Бунтовният род на Дели Славко Уларте от Куманите

Родоначалник на рода бил Дели Славко Славков /Стари/. Дели Славко Денев /1780-1860 г./. Чиракувал у чорбаджията дядо Иван Вачев от Болярската махала на с. Куманите. Сиромашко момче, послушно и работливо. Като станал ерген за женене, дядо Иван го сватосал за една хубава куманка на име Кера. Мъчно му било на чорбаджията да се раздели с добрия си ратай Слави, пък и харесвал Кера. Дал им част от градината си да си направят къщичка и да му станат комшии с цел младото семейство да му е под ръка.

За Кера дори се пеела песен:

„Залиби Кера турчина анадолеца.

Кера го либи на шега,

турчин я либи наистина,

дорде го Кера подлъже,

подлъже още измами,

Дели Цончо го убие…“.

Славко бил як младеж, ходел разгърден, с бял калпак и нещавени цървули. Бил готов да защити всяка похитена девойка от турчин или чорбаджийски хаймана. Изучил дюлгерлъка от Стоян Болярина, с когото работил дълго време като суваджия. Който заправел къща, все гледал да я пазари със Славко, защото той бил честен и работен, с колай вдигал камъни, ма темел и плочи, ма покриви. Дядо Славко Денев /Стари/ отхранил трима сина: Деню, Славко и Колчо /Смачкания/.

Първородният ДЕНЮ /1850-1925 г./ още от малък познал сиромашията. Ходил на училище до второ отделение при даскал Бойко от с. Бучуковци. Баща му го давал да пасе овцете и говедата на Стоян Болярина и да учи дюлгерлък. Деню обичал добитъка – пасял говедата на цялата Болярска махала. Харесвали му много борбите на воловете. Имал си и любим вол – Цар, който надвивал на всички. Викал му „моят Цар Белчо“ и гледал да го напасе на най-буйната трева. Борил го със сивия вол на дяда Пеня и, когато надвиел Белчо, вола на чорбаджията, Денчо бил щастлив.

На 20 години се оженил за дъщерята на Ангел Иванов /Палича/ - Никула Ангелова. Бабалъкът му бил заможен. Единствената му дъщеря не била научена на кърска работа, но в домакинството била чистофайка и образцова. Споделяла разбиранията на съпруга си, свикнала и с немотията на свекър и свекърва. Била добродушна и трудолюбива. Като влязла в бедната къща на мъжа си, преобразила уредбата й. Донесла скъпа прикя /зестра/, подредила специално направената за нея соба с креват по градски. Никула се приобщила силно към комшийката си Васила Дабкова и често ходила у тях на приказка. Деню работил дюлгерлък със шурея си Иван Ангелов, с дядо Наню Тотев из Долна Оряховица. Като се приберели от работа по Димитровден, покрай своята работа, се залавял и с общоселската – правил чешми и селски пътища. По характер бил буен, непокорен, но справедлив. Подпомагал по-бедните вдовици от войната. Мразел чорбаджиите, които угодничели на властта и експлоатирали сиромасите. Деню и Никула имали трима сина и една дъщеря: Славко, Ангел, Колю и Кера.

Първородният им син Славко Денев Славков /1894-1975 г./ - „Славейко“, както галено го наричала майка му, бил обично, любознателно, пъргаво и послушно дете. Растял и се развивал под нежните грижи на майка си и строгия поглед на баща си. На ръст бил висок, с благия характер на майка си, винаги готов да помага на другарите си. Инициатор в игрите, особено „на война“ - копаели окопи на м. Чукара. От баща му останал спомена за борбата на вола „Цар“ и Белчо и победата над противника му чорбаджия. Организирал селските младежи в помощ на дядо си Славко при направата на Болярския кладенец и др. общоселски инициативи. Завършил четвърто отделение при учителя Досю Янков от с. Бучуковци, привързал се силно и към учителите в Куманите по-късно. Като заергенувал, заедно с Доню Петков, Гою и Деню Гергеви, правели седенки и вечеринки в куманското училище. Когато Славко отивал с баща си на пазар в Дряново и Трявна, се срещал с комунистите Боби Денчев, Бойчинов и др. от Дряново и с Никола Петков /шивач/, Никола Бъчваров и др. от Трявна. От тях получавал вестници и книги, които донасял в Куманите и раздавал за прочит. През 1922 г. заедно със свои съмишленици в селото открили клуб на партийната организация, на която по-късно Славко станал секретар. Като работник по поддръжката на ж.п. линията в Царева ливада, Славко Денев участвал в железничарската стачка, бил арестуван и задържан в полицията, където бил изтезаван, скубели мустаците му косъм по косъм, но той не издал никого. Наред с обществената си дейност, Славко се занимавал и със строителство. Работил с баща си и чичо си в Добруджанските села, в Силистра и Шуменско. При завръщането си в Куманите през късната есен, той и Деню Петков използвали селските хора и сборове за провеждането на митинги, на които говорели за „Дядо Иван“ сред младежите. Славко общувал с бедните кумански девойки, работнички в тогавашната фабрика „Св. Георги“ в Трявна. Информирал ги и ги приканвал да участват в стачки и бунтове.

