Как се защитава майсторлък. Част V

Намаляващата работа на занаятчиите в резултат на по-малки изисквания и по-малки възможности за художествената украса на храмовете, са част от причините за замирането на някои от занаятите. В някои случаи занаятът се явява допълнително занимание. За това говорят събраните в началото на ХХ век от арх. Георги Козаров, руския учен Т. Шмид, тревненците Дабко Уста Генчев и Никола Чушков, а по-късно от Асен Василиев сведения за занаятчиии. За променената организация на работата в началото на ХХ век Г. Козаров пише: „До преди Освобождението тия занаяти, особено резбарството, бяха стигнали до голямо съвършенство, но кризата, която сполетя всички наши занаяти, не закъсня да се яви и тук. Дошло беше време, дето старовремските еснафи да преклонят глава пред новите обществени наредби. Във всички градове, дето съществуваха резбарски, иконописки и други еснафи, тия изчезнаха. Ръчната работа отстъпи на машината; евтиното изтика скъпото; чуждото замести народното... Селяните /колибарите/ гледат на тия занаяти като на второстепенен доход; те работят само през свободното си време... Майсторите работят много евтино: селски темпла със свой материал и алиат правят за 18-20 наполеона, а за градските искат още повече. За пазарлъка майсторът приготвя план – рисунка за темплото, по която се пазарят. Главните поръчки се извършуват направо у видните тревненски майстори и те при усилена работа раздават по-маловажните неща за работа у колибарите. Тревненските майстори работят най-вече темпла, амвони, владишки тронове, иконостаси, кръстове и пр. За работене предпочитат сухо дърво без чепове, което не се пука и лесно се дълбае. Майсторите употребяват най-често орех, явор и дива леска /ела/.”

Правейки проучвания на старините в България през 1909 г., руският учен Т. Шмид пише доклад до Министерството на народната просвета. В Трявна той заварва 2-3 зографи и нито един марангоз, защото последният Генчо Петров се бил преселил в Търново. За изкуството в Трявна пише: „Агонията на тревненското изкуство започнала от 20-те години на 19 век – майсторите... почнали да подражават на всевъзможни западноевропейски образци и създали оня стил, о който зографите се придържат и до днес.” „У предяда живо чувство, у правнука занаятчийски навик; прадядото твори в пределите на художественото предание, правнукът, който се е отрекъл на преданието, робски копира лош чужд образец; прадядото е създал славата на тревненското изкуство, правнукът я погребва.”

Стига се и до такава ситуация: във в. „Тревненско ехо”, бр. 25/ 11.11.1929 г., стр. 2, обява информира, че всеки може да си поръча дърворезба при резбаря Тотю Славков. „Той е учил дърворезба при Генчо Марангозов, има разнообразни скици с дърворезба, работа акуратна, за цена ще се споразумеят...”. Обявата е публикувана в няколко поредни броя.

Ето и разказа на Никола Чушков: За написването на настоящето ми изложение аз бях принуден да използвам паметните бележки само на последните зографи Митю Цонев от фамилията Витановци и Иванчо Кънчев от фамилията Захариевци... „След смъртта на тия зографи, останали единствени да работят в град Трявна, зографството замира в тоя град... Резбарството пък е замряло преди 15-20 години, откогато останалите последни резбари Генчо Петров Генчев и Иван Колев Касито се преселиха, първият в София, дето и почина, ...вторият още жив продължава да работи резбите си в новото си местожителство /с. Асеново, Горнооряховско/.

Промените след Освобождението допускат упражняването на занаят от вече утвърдилите се с годините майстори, независимо, че нямат специално за целта образование. Дълги години, както показват документите, те продължават да работят по привичния им начин -  изработването на макет на сградата, чертаенето на планове, разработването на проекти по установения в практиката им начин. Утвърдилото се име на добър майстор продължава да бъде критерий при избора на изпълнител на обществени строежи и в началото на ХХ век. В практиката обаче постепенно се налагат дипломираните инженери и архитекти.

Материалът нe претендира за изчерпателност на посочените документи и архивни материали по темата.

 

Даниела Тодорова – Дабкова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна