69 години от първия баскетболен мач в Трявна

През настоящата година се навършват 69 години от провеждането на първия мач по баскетбол в Трявна. През пролетта на 1952 г. на спортната площадка на Техникума по дървообработване, вътрешна архитектура и строителство се провежда околийско ученическо първенство по волейбол с участници отборите на гимназиите в Дряново и Трявна. След завършването му, по предложение на отбора на Дряново, се проведе демонстрационна среща по баскетбол на единственото баскетболно игрище в Трявна – това на Техникума. В движение, от волейболния отбор на Трявна беше сформиран баскетболен отбор в състав: Тодор Христов, Стефан Кънчев, Пенчо Куцаров, Иван Михайлов и Цаньо Чалъков. Срещата завърши с минимална победа на отбора на Дряново. В него играеше състезател от В. Търново /люлката на баскетбола в България/ и имащ собствена баскетболна топка – известният по-късно диригент Месру Мехмедов. Така този импровизиран мач беше първата искра, запалила любовта на тревненци към баскетбола.

През лятото на същата година, по инициатива и под ръководството на учителя от СОУ „П. Р. Славейков” Венко Минчев, със съдействието на Общината започна изграждането на първото баскетболно игрище в училищния двор – само подравняване на пясъчния терен, без дренаж и подходяща настилка и поставяне на нестандартни табла и кошове, изработени в завод „Иван Йонков”. Участниците в създаването на това игрище бяха: Рачо Стойнов, Бончо Ангелов и Иван Чехларов.

Първите стъпки на баскетбола в Трявна вървяха успоредно с развитието на този спорт в България. Ентусиастите за новата игра бяха много. Във всеки гимназиален клас бяха създадени отбори и започна напълно „аматьорско” гонене на баскетболната топка. Нямаше кой да разясни тънкостите на правилника за провеждане на състезание, техниките и тактическите прийоми в мачовете. Но желанието за усъвършенстване обхващаше все повече младежи, а много скоро след това и девойките. Често само с една единствена баскетболна топка играеха няколко отбора.

Тревненската общественост бързо разбра интелигентността, красотата, динамиката и емоциите на новия спорт, който се превръщаше от игра с топка в масов спорт. Появиха се многобройни привърженици и публика на мачовете и тренировките.

От началото на новата учебна година от Свищов дойде нов ученик – Добри Владимиров, който внесе яснота както по баскетболния правилник, така и в основните умения и тактически схеми. Назначиха и нов учител по физическо възпитание – Велико Апостолов, който макар и без специална подготовка по баскетбол, всеотдайно подпомагаше развитието на баскетбола в гимназията.

Създаде представителен отбор на гимназията, отбори във всеки клас. Провеждаха се вътрешни първенства. Започнаха и градски първенства –първо между Гимназията и Техникума, а впоследствие се включи отбор на ВТК „Ангел Кънчев”. Градските отбори редовно участваха в първенствата по баскетбол на бившите Дряновска околия и Търновски окръг, в които често побеждаваха тревненци.

Въодушевлението обхвана целия град, мало и голямо „целеше” коша или ентусиазирано подкрепяше тревненските отбори на баскетболните мачове.

Същата есен баскетболът се сдоби с електрическо осветление. В подготовката и инсталирането участваха Стоян Кънчев, Цаньо Чалъков и др. От Пенчо Куцаров бяха „доставени” /тайно от фотографското ателие на баща му/ 500 ватови електрически лампи. Така вече баскетбол можеше да се играе и денем, и нощем. Често градското „движение” се пренасяше на баскетболната площадка и главната улица опустяваше.

Периодът на бурен аматьорски ентусиазъм продължи с все по-високи постижения, но основно на местно ниво – околийско и окръжно.

С идването на учителя по физкултура Борис Бойков, току що завършил ВИФ – София, се даде старт на етапа на организирано развитие на баскетбола в Трявна. Провеждаха се целенасочени занимания под ръководството на компетентен треньор, повиши се нивото на уменията в техническо и тактическо отношение, оформиха се представителните отбори мъже и жени. Така баскетболните отбори добиха правото да участват в „Б”–баскетболните групи от първенствата на България. Не закъсняха и изявите на отделни състезатели и състезателки. В националния отбор беше привлечена Полина Янкова, която е участник в проведената в България Универсиада, републикански първенец за 1975 г. с отбора на „Академик” – София. Снежана Михайлова се окичи с бронзов олимпийски медал през 1976 г. в Монреал и сребърен олимпийски медал през 1980 г. в Москва.

На световната баскетболна сцена се появи и първият българин - участник в легендарната Национална баскетболна лига /НБА/ в САЩ – момчето от Трявна Георги Глушков, понастоящем Генерален секретар на Българската асоциация по баскетбол.

Следващият етап се характеризира с подобряването на материалната база и финансирането на баскетбола. Построена беше спортна зала с плувен басейн, които бяха предоставени за ползване на всички тревненци от МЗ „Иван Йонков”. Неведнъж залата е предоставяна и за подготовка на национални отбори по баскетбол. Вследствие се построиха нови две открити и еликтрифицирани баскетболни площадки – в района на градския стадион и в центъра на града, със съдействието на Общината и Дружеството за физическа култура и спорт с председател Любен Генов. Баскетболните отбори продължиха израстването си и участията в първенства и турнири. Донасяха все повече купи и награди. Включиха се и нови треньори: Петър Милчев, Николай Дабков, Богомил Богданов, Цветана Димова, които дадоха своя принос в масовизацията и майсторството на поколения отбори.

За съжаление пътят на баскетбола не е само нагоре. Последва закриването на спортната зала, променено беше предназначението на двете открити площадки, намалиха се драстично финансовите средства. Различните първенства и турнири по баскетбол съкратиха рязко календарите си. И... настъпи „затишие”, нарушавано от ентусиасти като Георги Чалъков, Петър Милчев, Николай Томов и др., които въпреки трудностите и пълната липса на материална база, поддържат интереса към баскетбола на няколко групи младежи и девойки в момента.

Но надеждите на малка група ветерани, на специалистите и деятелите на тревненската общественост /която още помни „баскетболна” Трявна/ са насочени към развитието на града и общината не само като туристически център, а и като спортен център, като добро място за живеене. Необходимо е максимално да се използват възможностите за реализиране на програми за развитието на общините, селските райони и др., с които баскетболът в Трявна да възроди и надмине своето минало. Нужни са и целеви помощи от Българската федерация по баскетбол, от Министерството на младежта и спорта, от местния бизнес и общината за възстановяване на съществуващата спортна зала или построяването на нова, за модерно баскетболно съоръжение в централната част на града. Само така в Трявна пак може да има баскетболни емоции, стотици деца да се занимават със спорт, а гостите на града да имат и други интереси.

 

 

Пенчо Куцаров

Любен Генов

Баскетболният отбор на VIII клас при ЕССУ – Трявна, 9 септември 1954 г.
Отляво-надясно: треньорът Цаньо Чалъков, Момчо Христов, Любен Генов,
Иван Чехларов, Петър Рангелов, Димитър Тотев, Иван Дончев,
Матю Бонев и Недялко Цачев

Баскетболният отбор на Трявна, 29.10.1983 г., Казанлък
Отляво-надясно: треньорът Петър Милчев, Минчо Манев,
Пенчо Петков, Николай Маринов, Асен Каридов, Ивайло Иванов,
Нино Нинов, Веско Цанев, Мишо Ненков, Георги Чалъков,
Константин Косев, Кирил Палев