Фабрика „Памучна прежда“

В района на текстилна фабрика „Св. Георги“, в новото грамадно бетонно здание 36 м. – 36 м., с обща височина 15 м., се помещава фабрика за предене на памук „Памучна прежда“, като заема средния и горния етажи и част от сутерена. Директорът на фабриката Д-р Г. Петров ни прие и разведе, като прояви нужното внимание и похвали за написаното във в. „Трявна“ по индустриалната анкета в града.

Ние имахме възможност да обиколим всички машини, нам ни се дадоха разяснения, как от кирливия памук, безформена маса, се изпреждат ония тънки нишки памучна прежда, годна за пазара. За да се докарат в успоредно направление влакънцата памук, трябва да минат пред ред машини, сложните конструкции, на които крият добре анализирани физични закони и свойства на влакното. В отделението, гдето се разчепква и развлича памука, е забранено да се не само пуши, но и да се внасят лесно запалими материи. Това предпазно условие се диктува от обстоятелството, че във въздуха се носят с хиляди невидими за простото око прашинки, които могат да предизвикат обща експлозия, както газът Гризу в галериите на каменовъглените мини.

В горния етаж вече се подготвя изпредения памук за експедиция. При опаковката на памука ни обърна внимание запитването на работничката към заведущия отдела: „с какъв шнур да обвърже пакета? Лилав или червен?“. Ние щяхме да останем с убеждението, че разликата в цвета на опаковния шнур е във връзка с качеството и сорта на преждата. Нашата мисъл, като че ли бе прочетена от д-р Петров, който весело ни разказа за произхода на тази класификация.

„Това е наложено от народното предубеждение, на което ние трябва да се подчиним, въпреки че една интелигентна управа не би трябвало да се поддава на предразсъдъците на народа. В първите времена, след 1885 г., когато в България се внасяше памучна прежда само от странство, фабриките са имали представителства в Южна България в един град и в Северна – в един. Случайно пратката на една партида в Южна България, пакетите били свързани с конци – лилав цвят и преждата била по качество много добра. Тая прежда пък, пласирана в Северна България, била свързана с червени конци.  Последните след това пратки били по-долно качество и опаковани с червени конци в Южна България и лилави – в Северна. От тогава, вече повече от 50 години, нашите мющерии в Южна България изрично искат опаковката да бъде с лилави, а в Северна – с червени превръзки“.

Предприятието работи от 1934 г., като използва под наем помещения на фабрика „Св. Георги“. Отделни пристройки има – подготвително отделение (чистачка), бояджийско и баня за работниците. Във фабриката работят 193 работници, от които 120 жени и 73 мъже. Работата е на две смени. Работниците са повече от Трявна – 146 души и от околните села и другаде – 47 души.

Надничното възнаграждение на жените е от 30 до 38 лева, а на мъжете – от 40 до 55 лева. Годишно фабрика „Памучна прежда“ плаща повече от 2 000 000 лв. на работниците. Общ разход в заплати и др. – 3 000 000 лв.

Енергия взема от термична централа „Бедек“, в същия двор на фабрика „Св. Георги“. Годишно употребява около 400 000 киловата електроенергия.

Годишното производство надхвърля 100 000 пакета прежда, която стока се пласира в населението, а една част отива за по-нататъшно преработване в платове. Трикотажна фабрика „Лотос“ е сред клиентите на „Памучна прежда“.

Суровият материал за обработване във фабриката, се доставя от българско производство памук, от Северна Америка и Индия. По качество памуците биват два вида: обикновен и подобрен (от научно култивиране на растението). Нуждите на населението в България не може да се удовлетворят само с местния памук, ето защо засилване и покровителстване на тая култура у нас, е един държавен стопански въпрос, който чака разрешение.

 

Из поредицата „Индустриална Трявна“, публикувана на страниците на общински вестник „Трявна“ (1938-1940 г.), чийто автор е Богомил Даскалов