. Естрадно-сатиричен състав при МЗ „Ив. Йонков" - Трявна.

Спектакъл „СМЯХ В ЗАЛАТА” - сатирично ревю-пародия от Илия Атанасов, Симеон Попов и Кръстьо Мирски.

Постановка: Илия Атанасов.

Музика: Чавдар Селевлиев.

Режисьор: Петър Рангелов.

Участници: Стефан Славчев, Кирил Тодоров, Веска Малчева, Митьо Бонев, Тодорка Николова, Георги Николов (Цеперански), Николай Ганчев, Петър Енчев, Димитър Митев.

Оркестър: Стефан Рачев, Стоян Цветанов, Георги Райков, Димитър Сърнев.

Сезон 1977-1978 г. Естрадно-сатиричен състав при МЗ „Ив. Йонков" - Трявна. Спектакъл „ЗАКОН ЗА СКАЧЕНИТЕ СЪДОВЕ” – Петко Райков и Богомил Грудев.

Постановка: Петко Райков.

Художник: Петър Борсуков,

Худ. ръководител: Петър Рангелов.

Участници: Кирил Тодоров, Стефан Славчев, Стефан Чалъков, Валентин Чифликов, Георги Николов, Тодорка Николова, Денчо Денев, Нено Скобаря, Надежда Георгиева.

Балет: Милена Пандаузова, Боряна Нешева, Лиляна Василева, Виолета Иванова и др.

През 1978 г. съставът спечели СРЕБЪРЕН медал на Петия републикански фестивал и загуби златото и званието „ПРЕДСТАВИТЕЛЕН“. Причините бяха много, но несправедливо би било да се обвиняват самодейците. Драматургията на спектакъла беше слаба и макар че работехме със същия режисьор от Четвъртия републикански фестивал Петко Райков, не ни достигнаха творчески сили, за да запазим завоюваното. „Падението" сякаш повлия на ръководството на завода (беше напуснал онзи ръководител, който се грижеше за състава) и като че ли започна да ни гледа особено.

Сезон 1979-1980 г. Естрадно-сатиричен състав при МЗ „Ив. Йонков” - Трявна.

Спектакъл „МАЙСТОРИ” - автори Петър Петров и Петър Рангелов.

Постановка: Петър Рангелов.

Сценография и костюми: Петър Борсуков.

Участници: Петър Енчев, Върбинка Радоева, Красимир Йонков, Катя Грозева, Валентин Чифликов, Златьо Колев, Митьо Бонев, Валентина Рангелова, Йордан Константинов, Иван Димиев, Нено Скобаря, Кирил Тодоров, Георги Николов.

Оркестър: Стефан Рачев, Георги Райков, Стоян Цветанов, Васил Чакала.

През 1979 г. напуснах завода и преминах на работа в Профсъюзния дом на културата. Без желание напуснах завода, но усещах вече друго отношение от ръководството, което дори не пожела да отбележим 25-та годишнина на естрадно-сатиричния състав. От друга страна, търсех реванш и от официалната партийна власт, която ме беше смачкала и затова предизвиках моя приятел д-р Петър Петров да напишем пародия по класическата пиеса „Майстори". Съзнавах, че е кощунствено да се пипа класиката, но понякога емоцията надвива разума. Стана прилично представление, макар и критиката да го посрещна на нож. Ръководех все още състава, но вече като „външен" човек. По всичко личеше, че ръководството на завода е решило да се разправи с моя милост и в частност успя.

Сезон 1980-1981 г. Естрадно-сатиричен състав при МЗ „Ив. Йонков" - Трявна.

Спектакъл „РАЗРЕШЕНО Е ЗА ПУБЛИКА" - автори Петър Петров и Петър Рангелов.

Постановка: Петър Рангелов.

Художник: Петър Борсуков.

Ръководител на оркестъра: Петър Коев.

Премиера на спектакъла: 20 май 1981 г.

