Преди повече от 90 години Общината води статистика за броя на летовниците

Решението за това е още от 1924 г., но такава се води от 1930 г. Събрани статистически сведения не открих, но те могат да се извлекат и от някои публикации в тревненските вестници. Видим е растящият брой на курортистите: 1912 г. – 302 /в района/; 1920 – 288. В годините 1920-1922 г. се знае, че напливът бил толкова голям, че нямало незаета стая в Трявна и околността. 1929 г. /до 5 август/ - 800; 1932 – 963; до 1936 г. – ок. 1000-1500 годишно; 1936 г. – 835; 1937 г. – 963; 1938 г. – 1270.

Времето за престой на летовниците е от 5 до 120 дни, като най-много са оставащите в Трявна за по 30 дни, тяхната възраст – от 1 до 80 години. Броят на гостите е зависим от времето – местните вестници съобщават, че курортният сезон още не е открит поради обилните дъждове; че се увеличават курортистите поради настъпващите жеги или намаляват поради наближаващата нова учебна година. Като резултат от тази усилена дейност, със Заповед 356 от 1 април 1937 г. на Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Главна дирекция на народното здраве на основа чл. 26 от Правилника за лечебните и почивни места, обявяват се:

1.   Трявна за почивно място“…

Посочени са кои изисквания трябва да се изпълнят, за да бъде призната за 2-ра степен почивно място. До 1940 г. Общината се задължава да приложи напълно изискванията на Правилника за курортните и почивните места. Още през 1937 г. под ръководството на кмета, е уредено бюро за настаняване на курортистите. Със заповеди на кметовете са регулирали основните изисквания за ред, чистота, тишина, здравословно състояние на почиващите. Със Заповед 131 от 11 юли 1938 г. кметът К. Камбуров определя изискванията за хигиената в селището; регламентира часовете, в които трябва да се спазва тишина; необходимостта да се представя медицинска бележка, която да удостоверява, че почиващият не е болен от туберкулоза (б.а. През 1929 г. Общината е принудена да вземе мерки и с Обявление 1572 на Тревненското градско общинско управление на основа решение на Хигиенния съвет в града, се забранява пребиваването на туберкулозно болни хора. Обръща се внимание на лекари от цялата страна да не изпращат хора с такива заболявания в Трявна. Гражданите, отдаващи квартири под наем, също трябва да изискват документи за здравословното състояние на почиващите, а при съмнения да се обръщат към санитарните и общински власти. Курортистите задължително се записват в общината. Предвидени са сериозни глоби за нарушения. От тази година в рекламите на Трявна изрично се споменава, че градът не е подходящо място за туберкулозно болни, поради резките граници между дневна и нощна температура на въздуха); почиващите трябва да се регистрират в общинското курортно бюро и да заплащат курортна такса. Самото курортно бюро функционира от 1 юни до 15 октомври и отговаря за посрещането и настаняването на курортистите, разполага със списък на предлаганите квартири и записва курортистите в срок до 2 дни от тяхното пристигане, както и приема представените от тях медицински бележки. За да се установи ред, през 1939 г. влиза в сила Правилник за курорта /летовище/ - Трявна, одобрен с писмо 17 139 от 11 август 1938 г. от Главната дирекция на Народното здраве – София. В него точно са определени функциите на Курортната комисия и Курортното бюро, представляващи курортното /летовищно/ управление. Комисията, с председател кмета или назначено от него лице, отговаря за осигуряване на общите условия за настаняване и отмора на курортистите – проверка и категоризация на квартири, заведения, осигуряване в определените часове на тишина и спокойствие в града, налага глоби при нарушения. За посрещането, настаняването, развеждането из града отговарят служителите на курортното бюро, чийто брой зависи от нуждите при сезона. Те са пряко подчинени на Курортната комисия и имат отличителен знак – бяла шапка и на лявата ръка трицветна лента с надпис „Курортно бюро“. В архива на Културното дружество са запазени разписки за заплатени суми за работа на служители в бюрото…
Любопитен момент в Правилника за курорта /летовище/ Трявна, на който ще се спра малко по-подробно, е фактът, че Курортната комисия определя и наема в квартирите за денонощие или месец през сезона, цените на „гостбите“, на превоза и на всички други услуги, „за които намери за добре“. Освен това, тя разглежда и разрешава всички спорове и оплаквания между гостите на курорта и наемодатели на квартири, гостилничари, хотелиери, продавачи на съестни продукти и стоки, превозвачи /шофьори/, каруцари, файтонджии, носачи и пр. Комисията проверява и качеството на храните, чистотата на обществените заведения и частните квартири, спазване определени цени и пр. А на нарушителите съставя актове направо, или чрез своите органи, които представя на кмета за издаване на наказателни заповеди. Едно от задълженията на Курортното бюро е да събира такси в полза на общинския фонд „Разхубавяване и пр. на курорта Трявна“ срещу издадена кочанна квитанция от всички летовници, независимо дали те летуват с бележка, или без бележка от БДЖ, както и от всички тревненци, живущи другаде, без значение дали са на квартира у свои близки роднини, а също - дали плащат или не плащат наем. Таксите се събират в зависимост от възрастта на летовниците: от 5 до 10-годишна възраст, вкл. - по 10 лв., от 10 до 16-годишна възраст, вкл. – 15 лв., от 16 години на горе – по 30 лв. От въпросните такси се освобождават летовниците при фонд „Обществени осигуровки“, както и тези от почивните станции и колонии, както и крайно бедните летовници, срещу представяне на свидетелство за бедност по преценка на кмета.

