Законник на Тревненския кожухарски еснаф от 1872 година

В Българския исторически архив при НБКМ се съхранява богата колекция от оригинални документи, свързани с историята на Трявна през епохата на Възраждането.

Сред тях интерес представлява Законника на Кожухарския еснаф в Трявна от 1 януари 1872 г., в който са фиксирани основните положения за дейността и управлението му. Той е подписан от 12 членове на еснафския съвет, така наречените устабашии /първомайстори/. Четат се имената на едни от влиятелните и почтени тревненски кожухари като Кънчо Томчев, Христо Момчев, Христо Досев, Пенчо Армянов, Никифор Томчев.

В Законника са заложени правила, които всеки член трябвало да спазва, за да не се петни доброто име на еснафа.Те са потвърждение, както личи от текста, на установени вече  от старите майстори норми за управление на кожухарския еснаф.

Първите два члена от Законника са свързани с определяне размера на задължителната такса, т.н. кюшя, която всеки новопроизведен майстор трябвало да заплати, за да добие правото да отвори собствен дюкян. Тя представлявала част от общия капитал на еснафа. Този въпрос е бил твърде актуален, за да бъде включен в Законника, тъй като кюшята е вид мярка, с която се целяло да се спре увеличаване броя на майсторите в дадения бранш, което водело до засилване на конкуренцията. А не всеки имал възможност да заплати тази сума. Първоначално размерът се определял от професионализма и уменията на новоизлезлия майстор, затова и таксите са били различни – между 20 и 120 гроша. Според правилата, заложени в Законника, таксите започват да се изчисляват в оки восък според това дали новопроизведения майстор е кожухарски син или не е. Новото условие гласи: ”От сега за напред, който кожухарски син отслугува и са изучи добре на занаята кожухарски и излезе майстор, ще плаща в еснафската каса за называемото кюше ахчася восък две оки и половина или гроша петдесет. Който не е кожухарски син след като са изучи добре на занаята и излезе башкалия ще плаща четири оки восък или гроша осемдесет”.

Тревненските кожухари се ръководели от Лонджата – т.н.събрание на майсторите, което се свиквало на патронния празник Илинден. Според традицията начело на еснафа стоял устабашия, който водел сметките и държал еснафската каса, той свиквал общото събрание. В ръководството влизал и чаушинът, който изпълнявал нарежданията на устабашията и събирал Лонджата, а ако някой откажел да се яви, според чл. 3 от Законника се предвиждала глоба в размер на половин ока восък.

Особено се акцентува на забраната на нелоялната конкуренция и запазване на добрите взаимоотношения. Честността и професионалната помощ били качества, които всеки член на еснафа трябвало да притежава. При неспазването на тези изисквания също били налагани глоби и наказания. Член 4 от Законника гласи: ” Ако бы някой дерзне да вземе да подшива дадена и пазарена дреха на другиго от еснафа, а той придума ступанина и, че уж по ефтена и по хубава ще я направи. Такъвзи като са улови и докаже че е виноват, ще плаща според дрехата от половина ока до две оки восък”.

Правилата, залегнали в Законника са доказателство за ролята и моралната сила на еснафа. Това са правила, по които протича цялостната организация на производство в кожухарския занаят. Те предотвратяват появата на антагонизъм между отделните занаятчии, пазят професионалните им интереси, защитават ги от ударите на нелоялната конкуренция. А това е възможност за развитие и трайно присъствие на този занаят в стопанския живот на Трявна.

За периода 1843-1879 г. около 120 души не само от селището, но и от околните села се обучавали в кожухарските работилници. За тези години могат да се отбележат имената на 33 майстори. Приготвените от тях кожи и облекла задоволявали не само нуждите на местното население, но се  предлагали по панаири и изнасяли в чужбина. Впечатлен от усърдието и продуктивността на тревненските кожухари, унгарският пътешественик и етнограф Феликс Каниц пише, че произведените от тях кожи” заминавали от Балкана за Търново и оттам за Виена, където фините дами едва ли подозират, че техните кокетни ръкавици произхождат от далечния Балкан и още по-малко - колко оригинални и прости са съоръженията, върху които протича главния процес – косматата кожа да стане готова за салон”.

 

 

Лидия Горанова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна