Как се защитава майсторлък. Част I

Архивни материали за творческия процес на майсторите от Тревненската художествена школа /майсторски свидетелства, договори, проекти, спомени на близки хора /открива, съхранява и публикува Асен Василиев. Част от неговия архив през 2001 г. е предаден в ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев”. Проекти, работени от тревненски майстори-резбари от XIX и началото на ХХ век, публикува Димитър Друмев. Такива материали се съхраняват в архива на ИЕФЕМ; във фонда на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна: проекти, чертежи, договори за изграждане на обществени сгради – църкви и тяхната украса, училища, камбанарии и др. Публикации продължават да изваждат от неизвестността редица документи, свързани с дейността на майсторите от Тревненската школа.

Установената още от Средновековието практика майсторското право да се защитава пред организацията на занаятчиите от съответния бранш – еснаф, руфет, продължава и през XIX век. Трявна е селище, известно със своите занаятчии. Точният брой на занаятите в Трявна едва ли някой може да установи, не са проучвани и всички  занаятчийски организации – еснафи. Разбира се майсторството, признато от съответния еснаф, е важен, но не единствен фактор при договарянето на работата от занаятчиите. Еснафът следи за качеството на използваните материали, на работата и на изделията на своите членове. През XVIII век е времето, когато тревненските майстори излизат от анонимност; иконописци, строители подписват творбите си, разчитат на качествената работа да им създаде добро име, а тази известност после да им осигури нови поръчки.

След Освобождението ролята на еснафските организации в освободените територии намалява. Но при майсторите, които работят в неосвободените още български земи, еснафите запазват регулаторната си функция. В Трявна продължават да действат еснафско сдружение, обединяващо няколко свързани занаята –„дюлгер-зидар-столар-марангоз”, еснафско сдружение на зографите. Майсторски свидетелства от края на XIX век удостоверяват вече доказани умения на майстори от Трявна и района. Две свидетелства от 1898 г., подписани от еснафския комисар на „Дюлгер. Зидар. Столар. Еснафско сдружение” в Трявна първомайстор Драгошин Марангозов, потвърждават уменията на Маньо Стайнов от с. Веленци да упражнява няколко занаята: дюлгерство, зидарство, столарство, суваджилък, и на Петко Ковачев от с. Късовци като „Дюлгер Зидар Столар  Марангозъ”. В архива на ЕИМ - гр. София се пази майсторско свидетелство на Недялко Ганчев от 14.12.1898 г. Издадено е от Дюлгер-зидарско- столар еснафско сдружение в Трявна и го признава за майстор марангоз. Документите удостоверяват, че майсторите вече са работили тези занаяти: „Заварен от закона. Да му послужи когато му стане нужда”.

През 1897 г. в България със закон е забранено проектантската дейност в строителството да се извършва от лица, които нямат завършено висше архитектурно или инженерно образование. Българските, включително тревненските първомайстори, положили усилия да се запознаят с новите тенденции в строителството – материали, конструкции, декорация и т.н. Чертаенето на планове на постройките не е новост за тях. Част от утвърдените вече първомайстори продължили да проектират като предприемачи, като узаконявали проектите си чрез авторизиране от правоспособни технически лица. Но в малките селища строителството, особено на къщи, без проект или по изработен от майстора проект, продължава.

Практиката с представяне на предварително начертан план на постройката, придружен понякога с умален модел от восък, глина, дърво, се прилага от стоителите през XIX век. Архитектон /както се подписва още през 1837 г./  Димитър Сергьов, по разказ на неговия правнук Петър Сергев се подготвял преди започването на всеки един градеж така: „Уста Димитър уговарял условията на ангажираните строежи без свидетели – отвън. Затварял се горе в „голямата соба” на своята къща и там от вощеници, които топлил на мангала, гънел скелето на постройката...Този скелет служел за юрнек /тур. образец, модел/ на сайбията и план на майстора строител...” За подобна практика разказват наследниците на Уста Георги Колев. През 1896 г. за строителството на църквата в с. Каран Върбовка, Георги Колев начертал план на сградата и напречен разрез, за да създаде общо впечатление за нейния вид. В подписания от него Контракт с черковното настоятелство в с. Каран Върбовка е записано „т. 1 – с/ Черквата ще се изработи съгласно горните условия по плана, изрисуван от същия предприемач, майстор Георги Колев, който план е подписан от двете страни;  т. 4 Изкарването на черквата по плана и по горните условия трябва да стане непременно до 26 октомврий 1896 г.” През 1902 г. Георги Колев се явил в конкуренция с инженери и архитекти на търга за строежа на камбанарията към църквата „Св. Троица” в Горна Оряховица с направен от липово пънче макет и го спечелил. В детайли разработени проекти за църкви и камбанарии на майстора-строител Георги Колев се пазят във фонда на Специализирания музей в Трявна. Някои от проектите са оразмерени, за по-добър вид са оцветени, на места с изрисувани детайли. Някои са с изписани имена на селищата, за които са направени.

 

(Следва)

Даниела Тодорова – Дабкова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна

Църква "Св. Троица" в Горна Оряховица