Тревненски бУдил: Пощенските картички - разказ за архитектурното минало на Трявна. Част I

Събирането и колекционирането на пощенски картички и изгледи е начин да се запази ценната информация за важни исторически и културни събития, които те носят, да се съхранят за поколенията представите за паметниците на културата, както и различни интересни моменти от ежедневието и празниците. Чрез част от картичките пред нас оживяват градове, сгради, улици, площади, които вече отдавна не съществуват или времето е променило до неузнаваемост.

Първите илюстровани картички с изгледи се появяват през 1870 г. в Олденбург /Германия/. В края на века в издателствата на Емил Пинкац от Лайпциг, Ринклер Шорн от Нюрберг и други градове се появяват и първите пощенски картички с изгледи от няколко български града, между които София, Варна, Русе. През 1892 година, по времето на Първото земеделско и промишлено изложение в Пловдив, е издадена и у нас първата илюстрована картичка с илюстрация. Но истински бум разпространението им бележи с приемането на Закона за пощите, който през 1897 г. дава разрешение на различни ведомства и частни лица да издават пощенски „откритки“, обикновени илюстровани картички. Преди това илюстрованите картички са се издавали инцидентно. От тогава до днес интересът към издаването на пощенски картички с изгледи от различни населени места нараства непрекъснато. Нараства и интересът на колекционерите към тяхното събиране, а заедно с това и организирането в българските градове на изложби от пощенски картички. Във фондовете на музеите тези нетипични документални извори също намират място. С тях се правят изложби, разпространяват се познания за архитектурата на редица селища. През 2006 г. галерия „Казаков“ в Трявна също организира изложба на пощенски картички от Трявна, където са представени главно събрани от колекционери пощенски картички, свързани с този красив балкански град. Всъщност колкото и необичайно да звучи, пощенските картички се оказват един изключително ценен извор, свързан с архитектурата на даден град или страна. Интересът ми към тяхното проучване е от доста години, затова и реших да напиша този материал за пощенските картички и архитектурното минало на Трявна. Преди всичко искам да благодаря на Даниела Тодорова - Дабкова и Ирина Димитрова - уредници в музея в Трявна, които ми предоставиха възможността да се запозная с доста от експонатите. По време на проучването ми ползвах и картички от фонда на РИМ - Шумен, ТДДА - Шумен и Интернет.

Най-старата картичка, на която попаднах, е от 1903 г. От нея веднага можем да добием представа как е изглеждала Трявна в началото на ХХ в. - сред незалесените хълмове се виждат моста, часовниковата кула, църквата - въобще много от забележителностите, които и до днес съществуват, но са изменили своя външен вид. Всъщност годината разбираме именно от ръкописните бележки, които са изписани в долната лицева част на картичката - “6/12.1903 г. гр. Трявна” (в ляво) и в дясно “Ч.И. Д. Д. Георгиева” (сн. обр. 1). Ако направим сравнение с най-ранните картички с изгледи от Шумен, ще забележим и разлики в тяхното отпечатване. Първите картички от Шумен, с които имах възможността да се запозная, са от края на 80 те и началото на 90-те год. на ХХ в. Те са цветни, изработени на принципа на литографията и интерпретират основно градски изгледи, като се акцентира върху външната представителност на сградите. Промени настъпват в началото на ХХ в., когато навлизат и широкоформатните фотографии. (сн. обр. 1а). Това са панорамни изгледи, видени от птичи поглед. За Трявна обаче не успях да намеря подобни картички /*Прилагам една такава снимка на Трявна, която носи дата 28 август 1904 г./. С общ изглед от птичи поглед, но направени като фотографска снимка в нормален размер (9/12) са разгледаните от мен картички за Трявна от 1903 и 1910 г. Малко по-различна и в по-нов стил е картичката от 1911 г., която ни показва едни от централните части на града - средната махала. (сн. обр. 2) През 1871 г. Петко Славейков прави интересно описание на Трявна, в което ни съобщава, че посредством три моста се съединяват всичките 400 къщи разпръснати в четирите части на селото. По-късно градът е разделен на горна, средна и долна махала. Средната се намира в централната част на селището. През 20-30-те год. на ХХ в. махалата променя своя облик, който е запечатан в пощенските картички. Изключително красив и отличаващ се със своята мащабна архитектура е хотел “Братя Момчеви”, открит през 1924 г. (сн. обр. 3). Тази голяма триетажна сграда веднага е засвидетелствана върху пощенските картички. Заедно с конака и училището, те оформят красив архитектурен ансамбъл в центъра на града. И добре, че са запечатани на пощенски картички, защото днес на мястото на хотела и конака е построена красивата сграда на Общината, а на мястото на конака /*Прилагам негова снимка/ е част от парка. Това е още едно доказателство за значението, което трябва да отдаваме на пощенските картички, за информацията която приемаме от тях. През 1927 г. в Трявна е открит официално и парка на града, около който се оформя централното пространство. Пощенска картичка ни показва металната ограда, с която е заобиколен парка, поставена през 1934 г. (сн. обр. 4). Днес, пространството е съвсем различно - няма ограда, но има нов паметник на Петко Славейков, цветни алеи, фонтан. (сн. обр. 5).