Треньорът на звездите Борис Бойков

Днес ще си спомним за един пословично скромен човек с голямо сърце, посветил 35 години от живота си на магията на баскетбола. Борис Бойков беше много добър педагог, учител и треньор на поколения тревненци, мнозина от които стигнаха върховете на спортната слава. Преди повече от 10 години той си отиде от този свят, но споменът за него все още е жив в сърцата на неговите ученици, колеги, приятели… Интервюто за в . „Тревненска седмица“ /“Един успял човек в пенсия“/, което публикувам днес, е правено от треньора по баскетбол Петър Милчев… И в него отново отсъства човекът Борис Бойков, който винаги остава на заден план, за да отстъпи място на учителя, треньора и на баскетбола, естествено…

Светла му памет!

 

Треньорът на звездите Борис Бойков

Борис Бойков е роден на 4 януари 1934 г. в село Галиче, Врачанско. Още в гимназията започва да спортува. Завършва ВИФ през 1958 г. и решава да остане на работа в института. Неговите колеги Марин Маринов и Давид Давидов идват в Трявна и стават учители по физическо възпитание. След месец те се обаждат на Борис, че в ДФС „Ангел Кънчев“ има място за треньор. Бойков пристига в Трявна и шест месеца работи в дружеството. След напускането на Давидов, през 1959 г. става учител в гимназията /Славейковото училище/. През всичките тези години Борис Бойков е пример за професионално отношение към работата. Изключително скромен и отзивчив, благ по характер и чистосърдечен, той спечели симпатиите и обичта на своите ученици, колеги и приятели.

-      Г-н Бойков, кое Ви задържа в Трявна? Знам, че след четири-пет години работа са Ви търсили от Плевен и Габрово, предлагали са Ви и жилище.

-      Да, вярно е. Отказах. Трявна ми хареса като град, природа, климат, хора. Вече бях набрал инерция в работата си. Допадна ми и колективът. Беше чудесно да се работи с учители, притежаващи висока култура и професионален опит, като – Екатерина Тошева, Вецка Колева, Мария Дертлиева, Къна Дамянова, Вера Бояджиева, Александра Хижняк, Васил Попов и др. Паснахме си и си помагахме с колегите по физическо възпитание – Велико Апостолов и Юлия Йорданова. Директорът Ангел Кръстев беше разтропан и всеотдаен. Тогава бе построено новото крило на училището, голям физкултурен салон, асфалтиран бе дворът, направени бяха спортни площадки.

-      С какво са свързани спомените Ви от това време?

-      Лично аз разделям работата си на две части, като учител и като треньор. Като учител съм награждаван със значка „Отличник на МНП“, получавал съм и морални, и материални награди. Голяма радост изпитвам и от уважението на учениците, които вече са намерили своя път в живота, на приятелите.

Като треньор работех в началото с два отбора – момичета и момчета, за които получавах лекторски за 1 час – 60 стотинки. По-късно от дружеството ми даваха хонорар около 35-40 лева месечно. Наследих любов от учениците към баскетболната игра, която се развиваше успешно и в Габрово и в Дряново. Те бяха основните ни съперници. В повечето случаи побеждавахме ние. Разбира се, в първите години равнището беше ниско. Спомням си един финал за средношколки в Дряново, където победихме домакините със 7:6. До 1970 г. се провеждаха ученически републикански игри. Ние често достигахме до финалите. В Троян момичетата спечелиха четвърто място и купа за най-спортсменски отбор, в Хасково – четвърто място, в Ботевград – пето.

Тогава дружеството взе решение, което смятам за грешка, баскетболът да бъде само за жените, а за мъжете бе оставен футболът. След 1980 г. отново върнаха ученическите игри и бяхме на републикански финали – класирахме се пети в Лясковец, а в Толбухин – четвърти.

Много наши възпитаници станаха добри баскетболисти още в ученическа възраст: проф. Димитър Коларов, Николай Томов, Петър Милчев, Янка Дюлгерова, Тотка Генчева, Георги Мелиджиев, Манчо Ангелов, Стефан Сименски, Пенчо Димов, Нона Йовчева, Ангелина Семерджиева, Магдалена Цанева, Полина Янкова, Снежана Михайлова, Цветанка Евлогиева, д-р Бончо Бончев, д-р Иван Кънчев, Митко Бакалов, Антон Петров, Драгомир Манев, Пенчо Петков, Соня Алексиева.

-      А кои се изявиха в спорта и след това?

-      На първо място – Снежана Михайлова, която освен в „Академик“ – Варна и София и „Славия“, беше национална състезателка и участва на две олимпиади – през 1976 г. в Монреал – трето място и 1980 г. в Москва – второ място. Полина Янкова игра в „Академик“ – София и „Спортист“ – Кремиковци, Соня Алексиева в „Доростол“ – Силистра, Георги Мелиджиев във ВИФ и „Академик“ – София, Антон Петров и Драгомир Манев – в „Етър“ – В. Търново, Пенчо Петков – в „Балкан“ – Ботевград. Радвам се много и за тези, които поеха по моя път, станаха треньори, спортни педагози – Петър Милчев, Георги Мелиджиев, Манчо Ангелов, Стефан Сименски, Полина Янкова.

-      Малко хора оставят зад гърба си толкова успехи. Имате ли самочувствие на успял човек?

-      С годините идва опитът и мъдростта. Ако сега започна отново ще върша същото, но с по-малко грешки и повече знания. Но от успехите не би имало смисъл, ако човек е сам. Благодарен съм на Величко Апостолов за помощта, която получавах от него. Той работеше с баскетболистите от 4,5 и 6 клас и те идваха при мен, обикнали играта, с амбиции за по-големи успехи. Постигнахме наистина добри резултати, въпреки лошата материална база и много друго обективни и субективни причини. И отношението към спорта беше друго…

Борис Бойков