В края на 1919 г. си взел за жена една девойка от Добруджа на име Величка. През 1921 г. се родил синът им Деню, а през 1923 г. семейството се изселило в Търговище, където купило стара турска къща. И бил сред активните борци срещу монархо-фашизма. Синът му Деню следвал стъпките на своя баща, що се отнася до политическите му убеждения. В марксистките кръжоци се сближил с Пенчо Кубадински и от тогава датира близкото им приятелство. Като ученик се отличил с буден ум и трудолюбие. Бил пълен отличник и изявен математик. Обичал да се рови в бащината библиотека, а баща му често криел забранените книги от страх, да не го изключат от училище. Често му казвал, че трябва да си вземе дипломата, пък тогава да прави, каквото си е намислил. След като Деню завършил гимназия, казал на баща си: „Ето ви дипломата и повече за мен не се грижете“. Станал партизанин в Омуртаго-Търговишкия отряд, заедно с Пенчо Кубадински. Баща му Славко бил жестоко изтезаван да издаде къде се крие синът му, а накрая дори изгорили къщата му. След 9 септември 1944 г. Деню станал адютант на Пенчо Кубадински по време на строителството на Хаинбоаз през 1947 г. След като се оженил, Пенчо Кубадински му станал кръстник. Дълго време Деню бил генерален директор на Тежкото машиностроене. Служил и като летец-изпитател. Починал през 1973 г. Баща му Славко Денев си отишъл от този свят три години по-рано, а майка му Величка отишла да живее при брат му Веселин в София.

Ангел Денев /1897-1968/ г. е вторият син на Деню и Никула Славкови. Изучил дюлгерлъка при баща си и чичо си. Младеж с буден ум, отрано се изявил като добър организатор в работа си. Макар, че бил с основно образование, можел да чете плановете на архитектите. Бил дружелюбен по характер, сладкодумен и вежлив. Взел за съпруга Мария - дъщерята на предприемача Иван Вачев, който му оказвал силно влияние с авторитета си. Станал му гарант за закупуването на материали, като го представил за свой доверен човек. Направил го и свой съдружник в по-големи предприятия във Варна, Толбухин /дн. Добрич/ и др. След смъртта на дядо Иван, Ангел сам става строителен предприемач. В летописната книга на църквата в с. Скорци е записано: „През 1936 г. е построена църковната камбанария на църквата Св. Димитър в с. Скорци, Тревненска община от предприемача Ангел Денев Славков от село Куманите“ Имал двама сина Деню и Иван. Почива през 1959 г., едва навършил 61 г.

Деню Ангелов бил кръстен на дядо си Деню, носил неговия характер, а и майсторлък. От малък помагал на баба си Никула в домакинството, но обичал дюлгерския чук и мистрията. Мечтаел да стане като татко си. По-късно си взел за жена девойка от Кумановци, станал заврян зет. Имали една дъщеря на име Мария Денева Коюмджиева. Родена е през 1949 г. Работила в Централен машинен институт – София, като инженер – химик.

Брат му Иван Ангелов бил будно момче, меракът му бил в техниката и книгата. Завършил механотехникума в Габрово с отличие. Работил най-дълго в ел. централа „Грамада“, където се изявил като добър организатор, отговорник по електроснабдяване, сектор Дряново-Трявна. Имал и много инициативи за подобряване на битовите условия в селата. Поддържал връзката си с Куманите и дори извършвал безплатни услуги на жителите на селото. Починал в разцвета на силите си през 1983 г.

Третият син на Деню и Никула Славкови – Колю Денев /Напалеона/ /1902-1960 г./ бил пъргаво и весело момче. Прякора си получил, когато глътнал една жълтица като малък. Учил при Стефан Марчовски от Дряново. И понеже произхождал от бедно семейство, след завършване на четвърто отделение, пасял селските овце. Усвоил дюлгерския занаят от татко си и чичо си, и най-много работил в Провадийско и Русенско. Оженил се за Мария Денева, с която имали дъщеря Надка.

Единствената дъщеря на Деню и Никула Славкови - Кера Денева /1893 г./ се омъжила за Минчо Ц. Бакалов от Бучуковци, за когото се знаело, че избягал от военна служба, като противник на монарха. Била трудолюбива селска девойка и от много малка помагала на болната си майка. Завършила четвърто отделение при даскал Досю Янков от Бучуковци. Носила характера на баба си Кера, а като пораснала станала дясната ръка на батко си Славко. Той й доверявал партийните работи. В партийния клуб й дали поръчение да работи с девойките от селото, които работели в тогавашната фабрика „Св. Георги“ в Трявна. Заедно с Минчо Бакалов от Бучуковци имали двама синове Цаню и Деню. Изселили се във Велинград, заедно с Колю Минев от Куманите. Купили си парцел и си построили вила в кв. Чепине.

