Тревненски бУдил: От народа го взех, на народа го връщам!

Поглед към дарителската традиция в Трявна от
70-те години на ХХ в. до днес

Корените на една от най-ценните добродетели на българина – дарителството се крият далеч назад във вековете. Възникнала още от езически времена, традицията да се принася дар за измолване на здраве, богата реколта, в знак на почит към мъртвите, преминава и в християнската религиозна практика, вплитайки се дълбоко в душевността на нашия народ.

През епохата на Българското възраждане дарителството сякаш избухва с нови сили и се осъществява по различни пътища и в многообразни форми – издръжка на ученици и студенти, благотворителност, спомоществователство, ктиторство. С развитието на занаятите и икономическия подем се възражда и стремежът на българина към красивото, към изкуството, към творчеството.

Балканските градчета се събуждат за нов живот. Сред тях е и Трявна. „Златна“, както са я наричали, Трявна дава на България Тревненската художествена школа, обхващаща неповторими образци на строителството, дърворезбата и иконописта. Стотици са имената на майсторите строители, чиито архитектурни шедьоври будят и до днес възхита и респект. Безброй са ръцете на резбарите, внесли в тези самобитни кътчета красотата и уюта, които само дървото може да даде. Цели тревненски родове – Витановския, Захариевския, Миневския, Венковия, Минчовския и др. – предавали от поколение на поколение изкуството на иконописта, приемайки го като наследствено задължение към цялата общност.

Трявна е съхранила и до днес не само своя възрожденски облик, но и някогашния творчески дух и афинитет към изкуството. И това никак не е случайно. Благодарение на дарителския жест на десетки българи, градът се е превърнал в Музей – на традиционната тревненска къща, на иконата, на дърворезбата, на изобразителното изкуство...

Трудно е да определим кога точно във времето започва това преобразяване на града, но със сигурност можем да твърдим, че се

дължи отново на родолюбието и възрожденския дух на хора като адвоката Тотю Гъбенски, художника Иван Христов, юриста Никола Живков, скулптора Иван Колев, художниците Димитър Казаков- Нерон, акад. Румен Скорчев, внука на художника Иван Попдимитров, дарили цели колекции или отделни творби на Трявна. Благодарение на тяхната щедрост, с подкрепата на Националния дарителски фонд „13 века България“ и със съдействието на общинското ръководство, днес градът отново може да носи с достойнство името – Златна Трявна.

Един от първите дарители на града е художникът Иван Христов. Той е роден във Видин през 1900 г. Тревненец по бащина линия, правнук на знаменития летописец поп Йовчо, Иван Христов свързва завинаги живота си с Трявна. Още през 20-те години на миналия век, като млад учител, той разпалва у тревненци обичта и почитта към възрожденското наследство, бори се за съхраняване на културните ценности и полага основите на музейното дело в града. През 1960 г. Иван Христов прави първото си дарение – 10 картини, към които през 1974 г. добавя още 22. Половината картини са с тревненски мотиви, останалите – пейзажи от Несебър, Балчик, Враца, Копривщица, Елена и др. В знак на признателност, тревненци му поднасят „Славейковата награда“ и символичния ключ на града. Иван Христов е почетен гражданин на Трявна и Велико Търново. На старопрестолния град художникът дарява колекция от 20 платна, рисувани през последните му творчески години. „От народа го взех, – признава художникът – на народа го връщам! – допълва дарителят.

В прoдължeниe нa 65 гoдини, роденият през 1899 г. в Трявна адвокат Тотю Гъбенски, cъбирa кaртини, риcунки и грaфики. Прeз 1983 г. Гъбенски прaви гoлямo дaрeниe – над 450 живописни платна на рeдицa бългaрcки и чуждecтрaнни худoжници, сред които Димитър Гюдженов, Илия Петров, Никола Маринов, Петър Морозов, Борис Денев, Никола Танев и мн. др. Дарението е експонирано в Калинчевата къща, построена през 1830 г. – един от архитектурните шедьоври на града, дело на майстор Димитър Сергюв. Къщата е реставрирана с финансовата подкрепа на НДФ „13 века България“.

„Можех да имам много неща, но аз имах само едно – картините, и бях щастлив. Един ден си помислих: Какво ще стане с тях, след като

си отида от този свят? Представих си ги как ще бъдат разпилени и у мен узря решението да ги даря на моите съграждани тревненци.“ Така обяснява мотивите за своя жест един от най-големите дарители на Трявна. За съжаление, към момента на съставяне на тази статия, дарението на Тотю Гъбенски не е експонирано в галерията, носеща неговото име, а се намира във фондохранилище на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна. Периодично части от дарената колекция участват във временни изложби в Трявна и гостуват на художествени галерии в страната.

