Кратки сведения за занаятчийските еснафи

Всякой занаят е съставлявал отделен еснаф. Всякой еснаф си е имал един светия за покровител; в деня на този си покровител, еснафът се събирал на лонжа, избирал си нов Уста-башия, прегледвали сметките на еснафските пари, разглеждали някои еснафски дела и т.н. Еснафите се състояли от три вида членове: майстори, калфи и чираци. Майсторите са били всичките самостоятелни занаятчии, които са имали дукени /дюкяни/ и под ведомството им работели калфи и чираци; само те са имали право да заседават и да си дават гласа в лонжата. Никой нямал право да стане майстор, сиреч да отвори дукен и да работи самостоятелно, докато не прослужи определеното време, като чирак и калфа; до като не плати определеното количество „кюше-ахчасъ“ /пари за едно кюше в занаята/ и се признае за такъв от старите майстори. Ако някой се усмилявал да пристъпи еснафските закони, то Уста – башията му затварял дукеня и го джермел /штрафирал/ с некоя ока восък за черквата или за еснафската каса. Калфи са били тези от занаятчиите, които са вече изучили да работят добре занаята, но йоще не им се давало да кроят и да отворят отделен дукен. Чираци са били всичките ученици, които се приставяли било с хак /плата/ или без хак, за да учат занаят. Да стане чиракът майстор ето колко време трябвало да се учи. Науката се приемала с време, а не със способност: един чирак, в първата си йоще година, да научи да работи, не му давали да работи, доде не слугува определеното време. Чираците се условвали за три години без хак; в тия години, чиракът рядко пъти ще хване иглата или чукът, за да работи: той носи вода, донася хляб на момчетата, бави децата на майсторца си – с една рач, той е робът и на дукеня и на къщата. След тригодишно робувание и бой /всякой има право да бъхти чиракът/, чиракът влиза в първи хак, сиреч оставя се вече в дюкеня на работа. Пръв хак се е плащало в по-старите времена 15 гроша, но в по-подирните, в това време, когато аз бях момче, плащаха пръв хак 60 гроша за година време. Втори хак – двойно, трети хак – тройно, а от тогас чирак става вече калфа, ще каже, да стане един чирак калфа, трябва да слугува цели шест години най-малко.

Калфалъкът зависел от състоянието на калфата: ако е някой богатски син и има сирмия /имане, капитал/, отваря си дукен и захваща самостоятелно да работи, или, ако е син на некой баш-майстор също отваря дукен по-рано; но, ако е сиромах, то си остава вечно калфа.

За най-изкусни майстори са считали тези, които са държели тестир *. Тестирът е бил един вид дисертация, каквато сега държат свършващите университета, за да спечелят титла „Доктор“. Тестир се давало в големите градове, дето еснафът е по-голям. В един определен, празничен ден, събирали се всички майстори на лонжа и там тези, които искат тестир, дохождат и старите майстори им задават различни въпроси не само по занаята, но и по други неща, като гатанки, церемонии, как да се извършват, колко видове оръдия има еди кой си занаят и т.н. После оставят двама от тези, които искат тестир да се разговарят и надпират. Който издържи изпита, дава му се тестир: прогласява го чавушина /всякой еснаф си има чавушин, който е като разсилен и пандурин на еснафа/ за Уста-башия и главний Уста-башия му подава една шарена тояга, която той има право да носи. Всякой в еснафа е длъжен да му става на крака, когато го види с тоягата. Този който има тестир има право да наказва калпазаните майстори, ако им намери погрешка в работата; той можело да ги бие насред пътя и никой не го съдел.

 

* За даването на тестир съм слушал от Цаня Станев, ковач, който държал тестиря в Разград. Неговата тояга и сега се намира у сина му Стойна

 

Из ръкописа "История на Трявна" на Христо Н. Даскалов (1843-1917 г.), чийто оригинал се съхранява във фонда на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, а негово дигитално копие пази и Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна

Тефтер на кожухарския еснаф от 1843 г., СМРЗИ - Трявна. 
В архива на НБКМ в София се пази Законник на Тревненския
кожухарски еснаф от 1 януари 1872 г., в който са фиксирани
основните положения за дейността и управлението му.
Той е подписан от 12 членове на еснафския съвет, т.н. устабашии
/първомайстори/. Четат се имената на едни от влиятелните и почтени
тревненски кожухари като Кънчо Томчев, Христо Момчев,
Христо Досев, Пенчо Армянов, Никифор Томчев

Тефтер на кожухарския еснаф от 1843 г.,

СМРЗИ - Трявна

Тефтер на кожухарския еснаф
от 1843 г.,

СМРЗИ - Трявна

Тефтер на кожухарския
еснаф от 1843 г.,

СМРЗИ - Трявна

За съжаление, уставът на рез-дюлгерския еснаф в
Трявна не е запазен.За наличието на такъв еснаф
се споменава още през 1804 г. По сведения на
проф. Асен Василиев и резбаря –
краевед Цаньо Антонов, Уста Пеню Ошанеца
/ок. 1810 – 1886 г./, син на прочутия майстор
Димитър Ошанеца, се ползвал с име на
добър майстор и „организатор“,
поради което „под негова диктовка“
бил написан еснафския устав на
дюлгерите в Трявна.

Уста Пеню бил и съдия в еснафа.
Той разрешавал, без обжалване,
възникналите спорове между майсторите

Изкуствоведката Христина Милчева също споменава за
съществуването на Тревненски дюлгерски еснаф.
Нещо повече, в един свой ръкопис с работно заглавие
„Имена от българската дърворезба“ тя пише,
че майсторите от еснафа си имали и свой печат -
„Рездюлгерско братско дружество в Трявна“ и го прилага,
като илюстративен материал в книгата си
„За майсторите, цветорезците и зографите“ /1967 г., 2011 г./.
Дали този „печат“ е автентичен или по-скоро репродукция
по сведения на стари майстори, към момента не е ясно

Шивачи и мутафчии от Трявна в Деня на своя патронен празник -
Св. Три Светители,

СМРЗИ - Трявна

Прошение от терзийския тревненски еснаф
до турското правителство за издаване
на ферман за изграждане на църква,
за която са дарени 3500 гроша,
Трявна, 1863 г.

Държавен архив - Габрово