Въплътената любов на Бог към човека

Рождество Христово е един от най-почитаните празници сред християните. Това е ден, в който празнуваме рождението по плът на Нашия Спасител - Господ Иисус Христос, денят в който Бог показва и доказва Неговата истинска любов към нас хората. Рядко се замисляме защо всъщност е необходимо това въплъщение на Господ.

За да намерим отговора на този въпрос, е необходимо да се върнем към старозаветните текстове за сътворението на света и по конкретно към момента, в който нашите прародители Адам и Ева, нарувашат Божията заповед, да не ядат от плодовете на дървото за познаване на добро и зло. Именно това непослушание на предците ни, е известно като първородния грях, поради две причини - първо това е първият грях след сътворението на света и второ - след него последствията за човека са - появата на смъртта, кожените дрехи (тялото ни), а след това неспазване на Божията повеля, всеки човек се ражда с този грях, всички старозаветни праведници, независимо от техния живот, са пребивавали в ада, докато не идва чаканият Месия, Изкупителят на този първороден грях. Това е и началото на домостроителния план на Бога за спасението на човека.

В днешно време, не знам дали поради забързаността на ежедневието ни, или поради някаква друга причина, сме отвикнали да си пропомняме, или да търсим първопричината за дадения празник, т.е. пълнежа, смисъла, съдържанието на празника. Имам чувството, че чакаме празника, не да го почетем истински, а по скоро да го свържем с трапезата, с време за почивка, да си кажем обичайните пожелания и да си продължим по своему.

Не случайно преди голям християнски празник като Рождество, Възкресение, Преображение, Успение Богородично има отреден пост. Постът не е време, в което да се оттървем от някой ненужен килограм... Не, времето на поста, е време за една трезва равносметка - какво сме, или какво не сме направили, какво може да променим в себе си, за да станем наистина христови последователи не само на думи, но и на дела.

Така, че нека на Рождество Христово наистина да влезем в радостта на празника като помислим, защо Господ ни изпраща такива тежки изпитания, не е ли, защото лека полека изгубваме любовта помежду си, не е ли, защото на думи сме едни, а на дела други...

Нека не сме добри и човечни само покрай празниците, но и в ежедневието си и да помним думите на Спасителя:

"По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду ви." (Йоан.13:35).

 

Отец Николай Николаев

Икона „Рождество Христово“, нач. на XIX в.,

Захариевска фамилия, ИМ – Попово

/Иконата е публикувана в книгата на Люба Цанева

„Зографи от Трявна“ /2013 г.//