Ентусиазмът на първите

Преди 13 години правих едно интервю по повод 75-та годишнина на първата в България Служба за оказване на помощ в планината. Юбилеят бе повод да се срещна с 83-годишния по онова време ветеран в планинското спасяване Боьо Кънчев, с когото разговаряхме за създаването на отряда на Планинската спасителна служба в Трявна, както и за призванието на планинския спасител, което трудно би могло да се побере в строгите рамки на понятието „професия”.

 Началото

Оказва се, че отрядът на ПСС в Трявна е създаден през далечната 1959 г. по инициатива на група граждани. Чия е идеята и какво е провокирало хората да обединят усилията си около една благородна кауза, остава загадка. В историята обаче, ще останат имената на основателите, за които Боьо Кънчев си спомня с известна носталгия: д-р Генка Генчева, Велико Апостолов, Христофор Бонев, Иван Ашев /секретар на ТД „Планинец“ – Трявна/, Пейо Цанев, Петър Бонев и медицинските сестри Илиана Нешева и Иванка Лефтерова. Година по-късно към тях се присъединява и днешният ми събеседник, който не крие и страстта си към плувните спортове. Председател на отряда става Христофор Бонев, а Боьо Кънчев е домакин чак до 1986 г. Годините минават и съставът се обновява, към отряда поетапно се присъединяват учителя по физическо в техникума Марин Георгиев, Любен Георгиев, Петко Николов, д-р Чалъков, Цаньо Иванов, Иван Бонев, Манол Митев, Бончо Петров Бонев, Мишо Поляков, Петко Ганчев, Ненко Алексиев, Илия Дренчев, Антон Иванов, Христо Филев, Валентин Чифликов...

Базата на отряда

„В началото дежурствата се даваха в една стаичка на хижа „Планинец” – връща лентата Боьо Кънчев. – След известно време от бившия „Аврам Стоянов”, чиято собственост бе хижата, ни казаха, че помещението им трябва и се наложи да се преместим в една стая в хижа „Ивайло”. Годината е 1975. Именно тогава се роди идеята за собствена база на „Българка”“…

Започват преговори за ползването на старата хижа „Българка“, която не съществува днес, но те завършват безуспешно. След това идеята е, да се ползва втория етаж на помпената станция, намираща се в района на Българка, но и тук преговорите удрят на камък. На следващ етап е предложен проект за реконструкция и използване на горския кантон от Петър Деничин /началник на ПСС – София/, като идеята е да се запази лицето на кантона, а в дълбочина, към гората, да се изгради и дорзвие сградата за спасителна база. Този проект също не е реализиран.

През 1978 г. за началник на отряда е избран Бончо Бонев. По това време вече успешно се водят преговори между ръководствата на БЧК и Министерството на горите за отреждане на петно за строеж на сега съществуващата база „Българка“. Стажантите Ненко Алексиев, Петко Ганчев, Мишо Поляков и Христо Филев завършват успешно курсовете и са включени в нарядните списъци. Получен е и пакетът с документите за строежа на база „Българка“.

„Първоначално голяма помощ ни оказа председателят на тогавашния Окръжен комитет на БЧК, Вилянов, а след това и неговата приемничка д-р Карапенева – спомня си Боьо Кънчев. -Съдействие и подкрепа получихме и от Иван Ашев.

Подготовката започна около 1975 г., като в продължение на 1-2 години уреждахме въпроса за терена с горските власти. Предварително бяхме решили, че ще търсим сглобяема метална конструкция, а не монолитно строителство“.

През 1982 г. началник на тревненския отряд на ПСС при БЧК става Ненко Алексиев.

„По онова време бях началник по снабдяването в „Иван Йонков” и имах възможност да пътувам из страната – връща лентата Боьо. - Така, през пролетта на 1985 г., при една от служебните ми командировки в Пазарджик, случайно открих предприятие за метални конструкции, което произвеждаше сглобяеми къщи. Донесох проспектите в Трявна, а след като получихме съдействие от Окръжния комитет на БЧК и сключихме договора – оставаше само да ни доставят поръчката. Може би, поради факта, че беше твърде скромна, се наложи да чакаме 1-2 години. И, когато най-после пристигна пратката, се наложи да я складираме на различни места, тъй като въпроса с терена все още не бе уреден“. През 1986 г. започва монтажа – покривният материал е заменен с гофрирана ламарина, подменен е и сачакът на постройката с дървен. Тя е електрифицирана и водоснабдена от близкия водоизточник. Изграден е и комин за твърдо гориво, чийто майстор е тогавашният секретар на ТД „Планинец“ в Трявна Иван Димов. Той е и единственият доброволец, отзовал се на призива на спасителите за съдействие по изграждането на базата. Вътрешното оформление е дело на Николай Сираков и Пламен Алексиев.

