Между развързаната кесия, пестеливостта и чувството за дълг, отразени в тревненския периодичен печат 30-40 г. на ХХ в.

”Този що е дал да мълчи,

 а онзи, що е получил да говори“.

Народна мъдрост

 

Дарителството и благотворителността са част от народопсихологията на общество, съпътствайки цялостния жизнен процес на българина. Често думата „дар, дарителство“ е заменена с подобната и по значение: „благодетелство“. Последната е използвана с по-голяма тежест през времето на българското Възраждане и се определя от факта, че постъпката е със силно изразен човеколюбив характер. Независимо от различните термини, с които се определя, става дума за действие, продиктувано от хуманистични подбуди с безвъзмездна помощ и в полза на определена институция, личност, синовен дълг или действия породени от идеята за съхраняване на историческата памет на обществото. Даренията могат да бъдат парични или материални в зависимост от възможностите на дарителя и необходимостта на дарения. Дарителството като цяло не е еднопосочен процес. Понякога дарителят се оказва и обект на дарения в зависимост от политическата ситуация или обществената необходимост. Дарителят заема централно място, а постъпката му трябва да бъде разгласена от обекта на дарението.

Настоящият материал визира даренията, които тревненци правят,  представяйки ги в местния периодичен печат: вестниците „Родно огнище“, „Ехо от Трявна“, и „Общински вестник Трявна“ в периода 20-40 г. на ХХ в. Време, в което в Трявна се създават и работят фабрики, откриват се сиропиталища, професионални училища, апелира се към издигане на паметници. Даренията обхващат всички сфери на обществения, културен и просветен живот в града, а тези които  ги получават имат моралното задължение да популяризират делото на дарителите. През посочения период тревненци се включват във всички благотворителни инициативи, в зависимост от личните си възможности.

Дарения правят хора от различни социални групи. Наред с по-заможни тревненци, даряват предприемачи, свещеници, хора от интелигенцията, а твърде често и обикновени жители на Трявна, подбудени от филантропски чувства. Твърде често се среща практиката да се правят дарения, посредством църковни служби и  панихиди. Разпространена е и практиката да се правят завещания в полза на определена институция, фонд или конкретна благотворителна инициатива.

В града има няколко големи дарители, чиито дарения са широко оповестени в местния печат: Такъв е Васил Иванов Добревски. За него ни съобщава Общински в-к от 06.01.1939 г. Роден е в с. Добревци, Тревненско. Учи една година в килийно училище, след което става дюлгерски чирак. През 1888 г. е вече майстор предприемач. Строи 11 училища, 15 черкви и множество частни сгради. Прави парично дарение на църквата „Св. Георги", възлизащо на стойност 60 000 лв. за фонд "Сиропиталище", на тревненската община дарява 10 000 лв., а на  Държавното столарско училище сумата от 5 000 лв. През 1923 г. Васил Добревски кредитира доизграждането на същото с 200 000 лв.

(Общински в-к, бр. 88, 1939 г.)

В „Хрониката“ на „Общ. В-к Трявна“ от 1939 г. е записано и името на друг дарител. Макар да не е тревненец, Димитър Бъчваров от Разград, оставя своята лепта от 1000 лв. с изричното упоменаване как тази сума да бъде разпределена: 500 лв. за зимна помощ за бедни ученици, а останалите 500 лв. за ученическата трапезария към у-ще П. Р. Славейков. (Общ. в-к, бр.88 с.7)

Един от големите дарители на града е Тотю Иванов Брънеков. Търговец на восък, вълна и коприна, той на няколко пъти загубва състоянието си, но благодарение на своята прозорливост, находчивост и трудолюбие, успява да възстанови загубите си. За него Богомил Даскалов казва: „чрез пословичната си спестовност, той сполучва да засили търговията си...“. В завещанието си от 1927 г. заявява волята си да дари средства за църквата „Св. Арх. Михаил“, за училище П. Р. Славейков – 10 000 лв., за бедни – 2000 лв. Същата сума той дарява и на културното дружество в града. Финансира издаването на 1000 екземпляра от кн. „Трявна в миналото“, които, според волята му да се предадат на тревненското читалище „Напредък“.

