Пощенските картички - разказ за архитектурното минало на Трявна. Част II

Естествено, най-много са картичките, включващи Часовниковата кула. Всъщност те ни предоставят и възможността да проследим най-добре архитектурните промени на града. Известно е, че кулата е построена през 1814 г. Общата и височина е 21.15 м. Състои се от долна каменна част, средна и горна, където се намира и камбаната. Ще се спра на средната част, защото с течение на годините тя нееднократно е променяла вида си. Представлява осмостен, който завършва с малка стряха, покрита с ламарина. Първоначално е била измазана и варосана. През 1891 г. Иван Халачев от с. Бахреци я покрил с дъсчена обшивка, която се запазила с естествен потъмнял цвят на дървото до 1908 г. Тогава била боядисана с кафява боя, а през 1926 г. пребоядисана със зелена. Макар и грозна, боята е премахната едва през 1966 г., когато бил извършен основен ремонт и Часовниковата кулата възстановява вида си от 1814 г. Днес, благодарение именно на пощенските картички, можем да се запознаем с промените на кулата - все по рядко се намират картички на часовника в зелено боядисана средна част (сн. обр. 6). И тъй като картички, с тази забележителност не само за Трявна, но и за България има много, лесно можем да намерим и да се вгледаме в оцветена в кафяво и с естествено потъмнял цвят средна част на кулата. (сн. обр. 7, 8)

Днес, всяка вечер в 22,00 ч. чудесна мелодия на песента “Неразделни” по текст на Пенчо Славейков напомня за отминалото време.

Часовниковата кула и пространството около нея са известни и с други промени. На картичка от 30-те години ясно се вижда паметник. (сн. обр. 9) Това е паметник на Капитан дядо Никола, открит през 1912 г. Никола Филиповски, или както е известен с прозвището Капитан дядо Никола, е роден в Силистра. През 1856 г. повежда дружина от 13 души от Лясковския манастир през Габровския балкан. На 1 август в Габрово, около днешния Шиваров мост, става сражение, четата се насочва към Трявна, но при с. Дончевци я застигат и капитан дядо Никола е убит. Главата му е занесена в Трявна и оставена на площада за наказание. През 1906 г. тленните му останки са пренесени и препогребани в Трявна. В негова памет на най-забележителното място, до часовниковата кула, тревненци му издигат паметник. За съжаление паметникът е съборен и днес за него можем да си спомняме само като гледаме пощенски картички и евентуално - някои фотографски снимки.

Със своя лечебен климат, красота и история още през 1896 г. Трявна приема първите си летовници. Но едва през 1937 г. получава статут на „почивно място“, а през 1963 г. е обявена официално за курортен град - летовище. През всичките тези години рекламирането на града като курортен град става и чрез пощенските картички.

Вила “Блян” е първата частна вила, която посреща летовници и която веднага се появява на пощенски картички. (сн. обр. 10). Вилата е построена сред природата в Качаунската махала и е собственост на Боню Грозев. До нея има минерален извор, което още повече привлича гостите. Местността “Чучура” също става любимо място за разходка на почиващите курортисти, а и на тревненските жители. Там са се провеждали много вечеринки и увеселения. Павилионът е завършен след 1918 г. (снимка). За гостите и почиващите в годините след 9 септември 1944 г. се построяват нови почивни домове и хотели. Почивен дом „Панорама” от 2008-2009 г. е реновиран в парк-хотел „Панорама”, (сн. обр. 12), а Туристическият дом, възхищаващ с дървените си тавани, днес е съхранил част от миналото си, като се е превърнал в едно чудесно кътче, от което можеш да се наслаждаващ на цяла Трявна и околностите й. Във фонда РИМ - Шумен се съхраняват пощенски картички с неизвестни подател и получател, на гърба на които са изписани интересни описания на града. Ще си позволя да цитирам част от тях, с което ще докажа още веднъж ползата от събирането на пощенски картички - полезни не само като снимков материал, но и с информацията, която ни предоставят. „Новата туристическа хижа е една от забележителностите на Трявна. Не само външността, но и вътрешността будят възхищение. Таваните в ресторанта и салоните за гости са резбовани. В нея има битов кът с камина, софрички и т.н.” (сн. обр. 12 а) или „Площадът, който води към старинната част на града. В дясно е първото училище на Трявна. Часовниковата кула е още от турското робство (в действителност е много по-красива). Сега училището се реставрира така, както е било в миналото.” Мнение за красотата на града ни дава и т.н. Ганка, която през 1937 г. изпраща до Катя Маркова - гр. Преслав пощенска картичка с общ изглед на града. На гърба на картичката тя е написала: „...Тук е много хубаво, има много курортисти. Кандардисай Асен да те изпратят...”.

