Злополуки и жертви. Миньорски организации и борби. Част VIII

Работата на миньорите под земята е свързана с големи рискове от затрупване, задушаване, от газ гризу, лишени от слънце и светлина. За едно столетие 71 миньори стават жертва, а ранените и осакатените са много повече. До 1924 г. за тях няма никакви осигуровки.

При експлозии от гризу, тежки злополуки от срутване и лошо крепене, загиват местни и миньори от други райони на страната, както и врангелисти. За тях се застъпват единствено профсъюзите ОРСС. Злополуки стават в мина „Белновръх“ през декември 1898 г. Първият регистриран случай е от април 1898 г., когато е затиснат Пеньо Димитров – Пръча от Станчев хан, който оставя жена с няколко деца. Същата година в мина „Принц Борис“ загива млад миньор и още шестима. През 1899 г. в мина „Бъдаще“ са убити Митьо Манолов от Трявна, Кольо Добрев от Стоевци, Стоян Пенев от Радевци, надзирателят Янко Василев. През юни 1901 г., при взрив и струтване в мина „Принц Борис“ загиват М. Шандров от Цоневци, Иван от Брежниците, синът му и зет му от Чакали, убити са четирима, тежко ранени са двама.

След войните с разработването на мините се увеличават злополуките и жертвите. През 1918 г. в рудник „Тисака“ на мина „Принц Борис“ загиват 12 миньори, а в мина „Извора“ жертви стават Джура Митев и Цаньо Христов от Стоевци. През 1919 г. в мина „Принц Борис“ загиват двама миньори от Късовци, надзирател и двама са затиснати. Аварии има през 1921 г. и през 1922 г., но вместо мерки за техническа безопасност, слагат на входовете на галериите надписи „Бог на помощ“. На 23 април 1923 г. в мина „Лев“ на Кръстец загиват трима миньори.

Най-голяма е аварията на 15 юни 1925 г., когато в 9 часа става експлозия в рудник „Тунела“ /Тисака/ на мина „Принц Борис“. В резултат на неспазване на правилника, след пийване, стават жертва 24 миньори, като 9 са спасени от отравяне. Жертвите са инж. Франц Кот Мустров – кондуктор, Гринберг и Райфур – надзиратели, 17 врангелисти и 7 българи. Инж Белчев и Попов от министерството на труда, правят анкети на лентите и в травербана. Инж. Драгомир Маринов ръководи разчистването. Големи повреди има в галерията на 6 декември 1927 г., когато са ранени трима. На 9 август 1928 г. в рудник „Св. Георги“ на мина „Принц Борис“ загиват инж. Тодор Тодоров, Петко от Късовци и Белчо Груев от Селце. През 1933 г. става взрив от гризу. НА 14 август 1934 г. има затиснати миньори. През есента на 1935 г. стана голямо отделяне на гризу в рудник „Св. Иван“. В края на 1936 г. също. На 19 декември 1937 г. има контузени и обгорени. На 18 юли 1938 г. при голямо отделяне на гризу, има двама задушени миньори от Търновско и Омурташко. На 10 ноември 1939 г. е задушен от газ майстор-копач. През март 1947 г. загива Михаил Ив. Кръстев от Горица, Търговищко. При взрив в мина „Лев“ на 26 ноември 1994 г. загиват Минчо Грозев от Плачковци, Петър Петров от Трявна, Димитър Апостолов от Бяла и Христо Христов от Габрово. Тежко е контузен Кадир Кадиров.

Повечето и големи аварии стават в големите мини. Най-много са в мина „Принц Борис“. През 1924 г. се създава Инспекция по охрана на труда - Габрово и фонд „Обществено осигуряване“.

Миньорски организации и борби

Мините са пръснати в планината, далече от населените места. Миньорските селища се създават след войните, с изключение на Гръбчево, те са малки и затова миньорите не успяват да се организират и да защитават своите интереси. Управлението на мините в Гръбчево, особено инж. Драгомир Маринов и инж. В. Сотиров, наказват и уволняват за най-малки прояви. Опити за синдикално организиране има преди войните, но по-успешни те са през 1919 -1923 г., когато се създава рудничарска секция към ОРСС, въвежда се 7-дневен платен годишен отпуск. През 40-те години отпуската става 20-дневна, но само за мини с годишен добив над 10 000 тона. До 1924 г. глобите, които се налагат масово остават за собствениците, след това за фонда „Обществено осигуряване“. Отменени са марките и кантините. Заплащането става на 1 и 15 число. Миньорите получават работно облекло. Преди това работили със свое. От 1934 до 1944 г. има секции на БРС /Български работнически съюз/. Цаньо Петков Пислев е техен представител в Дряново през 1938 г. През 1940 г. се подписва първият колективен трудов договор между собствениците и БРС. Но през 1942 г. с гражданската мобилизация, миньорите са лишени от профсъюзна защита. Същата година е въведена купонна система и комисарство в Плачковци. Миньорите получават по-големи дажби хляб и продукти.

През 1922 г. към мините се създава военно-полицейска част, която ограничава синдикалната дейност. На 12 юни 1923 г. участва в свалянето на работническо-селската власт в Дряново. През 1942 г. се създава военен взвод /40 войника от 5-та дивизия/ за охрана на мините с комендант кап. Христофор Г. Малинчев. Поддържат се 6 поста. Същата година се създава и Сдружение на миньорите. От юли 1942 г. до 1945 г. миньорите са граждански мобилизирани и не могат да напуснат.

Стачни борби

Въпреки, че са слабо организирани, миньорите водят стихийно борба в защита на икономическите си интереси. Те стачкуват, протестират срещу лошите условия и ниското заплащане. Първият протест е чрез Ботевия в. „Знаме“ през 1875 г. Първата известна стачка е през 1914 г., когато 60 миньори прекъсват работа с искане за 8-часов работен ден, но без успех – той остава 10-12 часа. Опити за стачки има през декември 1919 г., август 1921 г., както и през януари, февруари, май и септември 1922 г. в мини „Принц Борис“ и „Бъдаще“, за които няма данни. Най-голяма, с 240 участници, е стачката от 2 до 9 януари 1923 г. в мина „Бъдаще“. Стачната комисия иска 30 % увеличение на надниците /при 25-35 лева/, осигуряване на добра храна и жилища. Дирекцията не изпълнява обещанията, защото 130 врангелисти са против стачката. Седем инициатори са уволнени. Затова протестите се повтарят през февруари и на 22 март. През този период миньор пише до в. „Рудничар“: „Господарите Буров и Губиделников и др. мачкат и убиват, а властта нехае. Мъже и жени работят при мизерни условия, плащат им възнаграждения за редовност само, ако имат най-малко 20 надници месечно. Работниците се угояват със свеж балкански въздух и чиста водица“.

Искания за 8-часов работен ден има и през април и на 8 май 1923 г. Тогава дирекцията заставя с подпис миньорите да потвърдят, че няма да стачкуват. Уволненията на провинените са без предупреждение. След 9 юни 1923 г. стачките са забранени.

В началото на 1933 г. миньорите стачкуват поради неизплатени надници. През април 1934 г. е направен опит за създаване на РП. Пръснати са позиви. 400 миньори настояват 7 дни да редовно плащане, за проветряване и отводняване на галериите. Уволнен е организаторът Ст. Маринов. През лятото на 1936 г. стачкуват 400 миньори.

 

(Следва)

Димо Тодоров

Из книгата му „50 години Плачковци – град“, 2019 г.

 

* Снимките са илюстративни

Архивна снимка от мина "Твърдица"

Архивна снимка: Подземен минен музей - Перник

Архивна снимка: Подземен минен музей - Перник

Архивна снимка: Подземен минен музей - Перник