През 1932 г. към Православното християнско братство в града се открива  фонд "Старопиталище", чието начало положено от дарението на габровската учителка Анка Тухладжиева, с дарените от нея 1000лв. За този фонд се правят множество парични дарения, инициирани както от Православното братство, така и от църковните настоятелства на двете църкви в града, призовавайки жителите му  да се включат в човеколюбивите предложения за изграждане на приют за стари хора, ученически трапезарии и др. Най крупното дарение за фонд „Старопиталище“ е направено от тревненката Вата Илиева, която дарява сумата от 100 000лв. Тревненци приемат присърце идеята за изграждане на подслон за възрастни хора, като за целта дарение прави и Коста Иванов поп Димов, който дарява 10,5 дка лозе и градина в местността "Лясков дял". За същия фонд тревненско семейство, пожелало анонимност, прави крупно дарение от 50 000 лв. Дарението е отразено на страниците на Общ. в-к от 1941 г.

През 1942 г. голямо парично дарение от 80 000 лв. прави и Онуфрий Зарзов, който се преселва в Трявна след края на първата Св. Война. Сумата е завещана на Християнското Православно братство „Покров Богородичен“ и е предвидена „…да засили фонда към братството – приют за стари“ 

За фонд „Старопиталище“  към горепосоченото вече християнско братство, Тревнененска популярна банка, отпуска 5000 лв. Същата сума банката дарява и на фондa при църквата „Св. Георги“

(Общински в-к, 1943г., с.8)

Голяма част от даренията са в изпълнение на изискване за отслужване панихида в памет на дарителя. В тревненския печат от 1938 г. и 1943г. са оповестени крупните дарения в памет на Пенка и Цаню Андрееви, Досю Грозев, Илия Димитров и др.

В четири поредни броя „Общински в-к – Трявна“, съобщава на своите читатели за щедрите дарения, които правят Цанка Стефанова Цанкова и Никола Андреев, в памет на починалите си родители и в изпълнение на тяхната последна воля. През 1938 г. техните пожертвования стават достояние на тревненци от страниците на местния вестник. Църквите „Св. Архангел Михаил“ и „Св. Вмч. Георги“ получават по  2000 лв.; същата сума получава и Женското дружество „Труд“, за бедни жители на града – 2000 лв. През 1938 г. брата и сестрата правят интересно парично дарение от 3000 лв. за фонд „Водопровод". (Общински в-к, 1938г., бр.86, 87, 88. 89). За изграждане на водопровод и канализация в селището, работата се ускорява през 1938 г., а окончателно този въпрос е решен през 1941 г.

През 1943 г. Учителският съвет при училище „П.Р. Славейков“, от страниците на вестника, изказва благодарност към наследниците на Досю Грозев за отпуснатата стипендия, която ще бъде давана всяка година на един беден ученик. (Общ. в-к, 1943 г., с.8)

През същата  година, на отслужената панихида в памет на Илия Димитров – собственик на текстилна фабрика „Св. Георги“, в града е оповестено неговото дарение, което подпомага различни институции и организации в Трявна. Трябва да се спомене и факта, че фабриканта приживе прави дарения както от свое име, така и от името на предприятието, което ръководи. Дарява на църквата „Св. Георги“, на училище „П. Р. Славейков“, на читалище „Напредък“, на Женското дружество, на Тревненската община и др. (Общ. в-к, бр.19, 1937 г., бр.83, 1938, 1943).

По отношение на дарителството много активно се включват и различни обществени институции, учреждения и дружества, а дарителството дори е залегнало в някои дружествените устави. „Дружеството за културно -икономическо повдигане на Трявна", основано през 1910 г., регламентира категориите "дарител" и "благодетел." В устава  е записано следното: „всяко лице подарило сума или вещи от 50 до 100 лв. се провъзгласява за дарител, а онези, които подаряват предмети или суми над 1000 лв. се провъзгласяват за благодетели на града."

Дружеството се включва в много културни инициативи, целящи благоустрояването на града или културно – просветното развитие на жителите му. Така например, 20-те год. на ХХ в. е време в което се разгръща широка рекламна кампания за Трявна като курортно селище. Във връзка с това „Дружеството за културно-икономическо повдигане на Трявна" финансира изработването на филм за града, който става факт през 1929 г.

Дарения правят и другите действащи дружества в града. Особено активни, даренията са около големи християнски празници, Коледа, Великден, Сирни заговезни и др. По този повод Женското дружество „Труд" организира различни мероприятия, като лотарии, коледни елхи, вечеринки и др. с благотворителна цел-събиране на средства за бедни ученички или за подпомагане на професионалното девическо образование в града. (Общ. в-к, бр. 88, 1939 г.)