„Работихме на доброволни начала, без да разчитаме на чужда помощ – спомня си Боьо Кънчев. - Изкопахме на ръка трасето за водопровода, подравнихме терена, изляхме бетона... Единствено за монтирането на постройката ползвахме техника“…

Благодарение усилията на всички спасители и доброволци, базата е открита на 6 декември 1987 г., а на церемонията по откриването присъстват сто планински спасители от пет отряда – Габрово, Севлиево, Казанлък, Велико Търново и Елена, както и цялото ръководство на ПСС при БЧК – София. Изключителна заслуга за бързото изграждане на базата имат ръководителите на ОК на БЧК – Габрово – г-н Велянов и д-р Карапенева. Голяма подкрепа оказва и тогавашния управител на болницата д-р Бончо Ботев, както и ОбС на БЧК – Трявна в лицето на Тотка Димитрова. През годините Община Трявна също оказва съдействие на спасителите и заделя средства за подпомагане на благородната им мисия.

През 1996 г. за началник на отряда е избран Николай Сираков, а домакин става Владимир Крумов. През 2004 г. начело на ПСС-Трявна вече е Петко Христов. Именно тогава пристига и значимо дарение от Швейцария – линейка, високопроходим автомобил и друг инвентар за базата. През 2008 г. и до сега началник на отряда е Николай Димов, а домакин - Калоян Узунов.

Екипировката на спасителя

Ако днес планинските спасители в България има за какво да завиждат на своите колеги в чужбина, особено, когато става дума за екипировка и оборудване, представете си как са се чувствали техните предшественици в зората на планинското спасяване у нас... Явно и през петдесетте не им е било никак лесно да посрещат предизвикателствата в планината, „екипирани” с вълнена фланела, яке, клин и туристически обувки...

„В началото нямахме дори въжета – спомня си Боьо Кънчев. – Получихме ги по-късно, както и карабинерите, каските, транспортната количка „Маринер”, спасителния чувал тип „Тюромонт”. Още в самото начало обаче имахме ски, тъй като през зимните месеци често давахме дежурства в планината заради многото туристи, които посещаваха хижите”.

История с неочакван край

За радост, в дългогодишната си практика, ветеранът планински спасител няма случай с фатален край. Повечето от инцидентите били вследствие от човешката небрежност и „подценяването на планината”. Пример за това е една от спасителните акции на тревненския отряд, която едва не завършва трагично...

„Бяха се случили три почивни дни около 9-ти септември – споделя Боьо Кънчев. - Беше някъде около 1980-та година. Спомням си, че решихме да си направим един високопланински преход, без да отсядаме в хижите и за целта си носихме палатка, спални чували, храна, както и необходимата екипировка. Слязохме в Сопот и оттам се качихме до х. „Незабравка”, където обядвахме. И след като напълнихме термосите с чай потеглихме към вр. Амбарица. Целта ни беше да изкачим върха и, където ни хване нощта, да опънем палатката и да пренощуваме под открито небе. Бяхме решили да изкачим вр. Купена, вр. Ботев и да слезем на Тъжа.

