Празниците на еснафските организации в Трявна се радвали на особена почит и тържественост

Наред с календарните семейни празници, занаятчийският характер на Трявна определя и таченето на много светци като покровители на занаятите. Дните се отбелязвали с особена тържественост от еснафските организации. Христо Даскалов (1843-1917 г.) е лаконичен, но точен в предаването на същността на тези празници: „В този ден… правят (в случая ковачите) коливо (варено жито), събират се на лонжа и гуляят…“. Задължителен момент било отслужването на литургия в църквата с необходимите за случая коливо (жито), хляб, вино, даряването на средства или изписване на икона за църквата. Наред с молебена за здраве на занаятчиите и техните семейства се отслужва и панихида за починалите през годината занаятчии от еснафа. Следвала голяма лонджа – общо събрание на занаятчийската организация за избор на устабашия и помощниците му, проверка на еснафската каса, произвеждането на нови майстори. Терзийският еснаф в Трявна си доизкарал стая и се събирал на лонджа в сградата на училището. Празнувал на деня на Три светители, който до средата на XIX век бил и училищен празник. Последната весела част се превръщала в празник на цялото селище. Така на Илинден всички тревненци излизали на сириан по бахчиите, за да се веселят до среднощ. Атанасовден – 18 януари, е патронен празник на ковачите – балтажии и налбанти празнуват отделно. Три светители – 30 януари, отбелязват като свой празник терзиите (трите светители носели одежди, каквито шиели терзиите). Гергьовден – 23 април, се празнувал от овчарите (може би, защото едно от предположенията е, че първообраз на тревненската резба е овчарската) и това е празника на майсторите – резбари. Илинден – 20 юли, е празник на кожухарите. Св. Апостол Тома – 6 октомври, се смята за покровител на дюлгерите. На Св. Лука – 18 октомври, празнуват зографите. Тържествено се отбелязвал и Димитровден, защото тогава приключвали договорите за работа на много от тревненските майстори-строители, резбари, зографи, и те се прибирали по домовете си от странство. Димитровден се отбелязвал като празник на всички занаятчии. На Св. Спиридон – 12 декември, празнуват чехлари, куюмджии (златари) и грънчари.

Някога на хаджилък (за Божи гроб) тръгвали в деня на Св. Пантелей (27 юли), считан за покровител на пътниците – Пантелей Пътник.

Според Христо Даскалов в Трявна ставали 6 събора - на Архангеловден, Тодоровден, Никулден, Илинден, Малка и Голяма Богородица. Своя църква (събор), черковище имало и всяко селище в района.

 

Из доклада на Даниела Тодорова – Дабкова - „Трявна на страниците на Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, публикуван в сборника „Народна култура на балканджиите“, том. 8 на АЕК „Етър“, 2010 г.