Участници: Кирил Тодоров, Георги Цеперански, Виолета Ангелова, Красимир Йонков, Пенка Йорданова, Митко Иванов, Валентин Чифликов, Пепа Йоцова, Иванка Иванова, Огнян Чалъков, Даниела Моминска, Тодорка Петкова, Кръстьо Михайлов, Стефан Радоев.

Сезон 1981-1982 г. Естрадно-сатиричен състав при МЗ „Ив. Йонков” – Трявна.

Спектакъл „А НА РАЗСЪМВАНЕ ТЕ СЕ СЪБУДИХА” – Василий

Шукшин.

Постановка: 3.а. Николай Николаев – актьор, Народен театър.

Художник: Младен Младенов — Народен театър „Ив. Вазов”.

Художествен ръководител: Петър Рангелов.

Участници: Петър Енчев, Стефан Чалъков, Георги Цеперански, Тодорка Георгиева, Митко Иванов, Кирил Тодоров, Стефан Хаджианастасов, Стефан Рашков, Мария Баракова, Кръстьо Кръстев, Златьо Колев, Галина Тодорова, Валентин Чифликов, Красимир Йонков, Таня Краева, Пепа Стефанова.

Удоволствие беше да се работи с Бате Николай. Сериозна драматургия и се получи един приличен спектакъл. Големи неприятности ни създаде профпредседателят Йордан Чернев, който се опита да е по-голям от папата, но Бате Николай го постави на мястото му. А главният счетоводител Белчо Тихолов скандализира художника, че искал много пари, но не мина на неговата. Накрая стана така, както те искаха. След тези скандални изяви доверието беше сринато безвъзвратно.

Сезон 1983-1984 г. Естрадно-сатиричен състав при МЗ „Ив. Йонков" - Трявна.

Спектакъл „ХОДЕНЕ ПО МЪКИТЕ" - автори Петър Петров и Петър Рангелов.

Постановка: Петър Рангелов.

Художник: Петър Борсуков.

Ръководител на оркестъра: Петър Коев.

Участници: Николай Ганчев, Кирил Тодоров, Екатерина Йонкова, Стефан Чалъков, Георги Цеперански, Огнян Чалъков, Стефан Хаджианастасов, Йордан Константинов, Тодорка Николова, Стефан Рашков, Тотьо Кънчев.

Сезон 1984-1985 г. Естрадно-сатиричният състав преминава към Профсъюзния дом на културата и през сезона се занимава, условно казано, с художествено слово.

Спектакъл „ОТ ЛЮЛКАТА ДО ЗНАМЕТО - СВОБОДА!” – драматизация по поемата на Пенчо Славейков „Кървава песен”. Автор на драматизацията – Любомир Дековски.

Постановка: Любомир Дековски.

Художник: Ардаш Тавукчиян.

Музика: Александър Попов.

Художествен ръководител: Петър Рангелов.

Хореография и пластика: Илия Сираков.

Участници: Радка Минева, Йонка Стоянова, Стефан Чалъков, Иван Пенчев, Иван Коджаманов, Красимир Йонков, Васил Урумов, Мариета Пенчовска, Димитър Георгиев, Георги Тодоров, Мария Василева, Димитър Петров, Иванка Колева, Димитрина Димова, Веска Константинова, Сашка Александрова, Катя Йонкова, Добромир Денев, Иван Бончев.

Премиера на спектакъла: 12 май 1985 г.

Този спектакъл завоюва званието ЛАУРЕАТ и ЗЛАТЕН МЕДАЛ на Седмия републикански фестивал през 1985 година. Той е своеобразен връх в тревненското театрално изкуство. Завоюването на престижните награди се дължеше преди всичко на режисьор-постановчика Любомир Дековски. Изключителен театрал, който направи един монументален, спиращ дъха спектакъл. И ако зрителите не си го спомнят, то поне участниците, мисля, никога няма да го забравят. Жалко, че си отиде толкова рано от този свят. Спектакълът се играе и през 1986 г., възстановява се пак през 1988-1989 г. за участие в Седмия републикански фестивал.

