Развитието на тревненската индустрия в началото на 20 век. Кратки щрихи

В поредица от публикации ще ви разкажа за развитието на тревненската индустрия в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Статиите излизат на страниците на „Общински вестник „Трявна“, в рубриката „Индустриална Трявна“ /1938-1940 г./, чийто автор е редакторът на изданието Богомил Даскалов. Необяснимо защо, в поредицата е пропусната механотехническата работилница на Борис Павлов /1929 г./, която поставя началото на Тревненското машиностроене, затова ще Ви разкажа накратко и за началото на този ключов отрасъл от стопанския живот на Трявна.

Преди това обаче, ще се запознаем с обобщената картина на тогавашната икономическа действителност, а през следващите дни ще се спрем по-детайлно на повечето от значимите за времето си фабрики, работилници, които определят стопанския облик на Трявна в началото на миналия век…

 

Развитието на тревненската индустрия в началото на 20 век. Кратки щрихи

 

Освобождението през 1878 г. е свързано с няколко промени за Трявна. Независимо от гражданското самочувствие – както го определя проф. прот. Иван Гошев, дотогава Трявна е село, а малките селища из Балкана са от колибарски тип.

С навлизането на европейските стоки и модерността в производството в края на 19 и началото на 20 в. тревненските занаятчии все по-трудно успяват да продават своите изделия. Предприемчиви и инициативни тревненци усещат новите тенденции и бързо усвояват европейските модели, материали, технологии. Една след друга никнат фабрики и производства, които за години напред ще определят стопанския живот в града.

През 1883 г. се създава фабриката за вълнен текстил „Александър I“ на Георги Тодоров и Сие. Негови съдружници са Димитър Златев, Тихол Бончев, Бончо Тихолов и Тотю Киселов. След кризата през 1896 г. остава само фабриката на Димитър Златев. През 1902 г. той събира машините от фалиралите фабрики и ги монтира в новата фабрика „Св. Георги“, която след 1910 г. се разраства, построяват се нови сгради. Открива се АД „Памучна прежда“. Необходимата за производството електроенергия се осигурява от АД „Бедек“, основано през 1931 г. Първоначално с конски впряг, а по-късно с теснолинейката от гарата, въглищата се карали до централата.

През 1924 г. от тревненското държавно столарско училище излиза първият випуск младежи-специалисти в мебелното производство. Две години по-късно, през 1926 г., в един от общинските дюкяни Тома Камбуров отваря столарска работилница. По-късно тя прераства в АД „Тома Камбуров и синове“, което вече се помещава в собствена работилница с машинно отделение. Изработва мебели във възрожденски стил, украсени с дърворезба, които получават редица отличия от изложби в България и чужбина. След национализацията, през 1947 г., това предприятие прераства в мебелен завод „Изкуство“, едно от първите в страната, работещо мебели за износ.

През 1929 г. завършилият техническо училище в Габрово Борис Павлов създава малка машиноремонтна работилница. Създадена за поддръжка на машини и земеделска техника, след национализацията от 1947 г., тя прераства в машиностроителен завод „Иван Йонков“.

През 1937 г. се основава, като събирателно дружество, предприятие за производство на памучен и копринен трикотаж „Лотос“. С производството на вигонна прежда се занимават ООД „Вретено“, създадено през 1945 г., и ООД „Лебед“ – Трявна, създадено през 1937 г. През 1945 г. е създадено и ООД „Св. Анна“ за производство на вълнен и памучен трикотаж.

През 1876 г. Стефан Кънчев, внук на чорбаджи Генко от Даскаловата фамилия, създава занаятчийската работилница за производство на шнурове, кантове, екселбанти и др. През 1936 г. работилницата се трансформира във фабрика за копринени платове „Кънчо Ст. Кънчев“ АД. Съществува до национализацията през 1947 г., оборудвана с френски и швейцарски машини.

За поминъка на населението в града и околностите, особено място заемат овощарството и пчеларството. Държава и Община полагат големи грижи за развитието им. В резултат на успешните стъпки през 20-те – 30-те години на 20 в. от Трявна и района вече се изнасят големи количества сурови и преработени плодове. Създават се предприятията „Плод“, „Тиви“, „Сидра“, които преработват плодове за износ.

 

Из албума „Трявна“ по проект „Трявна – градът, в който се ражда красота“ на ИК „Парнас“, 2014 г.

Богомил Даскалов
Снимка: ОДА - Габрово

Техническата работилница на Борис Павлов Хаджисемков, 
която поставя началото на Тревненското машиностроене