Как се защитава майсторлък. Част IV

Сключването на договор за възлагане на работа на зограф е предшествано от предварителна проверка на уменията. В много случаи зографът трябвало при всяка нова поръчка да доказва майсторството си. В запазено Свидетелство от 1895 г. на  Витан Николов,  живописец от Трявна, издадено от Софийската митрополия, е записано: „Представителя на настоящето Витан Николов... представи в митрополията ни един образец на свойто художество, който прегледахме и одобрихме. На това основание му се разрешава да изписва новостроящите се църкви и нужните за тях икони.” И макар, че е получил разрешение за работа в Софийска митрополия, през 1896 г. той отново трябва да се доказва като майстор. На 28 юли 1896 г. , съгласно подписано Условие, зографът се задължава да нарисува за 330 лв. 4 икони за църквата в с. Враждебна. Ако иконите се приемат от Софийската митрополия, ще бъдат заплатени на зографа, в противен случай материалите и работата остават за негова сметка. На подобно изпитание зографът е подложен през 1904 г. Съгласно издаденото му Удостоверение № 1848 / 5 май 1904 г. от Варненско - Преславския епархийски духовен съвет, след като представената в Митрополията икона, рисувана от зографа, е одобрена, разрешава му се да работи иконите в църквите на епархията.

Още няколко примера за предварителна подготовка при договаряне на работа – във фонда на Специализирания музей се пазят проекти на надгробни паметници, дялани от камък, изработени през 1903 г. от Недялко Ганчев, строител и резбар, и от Генчо П. Марангозов  на 18.01.1906 г. Вероятно близките на починалия Алекса Ангелов са се обърнали към Н. Ганчев, който е разработил проекти за два паметника, единият от които е бил избран и направен. До проекта на реализирания паметник е написано „с условие на 180 лв”. И двата проекта са подписани „Рука Недялко Ганчев”. „Условие между Недялко Ганчев от колиби Генчовци и Христо Новаков и Ганчу Петров от същите колиби, сключено през април 1903 г.” в архива на Етнографския музей  представя майстора като възложител за направата на кула/къща/ на чешма. След като се описва как трябва да изглежда и материала, от който трябва да се изработи, от двамата майстори се иска до 25 май да представят „образец/скица”.

Също във фонда на музея се пази проект на джамал, изработен от Илия Припеков, чието майсторско свидетелство е за сградостроителство. Получил вероятно поръчка, майсторът и начертал в обем, и оразмерил джамала, за да представи проекта на клиента и по него да се договорят за работата, времето и възнаграждението. Около чертежа има изчисления, правени от майстора.

Като доказателство за уменията и коректността на майсторите били удостоверенията, издавани от църковни настоятелства, общини. Ще дам няколко примера. Запазено свидетелсво от 1896 г., издадено от Бахрешкото селско общинско управление, удостоверява , че „г-н Цаню Койчев от к. Рашевите е честен, благонадежден и способен да постороява разни постройки, без да има нужда да се управлява от друго лице... Свидетелството трябва да послужи когато трябва и е скрепено с печата и подписа на Бахрешкия кмет”. В архива на Етнографския музей се пазят Контракт и Удостоверение, издадено на Недялко Ганчев от Радиненското църковно настоятелство съвместно с общинското управление. Контрактът е от 12.03.1896 г. В него е описана възложената от църковното настоятелство работа на Недялко Ганчев. С Удостоверението от 24.02.1898 г. църковното настоятелство и Радиненското общинско управление един вид препоръчват майстора, който си е „свършил работата в определеното според условието време и няма никакви забележки...”. Удостоверения от архива на Никола и Иван Касеви гарантират за качеството на тяхната работа. Едното е от 1910 г., издадено от църковното настоятелство в с. Палици, Дряновско, че Никола Касев е построил през 1898 г. църква „със здрави основи”; другото е от църковно настоятелство в с. Йовковци , че иконостасът е с „изящен марангоз и много чиста изработка за което останахме твърде благодарни”. Настоятелството на храма „Св. Св. Кирил и Методий” в София издава Свидетелство от 23.05.1909 г. на „резбаря-марангоз от Трявна Генчо Марангозов в удостоверение на това, че съгласно поемните условия и сключения контракт от 12.01.1908 г..., че горепоменатия резбар свърши работата навреме и с една извънредна точност и вещност на работата /направата на един иконостас „темно” от орехови дъски за 12 000 лв./... при освещаването на храма на 10.05. 1909 г. получи Височайшето възхваление от Негово Величество Царя”. Запазено е такова свидетелство № 26/21.04.1912 г., издадено от църковното настоятелство на с. Габарево, Казанлъшко на Петко Нейков Ковачев от с. Късовци като уверение, че „същия е изкарал храма „Св. Георги” с. Габарево и резбата на същия храм. Удостоверява се, че може да поеме поръчки и за по-голяма сума”. С Удостоверение № 23/5.06.1936 г. „Гара Кричимското църковно настоятелство Пловдивска околия удостоверява, че Тотю Славков, майстор-резбар от с. Раданци... изработи за новостроящата се църква в гарата иконостас и архиерейски трон „с художествено изработена резба по източно православен стил. Настоятелството... го препоръчва на всички църковни настоятелства в царството за голям майстор по този бранш. Освен това г-н Тотю Славков като човек е работлив, точен, добросъвестен и честен...От благодарност настоятелството му дава настоящото удостоверение да му послужи за реклама”.

 

(Следва)

 

Даниела Тодорова – Дабкова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна

Църква "Св. Георги" село Гъбарево

Иконостас на църквата "Св. Георги" в село Гъбарево