Музеите на Трявна също са засвидетелствани върху пощенски картички. За тях на гърба на пощенската картичка неизвестната авторка пише: „Изглед от старинната част на Трявна. Калдъръмената улица води към къщата на Петко и Пенчо Славейкови и Даскаловата къща - първата школа за резбарско и зографско изкуство е създадена в нея. В тази част могат да се видят още много интересни в архитектурно отношение сгради.” (сн. обр. 13) Наистина трудно е да се покажат и коментират всички пощенски картички. В днешно време, не само във фондовете на музеите и архивите, но и в Интернет сайтовете могат да се открият много любители и колекционери, които предлагат и публикуват картички. За нас историците обаче, интересен момент е не само лицевата страна на картичката, но и обратната - гърба, на който могат да се разчитат редица интересни послания. В картички, свързани с Трявна, от фонда на държавния архив - Шумен се намериха и такива, които са изпратени до известни личности в Шумен - напр. Янко Зехиров (музикант), пребивавал в Трявна през 1911 г. Известният шуменец Илия Силестриев (председател на туристическото дружество, член на Сдружение „Българска старина”, стенограф и т.н.) изпраща картичка от Трявна адресирана до Веселин Хлебаров - директор на Девическата гимназия в Шумен, също турист.

Значението на пощенските картички се увеличава след като се разглеждат и от друга гледна точка. Те могат да бъдат и документ за проучване на самите издатели, отбелязвани обикновено в долния ляв ъгъл. Издатели на картички могат да бъдат както фотографи, така и книжари, печатари и т.н. Може би най-известният издател на пощенски картички през 20-40 -те г. е Григор Пасков. Роден е в Хасково и е бил образован за времето си човек. Създава първото фотоателие и първата книжарница в Хасково. Синът му Георги Пасков завършва в Германия и след завръщането си в България, се включва в издателството на баща си. Фотоиздателство „Григор Пасков“ води началото си от 1923 г., когато си поставя за задача да обикаля България и да прави снимки на изгледи от всички български градове. През 30-те години то се утвърждава като най-изявения производител на илюстровани и жанрови картички в страната. Сътрудничи и на световно известното списание “National Geographic“. Благодарение на това издателство, ние имаме възможност да се запознаем с изгледи от редица български села и градове. Издател на пощенски картички от Трявна е и Боню Ненков. Той не е роден в Трявна, но е работил дълги години в града, собственик е на печатница, в която са се печатали и тревненски вестници. Почива 1940 г. в Ловеч.

Издатели на картички с изгледи на Трявна са били и Фото “Елитъ” (Гр. Пасков ), Т. Косатев - Трявна, книжарница Славейков (Н. Христов и Ал. Попов). Има една стара пощенска картичка с изображение на каменния (гърбавия) мост, построен през 1844-1845 г. от Димитър Сергюв. За съжаление, не се знае годината на картичката, но явно е много стара. В долния десен ъгъл е изписано името Ив. Христов. (сн. обр. 14). Знае се, че от Трявна е изтъкнатия художник Иван Христов (1900-1987 г). Дали това е негова рисунка, заснета върху картичка или е име на някой неизвестен до този момент издател, е въпрос на проучване.

В заключение бих споменала, че пощенските картички, както и рекламите от вестниците са нов нестандартен източник за проучване историята на дадено селище, в случая - Трявна. Разгледаните пощенските картички са една минимална част от всички, които съм прегледала. В архивите, музеите и Интернет пространството, могат да се намерят още десетки. Но от огромното сюжетно разнообразие в света на картичките, правят впечатление две ключови и често срещани теми - традицията и новото, съвременното. Тези графични отпечатъци не само пресъздават действителността, но и представят историята на градските забележителности и променящия се облик на града. Разпространението на пощенските картички с изгледи продължава и днес. Съвременна Трявна, с новите архитектурни ансамбли, с реставрирани и реконструирани сгради, достойно заема своето място в издателската дейност на “Изкуството утре “ и други рекламни агенции.

Възможно е много историци да оспорят виждането ми, че пощенските картички се явяват определен документален материал при проучване на даден момент от историческото развитие, но считам, че с изнесеното до тук ще подсетя мнозина колеги - музейни работници да търсят, съхраняват и проучват пощенски картички, като ценен архивен материал, свързан с различни етапи от българската история. И не само това. Явно, че интересът към тях като източник на исторически познание се засилва, щом вече има и защитени докторски дисертации, свързани с темата.

 

Гл. ас. Бета Хараланова

Регионален исторически музей - Шумен