Фабричното помещение току що изградено миналата есен, 1938 г., се намира в средата на града – устието на рекичката „Качавунски дол“, до средния мост.
Главното здание има обширен салон от 200 кв. м. с горен
полуетаж и странични сгради да бояджийня, склад, апритура, кантора и др.
постройки. В близко бъдеще ще бъде построено и жилище за работниците от
по-далечни села.
На желанието ни да разгледаме фабриката един от съдружниците г-н Димитър Денев,
млад енергичен мъж, ни прие и има любезността да ни покаже и осветли по всичко,
което ни интересуваше.
Влизаме във фабричния салон, гдето са инсталирани и са в
движение достатъчно машини, много от които са съвсем нов за нас по конструкция.
В салона не се чува оня шум и тракане на машините, който заглушава и причинява
неприятно усещане; тук един тих шепот напомнящ бръмчене на пчели, румулене на
пролетен дъжд, шепота, в който се преплита с ритмичните слаби пращения на
каишите по колелетата: всичко това съставяше акордния базис – акомпанимент на
напевите на работничките. Около 15-20, повечето момичета, работнички обслужваха
своите машини. Пеещите момичета прекъснаха песните си при появата на управителя
и посетител. По лицата на работничките се четеше доволство и веселост.
Спомнихме си при една манифестация в Габрово, как дефилираха групи работнички
от Габровските фабрики, които изглеждаха анемични, лица бледи и изпити. Тук
това не констатирах. Научих, че в „Лотос“ работят на 3 смени по 12-15
работнички, но че с набавяне и на другите поръчани машини, броят на работниците
ще надхвърли 100.
В помещението имаше доста обширно незаето място, гдето ще
бъдат поставени и новите машини. Към средата на юний т.г. фабриката ще бъде в
пълен комплект. Прегледахме всички отделни машини, гдето ни се обясниха и
специалните им служби. Три големи машини плетачки, с най-сложна конструкция и
чудни механизми извършваха работа, която едва би могла да се свърши от 30
работници на ръка. Случаят ни напомни за „человек машина“ – „Работ“, дело на
техническия гений. Редят се най-разнообразни машини: пресуквачки, плетачки, за
съшиване, за кроене, за пробиване на илици, за пришиване на копчета, за
изглаждане и пр. и пр. Някои от тия машинки по величана, колкото малка пишуща
машина, коствували по 50 000 – 80 000 лева.
Видяхме изработени куп платове, които ще трябва да се
боядисват в София. Обясни ни се, че машините и приборите за боядисване не са
още пристигнали от Германия, обаче от юний месец фабриката ще изкара
самостоятелно стоката, без да прибягва до странична услуга.
На въпроса: дали не ще се яви свръхпроизводство на тая
индустрия, г-н Денев ни осведоми, че в България има само 4 такива фабрики: 2 в
Габрово, 1 в София и 1 в Трявна, и че всички тия фабрики едва смогнат да
задоволят пазаря в градовете. Когато нашето село, което е 80 % от населението
на Царството, прибегне да си служи с трикотаж от местно производство, когато се
затворят вратите на влизащия от странство трикотаж, тогава и 10 още такива фабрики,
ще бъдат все пак недостатъчни.
Посетихме склада с изработената от фабриката стока: тук на
стиви, грижливо подредени по платове, фланели, кюлоти, мъжки, дамски, спортни,
бански и пр. Всички изработени от памук, по нищо не различаващи се от
европейските, освен по цена – по ефтини и етикет марка АД „Лотос“ – Трявна.
Каза ни се, че не след дълго време, ще се отпочне и изработване на копринен
трикотаж, за което са поръчани и специалните машини. Видяхме опаковани бали
стока за експедиция в разни градове на Царството. Посочиха ни и куп писма –
поръчки.
Силно впечатление прави модерната инсталация, всички
съоръжения, мерки и хигиенични условия, взети за охрана на работниците и на
предприятието. Не липсват пожарни кранове, които само при едно натисване на
копчето да избълват дебели струи вода на 5 до 20 м. разстояние.
Макар още в началото си, но фабрика „Лотос“ има големи
успехи и светли бъдещни перспективи се откриват, които ще допринесат за
повдигане благосъстоянието не само на предприятието, не само на непосредствено
ангажираните100-150 работни ръце – тревненци, но и косвено за издигане
културното ниво и на Трявна.
Фабрика „Лотос“ напълно оправда названието си, тя е един
хубав цвят „Лотос“ в райската градина Трявна.
Из поредицата „Индустриална Трявна“, публикувана
на страниците на общински вестник „Трявна“ (1938-1940 г.), чийто автор е Богомил
Даскалов
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.