През септември 1939 г. „Общински в-к" излиза с една критика към тревненския клон на БЧК, във връзка с военни действия по време на Втората Световна война - „не е достатъчно на управата на дружеството да върши само протоколна дейност, а да предприеме по-активна такава в областта на Болничното дело, санитарно и др." Месец по-късно в бр. 114 на вестника Дружеството излиза с отчет за свършената си работа и събрани парични средства, изказвайки благодарност към хората, ангажирали се с благотворителността.  (Общ. в-к, 1939 г.,бр.110, бр.114)

Дружеството на тревненци в София „Родно огнище" също не остава назад в предоставянето на помощи за своите съграждани. То дарява средства за ученическите трапезарии в града, за девическото професионално образование, като и средства за бедните свои съграждани. Тези действия са отразени на страниците на в. „Родно огнище", „Ехо от Трявна". На страниците на „Общ. в-к Трявна“ от 1941 г. е записана изпратената парична помощ от 3000 лв.

Особена активна е дейността на „Дружеството на бойците от фронта", които през целия разглеждан период апелират и инициират дейности, свързани с издигане паметник за загиналите във войните тревненци. Почти във всеки от броевете на местния периодичен печат се отправят призиви към събиране на средства за целта или се изказва благодарност към ангажираните с делото. Дружеството организира мероприятия от различно естество, които да привличат посетители и така да увеличават средствата във фонда. В бр. 59 на „Общински в-к“ дружеството обявява изнасяне вечеринка, съпроводена с битова пиеса, а средствата да отидат в по-горе споменатия фонд. Още на следващия брой 60, две седмици по-късно, се упоменава за друга вечеринка със същата цел. Многобройни са действията на дружеството в тази посока. За издигането на паметник за загиналите във войните тревненци, се ангажират и двете църкви в града. В бр. 49 на „Общ. Вестник“ е изказана благодарност към Църквата „Св. Арх. Михаил", която гласува от бюджета си за 1938 г. сумата от 1000 лв. Немалко жители на града и други населени места се включват в подпомагане фонда за издигане на паметник. А Дружеството не пропуска да изкаже своята благодарност към ангажираните с делото. За съжаление крайният резултат обаче не е реализиран.

Дарения правят и фабриките в града - текстилна фабрика „Св. Георги", копринена фабрика „Кънчо Кънчев", както и „Тревненска популярна банка" и „Тревненска търговско популярна банка". Последните правят както парични, така и предметни дарения.  През 1939 г., по случай Деня на спестовността, банките поемат инициативата за празника, организирайки сказки на подходяща тематика. Идеята вероятно е да се апелира към пестеливост и подпомагане на нуждаещите се. (Общ. в-к, бр.114. 1939 г.).

В Общински вестник от 1941 г. има поместено съобщение за дарение на Стопанското училище при Женското дружество „Труд" - „една крачна шевна машина". Тревненска търговско популярна банка през 1941 г. дарява на нуждаещите се два безплатни медицински прегледа и 100 лв. за лекарства. (Общ.в-к,1943 г., бр.163, с.8). Всички вестници в града съобщават за щедрите дарения на гореспоменатите фабрики и банките, които правят в различни сфери на обществения културен живот в града. Афиширането на подобни действия има и в известен смисъл поучителен, а понякога и назидателен характер, целейки по-голям брой граждани да се включат в подобни инициативи.

През 1938 г. фабриката „Св. Георги" дарява на Общината сумата от 4000 лв., за която изрично в бр. 50 на „Общ. вестник Трявна“, се упоменава за какво да послужи: 1000 лв. за общинските служители, участвали в потушаването на избухналия пожар, а останалите 3000 лв. „за закупуване на някои необходими прибори за пожарна охрана при общината". Тук е мястото да спомена в тази връзка и  едно частно дарение направено от тревненеца Иван Киселов, който „подарил на общината ни един кон и една кобила, на стойност повече от 20 000 лв. за нуждите на общинската пожарна охрана."

(Общ. в-к, 1941 г., бр.151, с.2).

