От Бога му бе дадено

Неговото беше изкуство. Той омагьосваше тълпата, предизвикваше почит и уважение сред своите. Вдигаше екзалтирано всички на крака. Финес, интелигентност и разум влагаше в играта, която мога да сравня само с тази на Гунди. Това е нашият футболен талант от близкото минало Христо Цанев Стоянов *.

Като хлапетии започват да ритат на поляната в Божковци. По-късно създават отбор, наречен „Вихър“, в който са момчетата, донесли толкова много радост на тревненци – Кольо Царя, Пенчо Царя, Цапарата, Мамбо, Горския, д-р Димитров и още много други. В Трявна е имало три футболни отбора. Треньор е бил евреинът Бенджо Аструк, под чието ръководство тренира и Христо, вече като ученик в гимназията. Отборът печели окръжното първенство, като побеждава ДНА – Търново с резултат 1:0. От този момент Христо е на прицел. Неговият дрибъл, неговият финт, бързината му, играта му с глава, впечатляват военните и те го „прибират“ във Велико Търново. В същия ден на заминаването играе от името на ДНА. На среща с ЦДНВ Христо влиза през второто полувреме и бележи три гола. На вечерята с ръководството на ЦДНВ се прокрадва намерението да го „откраднат“ от търновци, но те не искат и да чуят. Три телефонограми и последно със заповед на ген. Панчевски, се озовава в София. От 25 души войници – футболисти избират седем. Христо е сред тях. Нещо повече, след третия мач заиграва като девятка. В един мач с „Локомотив“ – Пловдив вкарва четири гола на големия наш вратар Георги Найденов, преминал по-късно в ЦДНВ.

След уволнението му предлагат да остане в „Левски“ – София, „Ботев“ – Пловдив, „Дунав“ – Русе, „Спартак“ – Плевен… но те са си дали дума с бай Миньо Брънека, Царете, Мамбо, че ще направят отбор в Трявна. И го правят. И от 1956 г. до 1964-та г. той пише славната футболна история на „Ангел Кънчев“.

През 1958 г. достигат полуфинал с ЦДНА. Играта е равностойна, но в 44-та минута Миланов бележи гол на Трявна от засада. В десетата минута на второто полувреме Кирил Ракаров спъва Христо – и дузпа. Неговият финт кара Андонов (вратаря) да пълзи в единия ъгъл, а топката спокойно влиза в другия. Поздравява го. И въпреки, че падат с 5:1, оставят впечатлението на един сплотен, умеещ да играе интелигентен футбол отбор.

Христо е душата на отбора и в радост, и в несполука. Името му пълнеше стадиона и доставяше истинска футболна наслада. Несправедливо ще бъде, ако не споменем и съотборниците му – Чехларя, Слави, Каназирски, Петър Иванов, Шивача, бай Миньо, Бацата (Брънека), Базана, Мамбо, Поручика и безкрайната редица от имена, която не е възможно да поместим.

В края на футболната си кариера си отива, огорчен от Трявна, защото е обвинен с още няколко футболисти, за продаден мач в с. Морава, причина за изпадане на отбора от „Б“ РФГ. Виновници за това, смята Христо, са Величков и Байчев, разпространили слуха за продажбата. „Партийното ръководство постъпи нечестно и не отдаде заслуженото на нито един от нас“ – сподели той.

В Бургас с Кольо Царя играят известно време в „Нефтохимик“. После става футболен съдия. Смята, че футболът в Трявна може да се възроди, като се започне с децата. Едно време треньорът Бончо Андреев (от Плевен) от 50 деца е избрал 25 и Трявна в продължение на 15 години имаше богат избор на футболисти…

Минава му през ума да си дойде към Трявна. Коренът си е балканджийски. „Бе, мога да им показвам на децата и пасче, главичка“ – и аха, да стане и да заиграе. В кръвта му е и още не му дава мира.

Нищо, че не са го признали навремето. През 1991 г. събрал славния отбор „Ангел Кънчев“ и направили юбилей. Много песни се изпели, както някога. И спомени, спомени. Жалко, много жалко, че само те останаха…

 

Петър Рангелов

в. „Тревненска седмица“, бр. 3/18 януари 1995 г.

 

* Христо Цанев Стоянов е роден в Божковци /днес квартал на Трявна/ през 1931 г. Започва да играе футбол в родния си град през 1946 г. По-късно участва в ДНА – Търново, а през 1951 г. в ЦДНА. В 1953 г. е включен и в разширения състав на „Б“ националния отбор. Преди завършване на военната си служба той е най-добрият нападател на „Ботев“ – Пловдив, а след това е „душата“ на „Ангел Кънчев“ и „страшилището“ за вратарите от „А“ окръжна група. Работи в ТЕЦ „Бедек“ – Трявна. Напуска града през 1964 г. и отива в Бургас да играе в новосформирания футболен отбор „Нефтохимик“. Като централен нападател на ФК „Ангел Кънчев“ – Трявна, той е любимец на зрителите. Неведнъж Цанев е изправял на крака публиката, която се е възхищавала на отличната му техника, хитри ходове, ясен тактически поглед и красиви голове.

След прекратяване на активната си състезателна дейност като футболист, се утвърждава като футболен съдия в „А“ футболна група. До края на трудовия си стаж работи в Химическия комбинат в Бургас. Христо Цанев си отива от този свят през 2012 г.

Христо Цанев

На снимката /отляво – надясно/: Ръководство – Коста Калчев, Маньо Манев, 

Петко Бошнаков, Добри Петков, Александър Фъртунов, 

Димитър Люцканов и Никола Стойчев

Футболисти /прави/ – Велико Лефтеров, Стефан Брънеков, 

Първан Михалев,  Борис Великов, Димитър Петков, 

Тотьо Стоянов, Христо Манев, Светослав Каназирски, 

Христо Чехларов, Петър Иванов, Кънчо Поляков, 

Христо Цанев и Георги Брънеков

/седнали/ - Сашо Досев, Васил Цвятков, Атанас Тарапанов, 

Николай Яковчев и Пенчо Станев