Как се защитава майсторлък. Част II

Дълго време била в сила и практиката градежите да са образец за майсторството на строителя. „Докато бил млад и неопитен Уста Генчо Кънев сам търсел работа, но след като построил 3-4 църкви, хората започнали сами да го търсят”, разказва неговият син Дабко Уста Генчев. „Вземайки предвид, че за Уста Генча имало добри отзиви, че като „архитект” държал видно място” габровци му възложили постройката на църквата „Св. Богородица”. През 1865 г. те сключили с него контракт за условията за изграждането на църквата, при подписването, на който Уста Генчо представил начертан „с карандаш на обикновена бяла хартия план на църквата”. След като вече бил познат на габровци със стоежа на църквата „Св. Богородица”, на Уста Генчо Кънев било поверено продължаването на строежа на Априловската гимназия в Габрово. За целта Г. Кънев бил изпратен в Одеса „да разгледа Ришельовския лицей и по същия образец да съгради гимназията... носейки в пояс и ръце аршин, карандаш, тетрадка и пр. той направил нужните чертежи на основата и фасадата, а също и някои скици на колони, сводове, корнизи и др. На 5.03.1872 г. майсторът и габровските първенци подписали Условие за довършване на започнатото училище съгласно донесения от Одеса план. Умението да чертае такива планове Уста Генчо Кънев усвоил в Румъния /Влашко/. Разказът за това отново е на Дабко Уста Генчев: като работил в Румъния се научил от архитект – българин, който рисувал необходимите скици, чертежи и пр., да разбира на мащаби, мерки; да се ръководи от тях и дори да чертае груби детайли. През 1864 г. той за пръв път си набавил чертожни потребности и „като се прибрал зимата у дома си, започнал да си чертае едно-друго, което е необходимо за проект за здание.” „ За тая работа имал красиво столче, високо половин метър, с гладка повърхност, върху която поставял голямо правоъгълно стъкло, отгоре разстилал хартия и  нареждал чертожните принадлежности: „английски аршин, циркули и др. „Проектите си изработвал грубо, само с молив, но по мащаб. За кръгове и криви линии си служел със стъклени и фарфорови чаши, металически талерки, винени или кафени чаши, златни и сребърни пари” – така чертаел куполи и камбанарии, сводове, кобилицообразни стрехи и пр.” Използвал също метър, линия, молив. Разбирал проектите на архитекти и инженери и не срещал затруднение при изпълнението. При наемане на постройка, главно църковна сграда, Уста Генчо Кънев представял плана и изгледа на църквата, изработен от неговата ръка –„план и страничен фасад, начертан с карандаш”. Бил непълен, но давал идея за сградата. В украсата на проекта му помагал зографа Цаню Захариев, който с водни краски вапсвал плана и засенчал фасада... Тоя самоук архитект... в тенекиена кутия в дисагите носел свити на руло чертежи и други потребности . Макар че има противоречиви сведения по въпроса, приема се, че през 1885 г. Уста Генчо Кънев изработва проекта на катедралата „Св. Димитър” в гр. Видин. По това време Уста Генчо Кънев ръководи строежа на Варненската катедрала. Делегация от Видин посетила архитекта и му възложила да направи проект като на Варненската катедрала, но с 12 % по-малка постройка. Чертежите били изработени през есента и отнесени във Видин от Дабко Уста Генчев.

Един по-малко познат като строител роднина на Уста Генчо Кънев – племенникът му Генчо Ганчев, поел през 1898 г. строежа на църквата в с. Крушовица, Плевенско. Не се споменават приложени план или модел на църквата. Но в сключения между майстора, от една страна, Крушовската селска община и църковното настоятелство, от друга, Контракт /5.06.1898 г./ е записано, че майсторът се задължава да построи църква, която по градеж и устройство да повтаря църквата  в Червен бряг, построена от Генчо Кънев, с известни промени: „увеличение големината на един метър и петдесет сантиметра дължина, осемдесет сантиметра височина и т.н.”. В случая като модел се използва една готова вече постройка, макар и на друг майстор.

Племенникът на Уста Генчо Кънев - Петър Ганчев /1856-1902/, предварително правел рисунки-проекти на онова, което ще изработва. „В рисунките за камбанарии отбелязвал и камбаните, и човека, който дърпа въжето, когато бие камбаната”.

Тревненските строители от поколението от втората половина на XIX век умеят да чертаят планове, да ги разчитат и работят по тях. Варненци избират уста Генчо Кънев да извърши строежа на катедралата в гр. Варна по проекта на руския архитект Маас; уста Генчо Новаков получава доверието на общината в Търговище да довърши изграждането на камбанарията на църквата „Св. Богородица” по проекта на инж. Фурлани. Но свикнали с традиционните способи на работа, при изпълнението на чужди проекти майсторите правят своята преценка за градежа. Стига се и до конфликти - на десетилетната практика с новото поколение строителни инженери и архитекти, но с малко практически умения.

 

(Следва)

 

Даниела Тодорова – Дабкова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна

Уста Генчо Кънев