Фабриките даряват за бедни, за ученическите трапезарии, за двете църкви „Св. Георги" и „Св Арх. Михаил", като понякога даренията се изразяват в закупуване необходими за църквата вещи или дарявайки част от продукцията си, която след като получателите продадат, могат да използват приходите по предназначение или пък да раздадат на нуждаещите се.

Многобройни през годините на страниците на вестниците са апелите за помощ към бедните. В бр. 85, на вече упоменатия  Общински вестник, редакторът му Богомил Даскалов призова: „…бъдете милосърдни, за да получите и вий милост от небето. Не правете дарованието тъй, че да бъде видено то от всички… Даденото в тъмно ще бъде възвърнато стократно на яве…“ и завършва: „Ръка що дава не оскудява“ . Факт е обаче, че тези апели и последвалите от тях действия, се появяват през месец декември преди Коледните или през пролетта, предхождайки Великденските празници. Организираните помощни акции предварително се обявяват на страниците на местния печат, изяснявайки времето и местата, които ще обходят комисиите ангажирани с целта. След като приключат тези благотворителни акции, на страниците на вестниците се публикува подробна информация за свършената работа и събрани средства. Така например след акцията, проведена на 10.12.1938 г., вестник „Общински вестник" излиза с пълен отчет за събраните дарения, които са на обща стойност 34 230 лв. от Трявна, а и съседните села. Упоменава се, че сумата е разпределена на 173 семейства, за ученическите трапезарии в града, за бедни ученици, както и за дрехи на бедните. През 1941 г. събраната зимна помощ възлиза около 26 000 лв., като по-големи дарения правят: Тревненско дружество „Родно огнище“, Текстилна фабрика „Св. Георги“, Ак. Д-во „Бедек“, и др.

(Общ.в-к., бр.144, 1941 г., 1937 г.бр. 47, 48, 49 с.4)

През 1941 г. „Общински вестник Трявна“ съобщава за „Изпълнен дълг“ на сем. Недялка и Лазар Грънчарови от Плачковци, които даряват топъл обяд за около 100 бедни деца ( бр.114, 1941 г.)

За т.н. „Сурвакнишки фондове" ни известява в-к „Ехо от Трявна", като посочва, че, целта им е чрез сурвакане от деца и от възрастни да се съберат парични средства и предмети, от които чрез продажбата им да се реализира предвидената инициатива: Направата на обществени сгради: чешми, мостове, у-ща, пътища и др. (в. „Ехо от Трявна“, бр.2, 1935 г.)

Интересен момент от живота на селището е организирането на т.н. „Ергенски балове", за които тревненци научават от страниците „Общински вестник Трявна" от 11.12.1937 г. Приходите от тези балове се предоставят за ученическите трапезарии. В края на известието е записано: „...пожелаваме им поне половината от тях идущата година да са с бъдещите си млади булки"

(Общ. в-к, бр.47,с.3 1937 г.)

Любопитен е  и факта, че тревненци даряват и с цел съхраняване на богатото културно-историческо минало на града. Запазването на произведенията на най-старата художествена школа у нас те смятат за свой дълг към поколенията. Основаната още през 1924-1925 г. музейна сбирка към Столарското училище в Трявна, през 1935 г. се дообогатява  с дарението на тревненеца Дабко Уста Генчев, син на прочутия майстор Уста Генчо Кънев, който предоставя на училищния музей при Столарското училище скици, планове и снимки на неговия баща. (Общ. в-к,1935 г.)

Тревненци много активно са включени в подобряване на културни живот в своя град. За целта през 1938 г. „Общински вестник Трявна“ съобщава за закупен прожекционен апарат на стойност 140 000 лв.,  сума, изцяло събрана от дарения на местните жители. (Общ. в-к. бр. 68,1938 г.). През 1943 г. за направата на театрален салон  към читалището, тревненци даряват акциите си от АД „България“.  Събрани са над 185 000 лв. (Общ. в-к. ,бр.163, 1943 г.).

Въпреки трудният и тежък живот, който съпътства ежедневието на българина 30-40 г. ХХв, хората винаги проявяват съчувствие и състрадателност към ближния. Водени от различни съображения, те даряват част от притежанието си на нуждаещите се. Даренията са продиктувани от строго индивидуални причини, според възможностите или породени от чувство за дълг към ближния или населеното място. Независимо от подбудите дарението винаги носи обществена полза, подпомагайки развитието на селището и добруването на неговите жители.

 

Д-р Ирина Димитрова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна