Тревненски бУдил: Условия на работа и бит на миньорите. Част VII

До войните, когато броят на миньорите е малък, те са от съседните колиби. Едва след войните започва приток от други райони, но главно той е от Северна България, от Троянско – от селата Зла река, Ново село, Острец, Врабево, Василево /Прелом/, от Севлиевско и Омурташко, украински белогвардейци – врангелисти – до 600 през 1921/1922 г. и от Гръцка Македония.

В началото ги наричат „рудокопи“, „въглекопи“, а от края на XIX в. – рунничари, а пък след войните – миньори и бараби – презрително за миньорите бекяри, дошли от други райони. Миньорите работят при много тежки условия под земята, на тъмно, без вентилация и достатъчно въздух, при влага и прах. Постоянна е заплахата от срутвания, газ гризу, от експлозии и пожари. Работният ден е по 12 и повече часове или от тъмно до тъмно, а преди Освобождението на ангария. Сведения за лошите условия на работа има в цариградските български вестници, в Ботевия в. „Знаме“ от 1875 г., след Освобождението в синдикалните в. „Рудничар“, „Работнически вестник“ и др.

Битовите условия са много лоши. Миньорите от Радевци, Стоевци, Брежниците, Късовци, Г. Цоневци, Йововци, Станчев хан, отиват и се връщат пеша и си носят храната. За миньорите от други райони отначало правят бараки, а по-късно жилища – казарми, защото се настаняват много в една стая. През 1901 г. започва изграждането на работническото селище Гръбчево, при мина „Тюв“, на Извора, Стружина. При мините и галериите се правят временни жилища, от които не остават никакви следи. Отначало миньорите спят на пода, по-късно на дървени и накрая на железни легла, разположени на два и три етажа, като между тях едва се минавало. От 1919 г. в Гръбчево се пуска електрическо осветление, но жилищата няма шкафове и гардероби. Спалните са мръсни, непроветрени, с бълхи, въшки и дървеници.

Собствениците на мини в Кръстец откриват кантини /лавки/ след 1900 г. и понеже не изплащат редовно надниците, понякога по 5-6 месеца, дават купони за хранителни продукти. Така задържат миньорите да не напускат. Столовете за хранене се откриват по-късно, в края на 30-те години. Същото е положението и с банята. Благоприятно е само това, че са на чист въздух в планината, но хигиената е елементарна. Собствениците на мините прогонват Тодор Босев от Димиев хан при опита му да създаде миньорска кооперация за осигуряване прехраната на миньорите. Прогонват и Кольо Ив. Николов, когато открива подписка против марките. Дълго време дековилката е единствената транспортна връзка между Плачковци и Гръбчево.

Някои миньори наемат квартири в близките Радевци, Стоевци, Късовци. Там се откриват много кръчми, в които се събират парите на миньорите. Много често след изплащане, миньори, особено врангелисти, по няколко дена не се явяват на работа. Само една кръчма в Радевци за една година пласира 10 000 литра вино.

Със завършване на Гръбчево, особено с настаняването на управлението там през 1927 г., се уреждат веселби и тържества на 15 май, който се чества за празник на миньора. Постепенно се стига до 300-400 печени агнета, балканска сливова ракия и лясковско вино. Уреждат се и вечерни веселби. Тъжни са песните на украинците и врангелистите. Те са изпълнени с копнеж по изоставените им дом и родина. Една от тях е „Украйна далечна, Днепър широки“.

Миньори, техници и инженери проучват, разработват и добиват въглища при опасен подземен труд, възпят от много поети и писатели. Но с труда си те съдействат за икономическия разцвет на Плачковци и района. Много от тях прекарват целия си живот в мините.

Ето списък на местните миньори, доколкото успяхме да ги издирим и установим. От с. Радевци са: Тодор Петков Пределов – миньор отпреди Освобождението и синовете му Кънчо /р. 1896 г./ - майстор – копач, пострадал при експлозия от гризу; Ради Петков Тодоров – миньор 20 години; Драгни Генов Белчев е миньор през 1924-1950 г.; Стефан Петков Пашов /р. 1907 г./ и братовчед му Стефан Бонев Пашов; Боньо Тотев Митев – миньор от 1924 до 1947 г.; Петко Станев Маринов /р.1922 г./ е миньор от 1939 до 1958 г.; Драган Тенев Белчев /р. 1900 г./; Димитър Дончев Рачев /р. 1912 г./; Къньо Дим. Митев /р. 1896 г./; Рачо Пеев Ковачев и братята му; Боньо Колев Борсуков; Цаньо Петков Пислев; Борис Ц. Марангозов – собственик на мина; Стефан Бонев Цанев; Димитър Тодоров; Петко Енчев; Стоян Колев; Кольо Петров Воденичаров; Недялко Стоянов; братя Дончеви – Китайците, а Христо е машинист. Излиза, че от Радевци всички са миньори и кираджии към мините с биволи, волове, коне, магарета. Само 5-6 са горски работници извън рудниците.

От Стоевци са: Митьо Косев Пухтов /р. 1897 г./ - стачник през 1912 г.; Васил Бонев Ахмаков /р. 1907/ - майстор-копач през 1924-1958 г.; Косьо Хр. Косев /р. 1892 г./; Иван Хр. Костов /р. 1904 г./; Георги Станчев Денев /р. 1921 г./; Деньо Джуров Митев, миньор през 1924-1947 г.; Христо Костов – надзирател; Тодор Митев Пухтов; Косьо Хр. Юхков – миньор през 1924 – 1947 г. и братовчедите му – братя Генчо, Деньо и Георги Косеви Юхкови; братя Дончо, Генчо и Боньо Косеви Ахмакови; Петко Пенчев и много други.

От Късовци са: Кольо Георгиев Колев /р. 1898 г./, миньор през 1920 – 1948 г.; Георги Колев Устаколев, син на майстор-строител; братя Тасьо и Петко Боневи Караджунови; Слав Колев Станев; Станьо Кънев Станев и мн. други.

От Нейковци е Илия Димов Христов и собствениците на мина „Бор“ Никола и Цоньо Никифорови. От Пунговци е Тодор Бонев Тодоров и свързания с мините Дончо Кънев – Чалъма, кираджия, столетник. От Драгневци е Христо Ив. Дамянов /р. 1903 г./. От Йововци – Илия Хр. Цанев, роден през 1910 г. От Плачковци – Дамян Цанев Ноев /р.1900 г./ Местни са миньорите: Митьо Петков Зайчаров; Добри Кънев Дамянов; Пенчо Петков Славов; Петко Бонев; Христо Ат. Димитров и много други. Заслужава да посочим още Станьо Маринов Колев от с. Осенари, Търновско, миньор през 1893-1940 г.; Марин Пеев Ангелов от с. Ябланово, Сливенско, миньор от 1919 г.; Иван Тодоров – миньор и железничар през 1920 – 1957 г.

Много специалисти – минни и електротехници, работят в мините.Иван Йорданов от Шумен участва в механизацията на мина „Бъдаще“ и Коксови пещи от 1920 г. до 1957 г. Директор е Димитър Ножаров. Техници са: Радослав Ванчев – 1932-1934 г., Георги А. Вучев, Тодор Ст. Устамитев, Иван Ст. Димитров, Александър Г. Наумов. Електротехници са Иван Станчев, Никола Г. Алтънов. Механици в рудниците са Кънчо Николов Кънчев, Иван Ал. Кирин и много други.

(Следва)

Димо Тодоров

Из книгата му „50 години Плачковци – град“, 2019 г.

* Снимките са илюстративни