Синът им, бъдещият генерал Цаню Бакалов завършил гимназия с отличие. Станал партизанин в Чепинския отряд. След 9 септември 1944 г. Цаню бил назначен за кмет в с. Цветарово. Завършил Военната академия в Москва, бил началник на Военното училище във Велико Търново. След това работи като личен състав в МНО.

Брат му Деню Бакалов бил началник на Пътно управление – Велинград.

Вторият син на дядо Славко /Стари/ и баба Кера е СЛАВКО СЛАВКОВ /1853-1925 г./ Майка му очаквала момиче, а се родило пак момче, хрисимо като момиче. Русокосо – „паламидесто“, както му викала Кера. И то като батко си Деню, отрасло по чуждите хора - ратайче. Обикнал го чорбаджията Стоян Болярина и го „изпраксал“ добър мазач-суваджия. Тръгнал с баща си по Добруджа, носил кал и вар, но майсторите забелязали, че му приляга и дувар да зида, пък и бяла работа се втурвал да прави. Станал ерген за женене, построил си къща, задомил се и се отделил от баща си. Работил дюлгерлък най-много в Провадийските и Шуменските села. Народили им се шест деца – четири момчета и две момичета. Най-големият кръстили Георги. Като изкарал войниклъка, братя Чушкови го завели в Америка за много пари. Останал там. Като ерген Славко Славков се преселил в русенско село и там се задомил. Третият син Продан Славков се застоял при татко си. Отличавал се с буден ум. Завършил четвърто отделение в Бучуковци. Искал да продължи образованието си със съседа си Колю Минев, но татко му нямал средства и го повел със себе си дюлгерин. Като се завърнел през зимата, вземал участие заедно с Колю Минев, в подготовката на вечеринки и забави от името на младежкото комунистическо дружество. Проявил се като общественик и сътрудник на братовчед си Славко Денев и дядо Петко Денев. Оженил се за дъщерята на Стоян Колев /Теглича/ - Пена Стоянова и имали двама сина: Славко Проданов и Стефан Проданов. Първият бил скромен младеж, завършил гимназия, след това следвал в школата за запасни офицери. В службата си бил отличен с много награди.

Стефан Проданов бил ученолюбив младеж, завършил военното училище „Васил Левски“ в Търново. После бил произведен в чин полковник в Плевен.

Четвъртият син – Деню Славков /1907-?/ бил ученик на учителя Стефан Марчовски от Дряново. Трудолюбив, прекалено скромен и мълчалив. Обичал математиката. Бил достоен продължител на куманските строители. Задомил се за дъщерята на предприемача Иван Вачев от Куманите – Дешка Иванова и се изселили в Царева ливада. Имали дъщеря, омъжена във Варна.

Дъщерите на Славко Славков се казвали Мита и Тота. Мита била много силна ученичка в отделенията при Стоян Марчовски в Куманското училище. С приятелката си Бонка Дабкова взели участие в работата на партийната организация, чийто клуб се помещавал в къщата на Марко Станев. Мита се омъжила за Иван… от с. Бучуковци. Живеела в Трявна с дъщеря си. Сестра й Тотка, най-малката дъщеря на Сл. Славков, била скромна девойка, добра домакиня. Омъжена била в с. Трапесковци, Габровско.

Третият син на дядо Славко Денев и баба Кера – КОЛЧО /1856-1927 г./ бил кротко и слабовато дете. Прилягала му къщната работа. Той бил отмяна на майка си Кера. Тя измолила строгия си съпруг да не го дават на чужди хора. Понеже бил дребен, приятелите му дали прякор „смачканото“. Майка му често го водила на гости у леля му Каля, сестра на баща му. Тя била омъжена за Бобчо Тодоров от Бучуковци. Каля някой и друг ден ги задържала да й помагат на хармана и на изпроводяк давала на Колчо по някое ярко и красиво петле, каквито той харесвал много. Като пораснал дворът им бил пълен с животни. Не ходел по хора и седенки. Куманските моми не го харесвали, което тревожело майка му. Най-после тя придумала една стара мома от с. Рачевци да й стане снаха. Берекет версин на уредната си съпруга, Колчо събрал дом и малко имотец. Работил като зидар, но повечето като животновъд. Родило им се дете Кера. Тя била работлива и кротка, прилежна в училище, умеела да шие и бродира възглавници и шарени черги. Омъжила се за Димитър Игнатов от с. Раданци, който станал заврян зет. Отгледали син Колю Димитров. Той завършил пети клас в Дряново. С татко си отишъл амбулантен търговец. И той, като дядо си, отглеждал животни. Бил домакин и във военното поделение край с. Войниците, съседно на Куманите.

 

Станчо Станчев

* Статията е публикувана в т. 1 на Краеведчески сборник на Музея в Трявна /1989 г./ и е изготвена по спомени на Деню Ц. Иванов, 92-годишен тогава и на потомъка на рода - Деню Ангелов, 50-годишен по онова време, и двамата от с. Куманите

Изглед от с. Куманите
Снимка - Жоро Хаджиев