Сходна съдба има и дарението на юриста Никола Живков – богата колекция от около 1850 изложбени филателни листа, съдържаща 8014 експоната – пощенски марки, писма, картички, пликове и клейма, обединени от общата тема „История и география на България в пощенски марки“, както и 431 диапозитива, на тема „Пътуване по България до обекти, отразени в пощенските марки“.

Никола Живков е роден през 1903 г. в с. Горно Абланово, Русенско. Живял е и работил във Велико Търново, но с Трявна са свързани неговите корени по майчина линия. Този факт, а също и това, че тревненци проявяват изключителен интерес и разбиране за значението и целите на колекцията му, събирана в продължение на шест десетилетия, предопределя и неговата дарителска воля. През 1985 г. колекцията му е експонирана в сградата на Старото школо, а днес се съхранява във фондохранилището на музея, поради липса на достатъчно експозиционна площ.

На мястото на старите дарения обаче постъпват нови... Тъй както „ние си отиваме, за да освободим място на новородения... Тъй, в нашата тленност виждам толкова смисъл, колкото в смисъла на природното раждане!“ Така се ражда и Галерия „Братя Казакови“ в Трявна. Димитър Казаков - Нерон е роден на 22 юни 1933 г. в село Царски извор, Великотърновско. Учи в Художествената гимназия, където е приет като изключително дарование, а през 1965 г. завършва специалност „Графика“ в Художествената академия в София.

Димитър Казаков оставя след себе си около 15 000 живописни платна, акварели, графики, рисунки, пластики. Реализира 15 самостоятелни изложби, като най-успешната, през 1980 г., бележи

началото на голямото му признание у нас и по света. Следват десетки изложби в най-престижните галерии в Ню Йорк, Париж, Мадрид, Виена, Токио, Торонто, Атина, Базел, Люксембург. Творби на художника притежават Националният фонд за съвременно изкуство в Лувъра, музеят „Пушкин” в Москва, Императорската колекция в Токио и др.

През 1985 г. Димитър Казаков - Нерон дарява на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна над 500 творби –свои и на брат си Никола Казаков. Днес те са експонирани в сградата на Старото тревненско школо.

„Този, който иска да дари и има какво да даде, винаги ще намери някой да приеме неговия дар...“. И Трявна продължава да приема...

В Старото школо са и творбите, дарени от скулптора Иван Колев. Той е роден на 02.09.1928 г. в с. Болярско, община Тунджа. Завършва Художествената академия в София, специалност „Скулптура“ при проф. Михаил Кац. През 1979 г. представя първата си самостоятелна изложба в галерия „Райко Алексиев“ в София. През следващите години участва във всички общи художествени изложби в България и извън граница – Австрия, Франция, САЩ, Германия, Русия, Унгария, Чехия. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, Художествените галерии във Варна, Сливен, Ямбол, галерии и частни лица от Франция, Мексико, Израел. На Първия международен симпозиум за скулптури от камък в Бургас печели първа награда със скулптурата си „Тризъбец на Нептун“. Печели и награда за композицията си „Адам и Ева“ от Симпозиума в Сандански през 1983 г. Най-значителни реализации на монументалните му творби са „Кольо Фичето“ в Бяла, „Захари Зограф“ – Ямбол, „Климент Охридски“ – Преслав, „Висарион Смолянски“– Смолян, „Йоан Кукузел“ – Националната художествена галерия, „Йордан Йовков“ – Жеравна, „П. Р. Славейков“ – Трявна. Чрез Националния дарителски фонд „13 века България“ Иван Колев прави дарение от 365 свои творби – една част на Художествена галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, а другата на град Трявна.

Не е случайно и друго голямо дарение за Трявна – част от творчеството на големия художник Иван Попдимитров. Син на тревненския зограф поп Димитър Кънчев, Иван Димитров поема пътя на баща си – завършва живопис в Букурещ и специализира в

Парижката академия за изящни изкуства. Художникът излага свои творби в Големия парижки салон на изкуствата още през 1883 и 1884 г., а година по-късно организира първата след Освобождението на България самостоятелна изложба в София. Рисува над 100 портрета на известни за онова времето личности, а също и битови сцени, натюрморти, икони. За съжаление по време на бомбардировките през 1944 г. част от картините му са унищожени. През 1985 г. неговият внук Иван Вульпе дарява на Трявна живописни платна и над 80 скици с въглен и молив, репродукции, документи и вещи на своя дядо. Иван Иванов Вульпе е син на Мара Димитрова – певица, дъщерята на тревненския художник Иван Попдимитров и Иван Николаевич Вульпе – родоначалник на българската вокална школа, един от основателите на Софийския оперен театър. С дарението е уредена постоянна експозиция в сградата на Старото тревненско школо.

