Стари обичаи и традиции в навечерието на Коледа

Каден вечер /срещу Коледа/

Кадени вечери са три: срещу Коледа /24 декември/, срещу Васил или Нова година /31 декември/ и срещу Богоявление /5 януари/. В тези вечери в по-старите времена се извършвали много и разни обреди, но във времето, което съм запомнил, много от обредите бяха напуснати, а се вършеше само това:

Каден вечер /24 декември/. Срещу Коледа се изнася един голям пън, па се поставя на огнището; този пън ще гори цяла нощ – огънят не се загася нея нощ. Слага се софрата /трапезата/ от рано и на нея се слагат всичките ястия, които ще ядат. Всичките ястия са постни: боб, боб с арамея, леща, ошав /сливи сушени или круши/, орехи и хляб. В по-старите времена правели нарочно пита за тази вечер; в питата туряли пара сребърна, разчупвали  я на толкова комати /части/, колкото души са били в къщата и давали всекиму по един комат. Комуто се паднела парата, у него биле късметя за будущата година; ако при разчупването на питата, парата паднела, това било знак на нещастие – щяло да умре някой от тази къща през годината. Когато стане време за вечерята, всички от къщи, даже и слугите, се събират около софрата и прави и гологлави са заобикалват. На всяка гозба и на питата има запалена по една вощеница /* свещ/.  Най-старият в къщи, бащата или дядата, захваща да чете молитвата за вечерята: „Во имя отца…“, „Ядат убогии…“, „Рождество твое, Христе Боже наш…“ /тропарът на Рожд. Христово/ и „Достойно есть…“ и с „Молитвами Святих отец…“ свършва молитвата. Тогас най-стария зема ручката, в която има жара и тамян и прикадява първом към иконите и после софрата. След това подава ручката на най-старата жена, която отива с ручката и свещ в ръка, и прикадява всичките стаи, зимникя – с една реч всичко. Като се върни от каденето жената, сядат на трапезата и захващат да ядат. Когато се наядат всички, стават, исчита се молитва „Достойно есть…“ и „Молитвами…“ и софрата се дига исцяло, без са се махне нещо от нея и се слага на страна.

Сутринта отиват всички на църква; само слугинята остава, ако има слугиня /в Трявна момичетата не ходят на черкова, освен когато ще се комкуват /причестяват//. Като пусни църквата, връщат се всички у дома си и сядат на снощи дигнатата софра и ядат останалите огриски от вечерта. Като похапнат малко от снощната постна гозба, Бащата става, зема един дълъг прът, нарочно за това приготвен, пъха го в куминя и ръгва попа с думите: „Хайде много здрави, попе, и догодина с здравие!“. До това време, с.р., доде не се ръгне попа, никой не смее да се облажи. Докато бащата „ръга попа“, майката раздига паниците от снощната софра и изново нарежда софрата за ядене. На Коледа се отговява с пиле-чорба, а не със свинско, след чорбата се слага кървавицата, след нея яхния, направена от сладкий кокал /кокал и хрущял, който съединява ребрата/, и най-после кибап – от меките рибици.

Щом се отговее на Коледа и тръгва Караконжо. Караконжо ходи нощем до Бъдни вечер срещу Сурваки. Караконжо гони хората нощем и когато хвани въсяда го и го кара да го носи цяла нощ, доде попеят петлите. Децата да не ядат много свинско, особено тлъстата кървавица…, плашат ги с Караконжа. 

 

Из ръкописа "История на Трявна" на Христо Н. Даскалов (1843-1917 г.), чийто оригинал се съхранява във фонда на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, а негово дигитално копие пази и Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна

 

* Снимката е илюстративна

"Бъдни вечер", худ. Патрики Сандев (1881-1959)