След като тръгнахме от х. „Незабравка” следващата хижа бе „Добрила” и там има едно връхче, където се събира пътя от х. „Дерменка” и се тръгва по билото на планината. Като вървиш на изток, в ляво по хребета, се намира х. „Амбарица”. Минахме покрай нея към 15 ч., а времето беше слънчево и приятно. Тъкмо достигнахме вр. Амбарица и като се изви един вятър, спусна се гъста мъгла, придружена от силен дъжд. Решихме да не се връщаме обратно, а да продължим напред и след като слезем от върха, да потърсим по-закътано място, за да опънем палатката. Слязохме долу в ниското, въпреки непрогледната мъгла и поройния дъжд, придружен от бурен вятър. Часът беше вече около 18.00 ч. В това време по пътеката за вр. Купена, забелязахме няколко силуета. Първоначално помислихме, че са животни, тъй като вече беше се смрачило, а и дъждът и мъглата не ни позволяваха да различим кой иде насреща ни. Оказа се, че силуетите са на две плевенски туристки и едно дете, които били отседнали в х. „Амбарица” и решили да изкачат вр. Купена. Бурята ги изненадала на върха. А те видимо не бяха подготвени за нея, тъй като, подмамени от хубавото време, бяха тръгнали с басмени рокли, полукецове, къси чорапи, а момченцето беше по къси панталонки и тениска... Беше вече късно да се връщат към хижата, а и заради състоянието, в което бяха – решихме да не рискуваме. Сметнахме, че е по-добре да се опитаме да стигнем до х. „Васил Левски”. За съжаление, въпреки че познавахме района, гъстата мъгла и мрака, ни попречиха да открием пътеката към хижата. А и момчето беше сериозно измръзнало, така че се заехме да потърсим подходящо място за лагеруване. Въпреки силния вятър, успяхме да опънем палатката с размери два на един, в която се побрахме шест човека. Багажът оставихме навън. Трябваше да стоим в седнало положение цяла нощ, при това без да мърдаме, а момченцето сложихме да легне в краката ни и го завихме, тъй като беше най-зле. Опитахме се да поддържаме и бодър дух, въпреки ситуацията. Едва в 5 ч. сутринта излязохме навън, макар че дъждът все още не беше спрял, но поне вятърът взе да понамалява. Към 7 ч. и дъждът спря, а докато закусвахме мъглата започна да се вдига. Потеглихме към х. „Васил Левски” и след като се стоплихме и изсушихме, заведохме плевенските туристи до Карлово и всичко приключи по живо, по здраво... И добре, че ни срещнаха – иначе бяха загинали...”.

Призванието на спасителя

След тази интригуваща история, няма как да не стане дума и за причините, поради които един човек решава да се посвети на каузата и да стане планински спасител. Съвсем чистосърдечно, Боьо Кънчев споделя, че е направил този избор, заради потребността да се движи. Но е категоричен, че „да си планински спасител не е работа, а призвание” и освен голямо сърце и дух, се иска и добра физическа подготовка.

„Основното при нас е да няма паника – обяснява той - трябва да умееш да пазиш самообладание, да си даваш ясна сметка какво можеш и какво не, защото трябва да оцелееш на всяка цена, а не да рискуваш сляпо живота си”.

Посланието на ветерана

На финала на нашия разговор ветеранът отправи няколко препоръки към младите си колеги от тревненския отряд. Първата от тях е - да опознаят в подробности района, за който отговарят и да поддържат базата на отряда в добро състояние. „Не маловажно е да се грижат и за физическата си подготовка и да не се жалят, защото когато рискуваш трябва да разчиташ на възможностите си” – категоричен бе той. По думите му, важна е и контролната функция в работата на планинския спасител, който при среща с лошо екипирани туристи, задължително трябва да ги предупреди, да им даде ценни съвети и напътствия. И накрая, но не на последно място, Боьо Кънчев не пропусна да напомни, че любовта и желанието за работа, човеколюбието и всеотдайността, са неразделна част от мисията на планинския спасител.

  

Галина Иванова

 

* Снимките и кратка историческа справка за отряда на ПСС при БЧК – Трявна ни предостави Ненко Алексиев, за което сърдечно му благодарим

Ветеранът планински спасител Боьо Кънчев

Откриване базата на отряда на Планинската спасителна служба в Трявна
/6 декември 1987 г./
Отляво-надясно: Бончо Бонев, Петър Бонев, Кирил Петров – началник на
ПСС – България и д-р Бончо Ботев

Момент от откриването на базата на отряда
отляво-надясно: Митьо Калчев, д-р Карапенева – началник на ОК на БЧК

Зимен преглед /Транспортиране на пострадал/

Летен преглед
отляво-надясно: Бончо Бонев, Илийчо… , Ненко Алексиев, Мишо Поляков

Зимен преглед
отляво-надясно: Манол Митев, Мишо Поляков, Ненко Алексиев,
Петко Ганчев

Отляво-надясно: Петко Ганчев, Христофор Бонев, Петко Николов,
Боьо Николов Кънчев, Ненко Алексиев

Тренировъчен преход през зимата
На преден план отляво-надясно: Петко Николов, Мишо Поляков,
Ненко Алексиев, Валентин Чифликов – стажант

Снимка за спомен при откриването на базата на отряда на
ПСС при БЧК – Трявна, 6 декември 1987 г.
Отляво-надясно /прави/: Мишо Поляков, д-р …. – стажант,
Христофор Бонев, бай Петър, Петко Ганчев, Бончо Бонев, Христо,
Петко Николов, Ненко Алексиев – началник на отряда
Отляво-надясно /клекнали/: Вальо – стажант,
Боьо Кънчев – домакин, Ники Сираков,
Манол Митев, Петко Христов