Пещерята „Змеюва дупка“

На 1-2 км. северозападно от Трявна, до колиби Хитревци се намира пещерята „Змеюва дупка“. Красивата околност и изобилната изворна вода тук привлича през лятото много посетители от Трявна. Тази пещеря е една от многото красиви образувания, които започват от Габрово: „Баждар“, „Градище“, минава през к. Попразите и с. Боженци – „Боженски пропасти“, навлизат в тревненско над к. Генчевци – „Генчевски пропасти“ и завършват при к. Хитревци със Змеюва дупка. От билото на Стара планина до показаната по-горе зона на геологическия строеж е горно креден, не се среща никъде варовикови скали и почти никакви вкаменелости от животинско естество. Изключение прави само една уединена блуждающа скала варовник, кацнала на стръмния склон на хълма срещу гара Плачковци. Покойният Х. Шкорпил, който през 1920 г. идва в Трявна, допуща тая скала да е била откъсната при някой земен катаклизъм и захвърлена тук. Народното предание говори, че Крали Марко я е захвърлил да бие турците някога. Тази скала почти цяла е разбита и горена за вар през време постройката на железопътната линия при Плачковци.

Местността „Змеюва дупка“ е една малка равнина в началото на рекичката Светушка, от гдето извира водата й. По право е: от „Змеюва дупка“ Светушката става надземна рекичка, която се спуща надолу, минава под долната стрелка на тревненската ж.п. станция и се влива в Тревненската река. Коритото на река Светушката от Змеювата пещеря нагоре е сухо и само при дъждове събира поройните води, които на няколко места, през пукнатините на земята, се промичат и отиват в пещерната рекичка. Где е началото на подземната рекичка точно не може да се определи. Преданието казва, че овчарка, която прела над една от Боженските пропасти, си изтървала вретеното, което било отвлечено от водата и излязло на „Змеювата дупка“. По всичко изглежда, че водите на Светушката се събират от „Генчевските пропасти“, и че самата пещеря е във връзка с многото пещери при Генчевци и Боженци. От същия терен извира и реката Хандък, която излиза при Дряновския монастир от голямата пещеря.

Народното предание за „Змеювата пещеря“, /*което публикувам отделно с етикет "Предания и легенди"/, е записано още в 1875 г. и обнародвано в сп. „Ден“, бр. 12 от нашия съгражданин Ив. П. Славейков.

Извирането на водата на земната повърхност става под скала 30-35 м. висока, която се препречва на коритото на Светушката. За да се влезе в самата пещера, трябва да се заобиколи в ляво по сухото корито но рекичката – 100-150 крачки, гдето се отваря една пропаст, в дъното, на която тъмнее отвор. Слизането в пещерята става доста трудно, понеже скалите са разместени и трябва да се подпъха тялото през теснини. От най-долния отвор, който е на свода на пещерята се слиза с импровизирана стълба от расовато дърво. Туристическото дружество в Трявна е пригодило за сега стълба, която обаче не е достатъчно здрава. По пода на пещерята тече същата вода, която видяхме да излиза под скалата. По течението на рекичката пещерята се разширява на всички направления, до като се стигне до скална преграда, в дъното, на която се сияе слаба светлина, проникваща от изворния отвор на водата. Отивайки срещу течението на рекичката, пещерята постепенно се снишава, малко извива, докато на 250-300 крачки става невъзможно да се отива по-нагоре, понеже тавана е съвършено ниско. Общото протежение на пещерята е около 500 крачки. Сталактитни образувания почти няма, с изключение на варовитата кора и варовитит туф. Тук из странични пукнатини се намира чиста мека глина, която се събира от учениците посетители, като пластилин при работа в училището – моделиране.

Пещерната фауна на „Змеювата дупка“ не е твърде изобилна: срещат се денем прилепи, има паяци, мушици, но най-интересно е, че тук се намират един особен вид безкрили (Caleoptera) насекоми, които обърнаха вниманието на учените ентимолози.

При постройката на ж.п. линия при Трявна един инженер – чех Манек, е ходил в пещерята „Змеюва дупка“ и намира това малко насекомо, което изпраща в Чехия. Идва професор д-р Франц Нетолицки и на 25 май 1909 г. намира същото насекомо в „Змеювата дупка“, проучва го и обявява за нов вид калеоптера под името Netolitzkya Maneki. На 18 септември 1923 г. дойде от Чехия и проф. д-р Книрш, заедно с уредника на Царския музей в София Н. Радев, заедно с пишущия тия редове посетихме „Змеюва дупка“ и „Пропастите“, където д-р Книрш се снабди с 8 екземпляра от тоя вид бръмбар, като откри два нови Caleoptera. За същите насекоми се заинтересува и идва на два пъти чеха д-р Ханушек.

В околността на „Змеюва дупка“ се намериха за пръв път в 1899 г. 5-6 вида вкаменелости, повечето молюски, охлюви, единствени в тревненско.

Ежегодно през лятото тук идват туристи от всякъде, за да се полюбуват на красивите подземни творения на тая пещеря, както и на пещерите при к. Генчевци, за които ще говорим в един от следните броеве на в. „Тревненско ехо“.

 

Богомил Даскалов

в. „Тревненско ехо“, бр. 3/28.05.1929 г.

 

* Пещерата не е отворена за посещения, подобно и на останалите пещери в Тревненско! Те са проучени и изследвани от специалисти, но влизането в тях е забранено, тъй като са опасни за хора без опит и подходяща екипировка!

Тревненци до входа на пещерата
"Змеева дупка", 1907 г.
Снимка: Никола В. Сърнев

Единият вход на пешерата

Другият вход на пещерата