От Правилника е видно още, че наемодателите на частни квартири за гости на курорта плащат еднократна курортна такса за одобрена стая: за първа категория – 10 лв., за втора – 5 лв. Таксите се събират от курортното бюро срещу кочанна квитанция в полза на общинския фонд „Разхубавяване и благоустройство на курорта Трявна“. Съгласно Правилника има и забрана за вдигането на шум, пеене, свирене, викане, разговори на висок глас от 13 ч. до 16 ч., както и вечер от 22 ч. до 6.30 ч. сутринта. Съществува и забрана за „изтърсването“ и изтупването на юргани, дюшеци, чаршафи и др. предмети от балкони, прозорци, изложени към улицата и площадите. Забранено е да се извършва подобна дейност и от други балкони и прозорци, с изложение към дворовете, преди 7 ч. сутрин. А движението през същите часове на каруци, кола, файтони, автомобили, автобуси, мотоциклети и пр. трябва да става при „най-бавен ход, безшумно“. Всички съдържатели на обществени заведения са длъжни да пазят тишина от 13 ч. до 16 ч., както и от 23 ч. вечер до 6.30 ч. сутринта, като през това време е забранено пеенето, свиренето и вдигането на шум, с изключение на местата, извън населеното място, за които това време се удължавало с два часа само вечер. Обществените заведения могат да работят най-късно до 2 ч. след полунощ. А вън от населеното място това време се удължава с още два часа. В Правилника е записана и забрана за пеенето и свиренето при отворени прозорци, врати, по тераси и балкони с радиоапарати и други инструменти, както и вдигането на шум в указаните по-горе часове. Забраната важи не само за частните домове и хотелите, а и за гостите на града…

Ето и някои от отзивите на посетилите Трявна чужденци. През 1931 г. в града ни гостува италианският художник Феличе Валан /приятел на италианския принц Умберто/. Със себе си той отнася красиви картини от Трявна и прекрасни впечатления: „… често си спомням ония прелестни дни, прекарани в хубавата Трявна“. През юни 1933 г. във вила „Блян“ летува със семейството си турският консул във Варна Хайирадим бей. След завръщането си във Варна изпраща благодарствена телеграма: „… дълг ми е да благодаря Вам и местните Ви чиновници за оказаното гостоприемство и учтивост през пребиваването ми в красивия Ви град…“. През лятото на 1935 г. Трявна е посетена от две американки – художничката Мери Адамс и писателката Маргарита Фраулей. „Романтика изпълва Трявна, потопена в легенди, където резбата върху дърво и рисунките върху бръшлянови листа представляват изкуство…“ – споделят те впечатленията си на страниците на американски вестник.

Редно е да споменем кои са били кметовете през разглеждания период, които по преценка на техните съвременници имат особени заслуги за изграждането на Трявна, като курорт: Добри поп Златев /1922-1925/; Никола Захариев /1927-1932/; Боню Грозев /1932-1934/; Божил Михайлов /1937-1938/; Кънчо Камбуров /1938-1944/. Този жест заслужават и председателите на Културното дружество в Трявна, чиято дейност би могла да бъде обект на отделно проучване, както и всички, отделили време и средства, сили и способности Трявна да остане знаково име в българската история.

След почти половин век усилена работа, съпътствана от успехи и неудачи, тревненци успяват да създадат нова популярност на селището си – не само като възрожденски занаятчийски център, но и като прекрасно кътче от България. Говорейки за Трявна, трябва да имаме предвид, че част от този път изминават и Плачковци – тогава село, а по-късно обявено за град, както и живописно разположените в Тревненския балкан селца – Станчов хан, Радевци, Рашевите, Койчевци, Късовци, Стоевци и много други, които с променлив успех, продължават да са предпочитани места за отмора.

Даниела Тодорова – Дабкова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна

 

Из доклада „Щрихи към историята на Трявна от края на XIX и първата половина на XX век“, т. 1 на сборника „Известия на СМРЗИ – Трявна“, 2008 г.