Мините след 9 септември 1944 година. Част IX

С политическата промяна идва правителството на Отечествения фронт с ръководещата роля на БКП. Големият ентусиазъм е съпътстван с големи икономически трудности. Отрицателно е отношението към собствениците и закрепостеното положение на граждански мобилизираните миньори. Дисциплината отслабва. Увеличават се отсъствията, добивът спада. С инфлацията се влошава и заплащането. Техническият контрол се осъществява от държавата чрез Дирекция природни богатства.

За насърчение на майстор-копачите при редовност се заплащат допълнително по 1200 лв. на месец, на помощник-копачите по 800 лв., но това не дава очакваните резултати. През 1944/45 г. на работа са приети 66 миньори. В резултат на следвоенните трудности, през 1945 г. са произведени само 16 940 тона въглища. От тях за БДЖ са 1193 тона, за индустрията – 7118 тона, за съветския дунавски флот и за други нужди. Производствената стойност на тон въглища е 2986 лв., в костуемата – 4570 лв.

Към мините се създават организации на Отечествения фронт. Александър Наумов става представител на ОФ комитет към мините на ОРПС. Те работят за подобряване на дисциплината, насърчават съревнование за повишаване на производството.

През лятото на 1945 г. се приема закон, с който подземните богатства стават държавна собственост. Заговорва се за изкупуване на мините от държавата. Изкупени са само 95 000 акции на френски собственици с тютюн. Това се отразява върху собствениците, които не правят нищо за подобряване условията на работа и увеличаване на производството. В тази обстановка през 1945 г. работят 858 миньори. Подземните са 406. В транспорта са заети 241, на комините – 116, в надзора – 34. Другият персонал е 130 души. Започва увеличаване на административния и непроизводствен персонал.

С Указ 47 от 28 юни 1947 г. ВНС решава мините да бъдат изкупени. Само от БАМД „Бъдаще“ предстои да се изкупят 395 000 акции от общо 600 000. С национализацията на индустрията и мините, с Указ 48 от 23 декември 1947 г. до изплащане не се стига. Национализирани са Коксови пещи и мините „Бъдаще“, „Лев“, „Царица Елеонора“, „Бор“ и др. Национализацията става изненадващо тайно в края на годината преди приключване на годишните сметки. Ръководи се от БКП – Дряново. Става в 11 ч. на 23 декември от тричленки в състав: директор, комендант и член. Пълномощник на БКП за Плачковци и мините е Иван Караиванов, родом от Керека. Най-голямата мина „Бъдаще“ е национализирана от Генчо Дончев Белчев от с. Станчев хан – директор и Иван Ст. Караиванов – комендант. При национализацията на Коксови пещи Харалан Петров Николов става директор и Иван В. Кефирев – комендант. Мините на Кръстец – „Лев“, „Царица Елеонора“, „Извора“ и „Бор“ са национализирани от Илия Хр. Цанев от Йововци – директор и Георги Ст. Павлов – комендант. В резултат на национализацията се създават държавни мини „Бъдаще“ в Гръбчево, държавни Коксови пещи в Плачковци и държавни мини „Лев“ на Кръстец *. Те са към обединение „Балканбас“ в Твърдица. Мините запазват самостоятелност като производствени юридически единици до 1959 г., когато се създава ДМП „Балканбас“ – Сливен. Дотогава има много промени. През 1949 г. се създава управление „Въглища“ към Министерството на индустрията с управление в Сливен. То има широки пълномощия да решава проблемите на мините в територията от Плачковци до Сливен, които са свързани с проучването, разработката, модернизацията, механизацията, битовото и санитарното обслужване. От 1945 до 1955 г. се уточняват запасите от въглища. През този период става обединяване на Коксови пещи с мините, закриване на мини „Бъдаще“, поради изчерпване на въглищата, превръщане на мините в цехове. През 1952 г. директор на мина „Лев“ е Ангел Колев. Работят рудниците: Оградата, Каролина, Козарна. Поради влагата от 1956/57 г. се въвежда брезентово облекло. Бензиновите лампи се заместват с електрически захранвани, с акумулатори. Електрифицират се галериите. Въвежда се водно биене против силикоза, каски за главите и маски против праха. Доставят се рудоподземни машини, електровози, хаспели. Производството се извозва с хоризонтални електровозни бремзберги.

