Как се защитава майсторлък. Част III

В дърворезбата традицията е резбарят да въплъти идеите си в рисунка на дърворезбените мотиви. Тези рисунки са известни като „изводи”, „копирки”, „теркове”. Изработването на проектите за дърворезба е творчески процес, който оформя стил при всеки резбар. Предпочитани от него мотиви, разработени по специфичен за него начин, се откриват в различните проекти. Съчетанието и разпределението на мотивите във всеки отделен проект на майстора са различни и съобразени с мястото. В дърворезбата на тревненци се откриват много общи мотиви, но творческото им преработване през погледа на отделния резбар е различно. Открива се и друг процес – използване на чужди проекти. При изработването на по-мащабни проекти – иконостаси например, резбарските умения не са достатъчни. Майсторът трябва да намери конструктивно решение за иконостаса, съобразено с конкретното място. Така съчетава функциите на проектант, конструктор, декоратор, изпълнител. През 70-те години на ХIХ век в големите български градове се изграждат източноправославни храмове с все по-големи вътрешни пространства - дължина до 30 метра, ширина повече от 15 метра. Това налага иконостасните прегради да са с все по-големи размери, детайлите се уедряват, за да съответстват на архитектурните елементи на храма.

Примери от различно време потвърждават практиката на предварителното представяне в графичен вид на иконостас, владишки трон, амвон и т.н. Константин Иречек разказва при посещението си в Котел за показани му „ръкописен план на черквата „Св. Св. Петър и Павел” /1834 г./ и чист чертеж на темплото с украшенията по него”. По стари сведения църквата е строена от Димитър Сергьов, там работи и резбарят Димитър Дойковчето съвсем „младо момче”. Сведението идва да покаже, че изработването на план на сградата и проект на иконостаса се прилага още в началото на ХIХ век. При посещението си в Трявна през 1871 г. Феликс Каниц разказва за тревненския резбар Константин Витанов: „Попът посегна към дебел прашен свитък хартия, опрян в един ъгъл на стаята, и разви лист по лист стари пергаменти, ивици с различна ширина и дължина, на които бяха нарисувани с дебели контурни линии орнаменти, гирлянди от плодове, цветя, листи, животински фигури и т.н. – Вижте, господине, тези стари хартии са от баща ми, а тези, новите... са мое изобретение, тук са и няколко от ръката на сина ми...”. В самия край на XIX век Г. Козаров посещава последната, останала в Трявна, резбарска работилница на Генчо Марангозов. За него той пише: „за пазарлъка майсторът приготвя план – рисунка за темплото, по която се пазарят”; „скиците сам си приготвяше, па и сам ги дълбаеше...той ми показа три негови собствени плана-рисунки на темпла, приготвени по поръчка на разни църкви по Българско. Едното било наречено за плевенската църква, ала не бил честит да се прослави с него: плевенци предпочели по-евтиното... и трите плана бяха работени като детайли в мярка от човек, който всичкото си образование бе получил само в основното училище”. На Козаров му прави впечатление, че плановете на темплата „се различават твърде много едни от други... чуден е само начинът на перспективното представяне на двата плана...” Такива планове на Генчо Петров и Генчо Новаков публикува Димитър Друмев. Асен Василиев, при посещението си в дома на Недялко Ганчев, строител и резбар от с. Генчовци, вижда проекти на иконостаси, владишки тронове, малки иконостаси, колони и др. Проектите са били представяни на църковните настоятелства в селищата, за които са подготвени, и носят подписите на настоятелите, а някои са датирани - 1895 г., 1905 г. Има запазени проекти за дърворезба - иконостас и владишки тронове, от Никола Касев и неговия син Иван Касев; от Петко и Цаню Нейкови.

 

(Следва)

 

Даниела Тодорова – Дабкова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна

Поп Кою Витанов