Сезон 1987-1988 г. Естрадно-сатиричен състав при ПДК, Трявна.

Спектакъл „ДОН ХИЛ ЗЕЛЕНИТЕ ГАЩИ” - Тирсо де Молина.

Постановка: Любомир Дековски.

Художник: Ардаш Тавукчиян.

Участници: Галина Добрева, Екатерина Йонкова, Валентин Чифликов, Йордан Константинов, Кирил Тодоров, Георги Цеперански, Стефан Рашков, Галина Йорданова, Красимир Йонков, Тотьо Кънчев.

Сезон 1989-1990 г. Синдикална театрална група при ПДК, гр.

Трявна

Спектакъл-рецитал „ЗАД СТЕНИТЕ НА ГОЛЯМАТА КЪЩА - ТАЙНА" по стихове на Петя Дубарова и проза от Веселин Андреев.

Постановка: Петър Рангелов.

Участници: Галина Добрева, Добромир Денев, Иван Димиев, Петя Манева, Радка Минева и Цанко Колев – съпровод с китара.

Сезон 1989-1990 г. Синдикална театрална група при ПДК, Трявна. Спектакъл „НАЗАД И НАГОРЕ" - автор и постановчик Петър Рангелов.

Художник и сценография: Радослав Маринов.

Суфльор: Петя Манева,

Участници: Пенчо Илиев, Петър Рангелов, Стефан Бонев, Кирил Тодоров, Виолета Георгиева, Георги Стефанов, Росица Денкова, Иван Пенчев, Петя Манева, Иван Димиев, Галина Добрева, Добромир Денев.

Тази пиеса написах и поставих точно в годината на промяната. Времето беше страшно, а темата - още по-страшна. Голям стопански и партиен ръководител се самоуби. Той беше наш съгражданин и обичаше театъра, нещо повече – през неговото управление естрадата беше в разцвет. Мисля, че имах моралното задължение посмъртно да се отблагодаря на този човек – инж. Никола Стефанов. Трудностите ми идваха от това, че нямах допир до пряката информация, която беше в тайните служби и политическата милиция. Все пак мисля, че постигнах целите си с една може би спорна, но искрено написана пиеса и в художествено отношение добре изиграна.

Сезон 1990-1991 г. Синдикална театрална формация при ПДК, Трявна.

Спектакъл „МОМЧЕТО И КЛОУНЪТ" - Мирон Иванов.

Постановка: Петър Рангелов.

Художник: Ардаш Тавукчиян.

Участници: Екатерина Йонкова и Добромир Денев.

Озвучаване: Иван Димиев.

Осветление: Митко Иванов.

Всъщност с тази камерна пиеса приключи историята на естрадната сатира въобще. След промяната през 1989 г. пък беше немислимо да се възстанови състав, оркестър и балет. И преди тази година постепенно всичко замираше, въпреки неистовите ми усилия да съхраня поне малко нещо от естрадното изкуство. Отмина епохата на сатирата и едва ли ще се върне някога. Затова е тъжно, отчайващо и безнадеждно. Безнадежден е и утрешният ден, но въпреки всичко имаме правото да се надяваме.

Тревненци, надявайте се!

 

Петър Рангелов

 

Из сборника „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 2, 2009 г.

Актьорите-самодейци от научно-техническия
съвет на цех 340 /МЗ "Иван Йонков/
на снимката отляво-надясно: Петър Енчев,
Бончо Бонев, Иван Радоев и Георги Цеперански

Самодейци от самодейния театър при
МЗ "Иван Йонков" в поредната си
постановка в салона на читалището в Трявна

Сцена от естрадно-сатиричния
спектакъл "Не се сърди човече"

Участници в естрадно-сатиричния
спектакъл "Ходене по мъките", 1983-1984 г.