С административната реформа през 1959 г. управление „Въглища“ е закрито. Създава се ДМП „Балканбас“ в Сливен – мините стават рудници, а рудниците – участъци. Въглищата в района на Плачковци са на изчерпване и производството намалява. Мина „Бъдаще“ се закрива през 1962 г., а Коксови пещи през 1963 г. Остава да работи само мина „Лев“ на Кръстец. Известно време има открит рудник в мина „Извора“.

Плачковци престава да бъде миньорски център

Подобрява се подземното строителство, производствените процеси се механизират и електрифицират. Внедряват се нови рудоподземни машини, транспортьори, хаспели, електровози. Въвежда се 6-часов работен ден, осигурява се противосиликозна храна. Създава се група за измерване на газа гризу. Заплатите се увеличават през 1960, 1966, 1973 г. В миньорското селище Кръстец са изградени баня, съблекални, столова, детска градина, медицинско и стоматологично обслужване. През 1963 г. в Плачковци е построен жилищен блок с 23 апартамента за миньорите.

Така за повече от едно столетие каменните въглища създават поминък не само за хората от този край, но и на много от други райони на страната. Благодарение на въглищата се създават ТЕЦ „Бедек“, Коксови пещи, прокарва се Презбалканската жп линия. На тях се дължи бързото икономическо развитие на Плачковци и превръщането му от колиби в село и град. Мините се разработват от чужди банки и дружества – главно френски капитали и малко акционери от София и Търговската банка. Малките мини на Кръстец и Мъхченица са на търновци, габровци и старозагорци.

Много успешна е 1956 г. С трудови отличия са наградени първенците Трифон Гавазов, Георги Дамянов, Христо Тодоров, Бончо Енев и младежката бригада на Христо Божков, в която са – Пламен Ангелов, Георги Чопов и Марин Исаев.

 

Димо Тодоров

Из книгата му „50 години Плачковци – град“, 2019 г.

 

*А ето какво сочи справката от Държавен архив – Габрово:

Създава се през 1923 г. като командитно дружество „Никола х. Славчев” – Велико Търново – каменовъглена мина „Лев” – гара Кръстец за добив на черни каменни въглища. През 1929 г. се трансформира в Каменовъглена мина „Лев” АД – Велико Търново, а през 1947 г. се национализира. Заедно с национализираните ООД „Извор”, „Бор”, „Кръстец” – гара Кръстец образуват Държавни мини „Лев”, „Извор”, „Бор” и „Кръстец” – гара Кръстец. През 1949 г. към тях се присъединяват Държавни мини „Бъдеще” – Плачковци и се преименува на ДМП „Лев” – с. Гръбчево със същия предмет на дейност. През 1951 г. ДМП „Лев” – с. Гръбчево и ДМП „Коксови пещи” – Плачковци се обединяват и се преименува на Държавно минно коксодобивно предприятие „Лев” – Плачковци за производство на черни каменни въглища и преработката им чрез суха дестилация. През 1959 г. съгласно Заповед № 173 от 15 ян. 1959 г. на Министерството на тежката промишленост двете предприятия се разделят и се създават Рудник „Лев” – гара Кръстец за производство на черни каменни въглища и Цех „Коксови пещи” – Плачковци за производство чрез суха дестилация на черни каменни въглища в кокс и катранни деривати към ДМП „Балкански басейн” – Сливен. През 1996 г. Мини „Балкански басейн” АД – Сливен е обявено в несъстоятелност и Рудник „Лев” – гара Кръстец става поделение на „Балкан” ЕООД – Твърдица.

Рудник "Лев" при Кръстец, 2020 г.
Снимка: Бранко Живков

Снимка: Галина Иванова, 2010 г.

Снимка: Галина Иванова, 2010 г.

Снимка: Галина Иванова, 2010 г.

Снимка: Галина Иванова, 2010 г.

Снимка: Галина Иванова, 2010 г.

Снимка: Галина Иванова, 2010 г.

Снимка: Бранко Живков, 2020 г.

Снимка: Бранко Живков, 2020 г.

Снимка: Бранко Живков, 2020 г.

Снимка: Бранко Живков, 2020 г.

Снимка: 2010 г.

Снимка: Интернет

Снимка: Интернет