„Аз съм се родил вдъхновен...“. Така определя своето раждане през 1932 г. в Търговище един от нашите най-талантливи и известни съвременни художници – Румен Скорчев, като добавя: „Нося винаги със себе си, където и да пътувам, една ръждясала халка, която е халката от моята люлка, закачена в стаята, в която съм бил роден. От това можете да направите заключение колко силна може да бъде любовта на един човек към родното място, независимо къде живее, в кой край на света...“.

През 1958 г. Румен Скорчев постъпва в Художествената академия, специалност „Илюстрация“ и завършва с отличие през 1964 г. Активно сътрудничи като художник илюстратор на най-престижните издателства по това време – „Народна култура“, „Народна младеж:“, „Български писател“, „Български художник“, „Народна просвета“.

През 1973 г. специализира в областта на дълбокопечтната гравюра в Париж. От 1977 г. доцент (а от 1984 г. – професор) в Художествената академия, където ръководи ателие в специалността „Илюстрация и оформление на книгата“. Приносите на акад. Румен Скорчев в областта на изобразителното изкуство са безспорни и отдавна признати, не само в България, но и по света. Художникът участва в Националните и Общите художествени изложби в България, а от 1969 г. – в международните биеналета, триеналета и в световните изложения на графиката, рисунката и илюстрацията на книгата. Има и множество самостоятелни изложби в страната и в чужбина (около 25) – Италия, Швейцария, Австрия, Франция, Холандия, Норвегия, Германия, Словакия, Индия, Австралия, Замбия и др.

Получил е над 50 престижни награди, сред които се открояват: златен медал на Второто международно биенале на графиката в гр. Флоренция, Италия (1970), златен плакет от IV Международно биенале на илюстрацията в Братислава, Словакия (1973), големият медал от IV Международно триенале на рисунката – Вроцлав, Полша (1974), вписан е в Почетния списък „Ханс Кристиян Андерсен“ от Международния съвет по детски книги (1978), както и множество български отличия – Специалните годишни награди: „Илия Бешков“ (1979), „Борис Ангелушев“ (1972 и 1984), „Веселин Стайков“ (1974 и 1987), Първи награди от Международното биенале на графиката – Варна (1985, 1989).

Румен Скорчев е един от главните инициатори и организатори на Варненското Международно биенале на графиката (май, 1981 г.), на което той кани изтъкнати японски графици. Благодарение на познанството и близкото си приятелство с японския график Акира Куросаки, Румен Скорчев организира съвместна българо-японска графична изложба (2001), гостувала в София и в Токио с участието на 15 български художници с 225 творби, придружена с подробен каталог. През 1982 г. акад. Румен Скорчев е включен в престижния каталог WHO’S WHO IN GRAPHIC ART, посветен на 300 приложни графици от цял свят.

През юни 2015 г. акад. Румен Скорчев бе удостоен със званието „Почетен гражданин на Трявна“ за огромния му принос в развитието и популяризирането на родното изобразително изкуство в областта на графиката, илюстрацията, рисунката и живописта, световното му признание като творец, както и за ярко изявената му родова памет, намираща израз в постоянното споменаване на родното място на неговия баща – тревненското село Скорците. „Баща ми е от Трявна, братовчед на Ангел Кънчев, а аз съм горд внук на Ботев четник. Навсякъде казвам, че съм потомък на хора благородни и много честолюбиви, достолепни чак...“.

В свое интервю акад. Румен Скорчев споделя: „От дълги години галериите не могат да купуват картини. Затова дарителството е една от формите за запазване на културното ни наследство, за повишаване на националното ни самочувствие. Човек дарява, ръководен от благородни пориви, да остави свое произведение някъде, да създаде един контакт. Това е една възможност за общуване между него и едно общество, което той почита.“ – така художникът обяснява и своята вътрешна потребност да дарява.

С тези имена не се изчерпва броя на дарителите в Трявна. Би трябвало да се обърне внимание и да се отдаде дължимото и на много други родолюбиви българи – скулпторите Борислав Русинов и Златко Паунов, Димо Казасов и др., дарили поради различни мотиви и собствени убеждения най-ценното от себе си, за да го споделят, както с тревненци, така и с гостите на града. На тези хора, до голяма степен, Трявна дължи днешния си облик. Поклон пред тяхната щедрост, огромно сърце и талант.

Милена Катошева

СУ „Св. Климент Охридски“

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 4, 2015 г.